"Данък обществено мнение не плащам много отдавна"
Авторът на тази клетва е здравният министър д-р Петър Москов. По ирония - политическо лице, по определение "обект" на публичната оценка като последна инстанция, независимо колко неинформирана, стереотипна и необективна може да е тя.
Москов носи конфликта в себе си и умишлено търси ефекта от поляризирането на обществения дебат - било то по темата за насилието над медиците от "Спешна помощ" в гетата, наказателното преследване срещу антиваксърското движение, данъка срещу вредните храни или рязането на глави по директорските бордове в големите болници.
Засега - тази стратегия работи в негова полза.
Според последната социология на "Галъп" от юли 2015 г., Москов е установил стабилен рейтинг след сравнително бързия ръст на положителните оценки, като влиза в групата на "отличниците" в кабинета с одобрение между 25 и 35 процента. Подобна картина показва и последният анализ на "Алфа Рисърч": положителните оценки за здравния министър преобладават с 13.3% над негативните (данните отново се отнасят за юни 2015).
Случаят на Петър Москов е парадоксален, като се има предвид, че здравното министерство винаги е било ешафод за политически амбиции. Системата е тромава, прекалено разходоемка, пълна с корупционни стимули и демотивирани служители.
Неслучайно ГЕРБ побърза да "подари" портфейл "Здраве" на коалиционния партньор преди една година.
Прави впечатление, че в екипа на Петър Москов няма нито едно назначение по линия на ДСБ, точно обратното. Един от най-отявлените му критици е бившият здравен министър от времето на Костов - Илко Семерджиев.
Най-близък по партиен признак в МЗ е зам.-министър Ваньо Шарков (екс-СДС, Синьо Единство). Вторият заместник и идеолог на политиката за преструктуриране на болниците, Бойко Пенков, беше заварен от мандата на кабинета "Орешарски". Адам Персенски пък е бивш общински съветник и кандидат-депутат от ГЕРБ. Дори данък "Вредни храни" беше изобретен в комбинация с министъра на спорта Красен Кралев (ГЕРБ).
Има нещо, което отличава Петър Москов както от предшествениците му, така и от колегите му министри от квотата на Реформаторския блок.
И това не е нито новаторският му политически подход, нито управленският му капацитет. Разликата е в PR-а.
Стилът му видимо напомня маниерите на Бойко Борисов и това не е случайно.
Москов говори това, което аудиторията иска да чуе. Казва го кратко и ударно, представя готови решения и не търпи особено мнение.
И Москов, като Борисов, се позиционира като "момчето от махалата", "гаменче, а не култивирано растение" - нищо, че махалата всъщност е тъмносиният център на София, самият Москов е наследник на стара фамилия интелектуалци и едва ли е ял филия с мас, като е ритал мач в двора на 7 СОУ.
И Москов, като Борисов, не пести медийни изяви и умее да формулира лесни за храносмилане "цитати".
Неговото "Ние ги хващаме, те ги пускат" е "Щом имаш пари за телефон и интернет, значи имаш и за здравни осигуровки". Неговото "Такъв ни е материалът" е "Който е избрал да се държи като скот, ще бъде третиран като такъв".
Правилото на Борисов е: "В политиката, като не режеш глави, ще режат твоята". Правилото на Москов е: "Всеки, който е против реформата, ще бъде уволнен".
Здравният министър се чувства достатъчно комфортно както в официозния патос на "Панорама", така и под имиджовата пудра на "Шоуто на Слави".
Способен е да разкаже виц със сочна ругатня от национален ефир или да се яви на официална пресконференция по тениска на "Арсенал" заради мъжки бас с премиера. Никой не помни каква политика е промотирал в този ден, но фланелката не се забравя. Ругатнята също.
Уволни собствения си началник от директорския пост в Окръжна болница-София заради депозит в КТБ. Не пропуска повод да извика всички национални медии, за да връчи награди на редови лекари, попаднали в новинарския поток с професионална намеса в тежки ситуации.
Покани женското списание "Ева" в своя "кежуъл", широк "колкото малко футболно игрище", министерски кабинет. Получи очерк със заглавие "Мистър Министър". Само култовото интервю на Бойко Борисов в "Плейбой" от преди 10 години може да го бие по червени точки.
"Здравната реформа на Петър Москов, на когото аз много вярвам, ще получи пълна подкрепа в парламента. Поел съм личен ангажимент към него", обяви Борисов преди няколко седмици, когато групата на ГЕРБ правеше опити да окастри по свой образ и подобие законопроекта на МЗ за лечебните заведения.
Москов е "любимият реформатор" на премиера, и то от самото начало на коалиционното управление. Спомнете си, че точно той беше "капката оптимизъм" в очите на Борисов след фиаското на първите преговори между ГЕРБ и Реформаторския блок (за сравнение - бившият му министър Трайчо Трайков беше наречен "видна провокация").
Впрочем, през лятото именно той "спаси" Борисов от набиращия страшна сила резил около Божидар Димитров, като изпрати ХЕИ на проверка в кладенеца за "жива вода" край Плиска и посече амбициите за продажба на мускали по сергиите за вестници.
За една година време Москов дори успя да влезе в Борисовата "Хвърковата чета", до която доскоро бяха допускани само отбрани и лоялни играчи от ГЕРБ. За последните няколко месеца двамата колективно режат ленти не само в модернизирани с европейски пари болници из цялата страна, но и на спортни площадки, че дори - на магистрални отсечки.
Какъв по-явен знак на взаимно признание от това, че Борисов допусна да застане рамо до рамо с Петър Москов при откриването на нова отсечка от "светинята" - Софийското околовръстно шосе...
Бойко Борисов: Пепи Москов вчера просто ей така, от любопитство, дойде да го види и вика "Сега, което си е хубаво, си е хубаво".
Водещ: Вие ще си го вземете за PR.
Бойко Борисов: Не, напротив. Той си ме води за PR.
Водещ: Така ли?
Бойко Борисов: Добра комбина сме, но той е готин. В смисъл, с него е весело и си прекарваме добре като пътуваме.
Петър Москов е от онова поколение десни кадри, които изпитаха на собствен гръб последствията от вождистките войни между "малките богове" на десницата - маргинализация и пълен саморазпад. Дотам, че ДСБ загуби дори държавната си субсидия и партийната централа.
Москов е вече на 37 години, когато става член на НР на ДСБ и общински съветник в София - години преди бъдещият партиен председател Радан Кънев да влезе в ръководството.
В известен смисъл, Москов е по-добър "политик" от Кънев именно заради способността си да "продава" политиката си по правилния начин - съвсем отделен въпрос е дали политиката му е правилна.
Прилепчивостта му към Борисов е такъв инструмент.
Благодарение на него Москов успя сравнително бързо да подготви и прокара през Народното събрание няколко собствени, макар и не съвсем революционни инициативи, свързани с пакетите за здравно осигуряване, финансирането и преструктурирането на болниците.
Едновременно с това, здравният министър редовно вдига кръвното на собствените си избиратели - било то със заканата да забрани на "Спешна помощ" да влиза в ромските гета, със съмнителната прибързаност на въвеждането на задължителна пръстова идентификация в болниците и аптеките, или с популистката мярка за данък "вафли".
Вътрешната цел на подобни идеи - едни неприложими, други направо вредни - не е да се реализират на всяка цена.
Изглежда, целта на Петър Москов е да се препозиционира политически, да се отърве от тъмносиньото си минало на "момчето на Костов" и да се превърне в играч на центъра, който би могъл да привлича подкрепа не само в 23-ти МИР-София, но и сред по-широка база избиратели.
Скритият конфликт в политическата амбиция на Москов беше заложен още през 2013 г., когато не без намесата на Иван Костов той беше принуден да си направи самоотвод при избора на нов лидер на ДСБ. Тогава Костов директно посочи Радан Кънев за свой наследник един месец преди провеждането на националния форум на партията.
Непремерените ходове на самия Кънев, луфтът в ръководството на Реформаторския блок, напомпаното самочувствие през рейтингите и отявленото фаворизиране от страна на Борисов неизбежно възбуждат отново тази лична амбиция.
"Няма да кажа, че ми е неприятно, нито че не ме интересува", коментира Москов по повод внезапния прилив на обществено доверие във властовия му потенциал на фона на иначе слабо популярната му политическа кариера на дълбока опозиция.
Проблемът е, че подобна лична стратегия крие вътрешна опасност.
Податливостта на обработка по линия на непризнатия лидерски талант рискува да вбие поредния клин в Реформаторския блок.
Самата здравна реформа е неблагодарно занимание, всеки по-рязък ход би бил съпроводен със социален вой и отлив на електорат - това беше причината за провала на здравната политика на първия мандат на ГЕРБ и няма гаранции, че при по-сериозен трус "дълбокото" й замразяване няма да се повтори.
Във всеки случай, имитацията на реформа с популистки патос рано или късно ще бие откат. А от високо се пада най-тежко.
