Би трябвало да сме много хепи. След избухналите преди ден протести, Делян Пеевски се оттегли от поста председател на ДАНС, обещаха ни, че новият шеф на агенцията по сигурността ще бъде избран след консултации.
Макар че нямаше нито един плакат на протестите с надпис: "Пеевски вън от ДАНС!" Нито един. Но имаше "Олигарски вън".
Ето затова оттеглянето на 33-годишния син на медийната боска Ирена Кръстева, преживял шеметно издигане в кариерното си развитие от 2001-а насам -стартирал е от НДСВ, когато е бил на 21 (!!!) и е пикирал в ДПС, не ни прави щастливи.
Защото моделът, който въпроизвежда такива като него точно от 2001-а насам, е жив и ще изплюе след дни друг, може би по-добре замаскиран слуха на олигархията, която властва вече при четвърти кабинет.
Защото управлението никога не е било по-малко партийно.
Защото нито една от четирите парламентарно представени партии в 42-ия парламент - ГЕРБ, БСП, ДПС, "Атака", не гарантира, че демокрацията няма да бъде потъпквана от ботуша на олигархични кръгове. Тъкмо обратното.
Но духът от бутилката е навън. Ще бъде тъжно и жалко тази гражданска енергия да се спотаи отново под отчаянието и апатията.
Протестите са добра форма на гражданско недоволство, но ако няма партия, която да обединява и представлява хора като стеклите се пред Министерски съвет две вечери подред, сме обречени при всеки нагъл и арогантен ход на управляващата клика да излизаме, за да им държи влага.
Това не е работеща демокрация. Къде, по дяволите, са се сврели десните?
Готвят се да върнат Съюза на демократичните сили в първоначалния му вид - коалиция от десни партии, или формулата, наложена от Костов превръщането на СДС в партия през 1998-а - СДС + т.нар. присъдружни партии, или се опитват да слепят някаква формация от няколко отломки, което си е направо колекция от хербарии...
Докато Дясното така и не успя да израсне детските си болести, в България се роди и порасна едно ново поколение, необременено с идеологемите, но, благодарение на еврочленството, отворените граници и Интернет - вдишало свободата като най-големият кислород.
Тези информирани, активни хора, с добри професии и широки интереси, които не се информират от вестниците, а оформят възгледите си на база опит, знания, комуникации, широк кръг познанства, включително и зад граница, се различават от гласоподавателя, който излиза на протест срещу мизерията, иска опрощаване на сметките и национализация на монополите.
В края на май, едва заклел се като премиер, Пламен Орешарски беше попитан дали се притеснява от протестиращите срещу новото правителство пред парламента. Тогава Орешарски каза: "Обществото ни се намира в състояние на напреднал дезинтегритет. Трябва да работим за по-голям интегритет и да стопираме набиращото сила разединение, защото то не води доникъде. Мисля, че хората от улицата не могат да се възприемат нито като опозиция, нито като съратници - те представляват най-активните части от нашето общество, с които трябва да се води диалог".
За щастие на БСП - такива като най-активните обикновено не гласуват. На изборите на 12 май пък бяха по-омерзени от президента Плевнелиев от избора на Пеевски.
Тези хора, освен че се най-активни, са и производители на висока добавена стойност. Следователно - и активни потребители, и добри "приходоизточници" - както поради високото потребление, така и поради плащаните данъци. Т.е. те са наченките на средната класа, с всички уговорки за такава в България.
Те не искат неуки "калинки" като тези на ГЕРБ, авторитарни типове, чийто кумир е Тодор Живков, червени партократи. Тези хора искат да припознаят друг тип лидери - и друг тип партии.
Сините, колко още трябва да ви чакаме - или да ви отпишем?
