Стига да поиска, В.С. успешно разиграва цялата държава. Напъхва се във всяка уста, медия или институция - или между шамарите, буквално. И докато всички се чудят мръднал ли е, помпа ли рейтинг или всъщност е над Закона и Морала, той трупа два от най-важните ресурси в политиката - време и спокойствие. На сметката на тези, които го карат да лудва режисирано.
Както полудя под една маса, когато Делян Пеевски бе избран за шеф на ДАНС. Както провали театрално заседанието на КСНС при президента, когато трябваше да обсъждат отлаганите и политически апетитни закони в сектор "Сигурност". И изведнъж провидя колко вредно е било управлението на Бойко Борисов, което на практика крепеше.
В.С не е политическа звезда, че да заслужава толкова високи нива на медийно внимание и интелектуален анализ, а второстепенен актьор с роля на масов дразнител, инкубатор на скандали и заглушител на истинските проблеми. Какво пропускаме покрай новата му циркова продукция?
Например - проектът на властта за нов Наказателен кодекс, който трябва да замени кърпения многократно негов предшественик от страхуваща 1968 г. Няма да ви бъде все едно, ако ви вкарат в затвора за една година, защото снимате политик на вечеря в скъп ресторант в неподходяща компания. И ще е доста по-различно, когато бъдете задължени да го попитате: "Извинете, г-н депутат, може ли един портрет пред спряната Ви на място за инвалиди кола?".
В.С. може да твърди, че МВР му прилага политическа поръчка, но далеч по-важно е какво ще каже Европейската комисия в края на януари, когато се очаква докладът й за родното правосъдие и вътрешен ред. Дори премиерът Орешарски е скептик. Може би защото вътре ще пише за избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, за спорния мораториум върху продажбата на земя на чужденци и, разбира се, за закъснения с една година избор на главен съдебен инспектор.
Между празниците БСП и ДПС предложиха съдия Веселина Тенева, която обществото познава с оправдателната присъда за консултантските договори на Ахмед Доган за хидроенергийния проект "Цанков камък", а сега и със съмнителните й, но не и за ВСС, имотни сделки.
В.С. не коментира Тенева, както и управляващите с половин уста го хокат за агресирането на френското културно аташе, полицейски служител и гражданин във Варна. А за Христо Бисеров вече съвсем никой не говори.
Заглъхна шумът около Изборния кодекс, където се очакват търкания между ДПС и БСП заради активната регистрация (избирателите сами да се регистрират в листите) и преференцията в изборните листи, с която гласуващите да дават предимство на определен кандидат. А помните ли проекта за Закон за МВР, чрез който властта сама ще ги определя периметъра за сигурност?
Това е истинският дневен ред на обществото, а не съшитите с кубинска екзотика, пури и опорни точки скандали. Или пък с жалбите на проектополитика Николай Бареков, че лошите Борисов и Цветанов искали да го убият, защото се зае с офшорките на президента Плевнелиев по същото време, когато БСП поведе с автобуси своите контрапротести.
Ако не са те, ще е някой друг. Да припомняме ли изпълненията на Яне Янев, макар и с по-малка степен на лудост?
Демокрацията ни е фасадна, пудри се от политици, които полудяват контролирано. Големият взрив е далеч.
