Ако някога ви се наложи да отговорите на въпроса какво е общото между Джордж Сорос, началникът на отдел „Преса" на канцеларията на краля на Испания, Силвио Берлускони, съпругата на президента на Република Малта, Лили Иванова и Емил Зулфугар оглу Каримов, доскоро посланик на Азердбайджан у нас, то смело отговаряйте, че всички са носители на орден „Стара планина".
Колко ли неща в България са наред, че и раздаването на висши държавни награди да минава гладко и без скандали?
„Стара планина" е най-висшето държавно отличие. Според Закона за ордените и медалите на Република България той се дава на български граждани, които „имат изключително големи заслуги към Република България" или на чужди граждани, които „имат изключително големи заслуги за двустранните отношения с Република България и за развитието на международното сътрудничество, укрепването на сигурността и мира между народите, както и за защита на правата и свободата на човека".
По-обща формулировка от това, здраве му кажи. През последните десетина години полемиките около наградените с орден „Стара планина" май са почти толкова, колкото и случаите, в които обществото приема за достоен носителя му.
Орденът често става разменна политическа монета, с която не се отбелязват големи заслуги към републиката, а по-скоро се маркират приятелите и враговете на всяка власт.
Последният случай, в който мнозина повдигнаха вежди от недоумение във връзка с предложен за ордена, е съвсем пресен.
На 2 март, вицепремиерът и министър на образованието Миглена Кунева предложи за награждаване със „Стара планина" Янка Такева. Тя е предложана „заради приноса си към развитието на родното образование и по повод на 25-тата годишнина на водения от нея синдикат". Всъщност - вторият по старшинство орден в България „Св. св. Кирил и Методий", е специално предназначен за награждаване на български и чужди граждани, които имат значим принос за развитието на културата, изкуството, образованието и науката, но явно Такева е над неговото ниво.
Дали новият образователен министър не си купува спокойствие от страна на училищните синдикати с поредния орден „Стара планина"? И да не е така, съмненията в тази насока стоят в общественото пространство.
Малко история
Орден „Стара планина" е учреден на 4 август 1966 г. Тогава той е казионен орден, раздаван на чужди граждани и до 1989 г. с него са наградени 168 души. Орденът оцелява след промените и продължава да се дава само на чужденци.
След като през 1991 г. е отменена наградната система на Народната република България, което оставя без ордени българските граждани. Това се променя на 15 юли 1994 г, когато набързо е учреден орден „Голям кръст за граждански заслуги" (днес е известен само, като „За граждански заслуги") и обхватът на орден „Стара планина" е разширен за да може с него да се награждават и българи.
А причината е, че трябва да бъдат наградени футболистите от националния отбор, които по същото време стават четвърти на световното първенството в САЩ.
Така първите 27 българи наградени със „Стара планина" стават играчите и треньорите на националния футболен отбор.
През следващите години орденът остава с мътен статус. През 1995 г. няма наградени с него българи, през следващата година освен на няколко чужденци, орденът е даден на четирима оперни изпълнители и Стефка Костадинова, която става олимпийска шампионка на висок скок.
Практиката за масовото раздаване на „Стара планина" идва с президента Петър Стоянов, който още в първата година на поста дава 21 ордена, от които 11 на българи. До края на мандата си Стоянов раздава общо 189 ордена.
Наградната система на България е уредена едва на 13 юни 2003 г., когато в сила влиза Закон за ордените и медалите на Република България. Според него страната ни има шест ордена и един медал. Най-висшият е „Стара планина", следван от „Св. Св. Кирил и Методий". На трето място по важност са едновременно три ордена - „За граждански заслуги", „За военни заслуги" и „Мадарски конник", като последният е дипломатически. Отделно има орден „За храброст" и медал „За заслуга".
Вакханалията на Първанов
Истинската девалвация на най-висшата държавна награда идва по време на 10-годишния престой на Георги Първанов на поста държавен глава. Затова време той успя да раздаде 381 ордена „Стара планина" (обективно това отговаря на темпа, с който раздава наградата и неговият предшественик), като скандалите от това време не са един и два.
През март 2004 г. лидерът на ДПС Ахмед Доган получи ордена по случай 50-ата си годишнина и за „извънредно големите му заслуги в изграждането и утвърждаването на демокрацията, етническия мир и духа на толерантност в Република България".
През лятото на същата година Първанов издаде указ за награждаване със същия орден на юриста проф. Васил Мръчков - бивш главен прокурор по време на Възродителния процес.
Това беше използвано от Доган за разиграването на малък политически цирк. "Не може палачът и жертвата да бъдат на един и същ подиум във връзка с особените заслуги за изграждането на демократична България", обяви тогава Доган.
Напрежението набързо бе потушено, като Първанов измени собствения си указ и награди Мръчков с орден „Св. Св. Кирил и Методий".
Първанов даде ордена и на Иван Славков по повод 80-тата годишнина на Българския олимпийски комитет, на бизнесмена с нееднозначна репутация Петър Манджуков за „за изключителния му принос и заслуга за развитието на международните връзки и сътрудничеството на Република България с народите на Русия и ОНД", на Тошо Тошев за „изключителни постижения в журналистиката" и на бизнесмена и бивш собственик на ПФК „Левски" Тодор Батков.
За изпроводяк Първанов реши да удостои със „Стара планина" и своя вицепрезидент Ангел Марин. Премиерът Борисов директно заяви, че не вижда с какво Марин заслужава ордена, което става повод за прощална канонада между „Дондуков" 1 и 2. Дълбоко обиден, Марин върна ордена си.
По същото време върви и един друг скандал. Регионалният министър Лиляна Павлова предложи и президента на „Главболгарстрой" Симеон Пешов за същия орден.
Правителството тактично изчака това да стане след назначаването на президента Плевнелиев, но все пак беше поставен въпросът с какво Пешов заслужава най-висшата държавна награда. В крайна сметка предложението беше заметено и шефът на строителната компания остана без орден.
Ордените на Плевнелиев
Росен Плевнелиев драстично намали темпа, с който се раздават ордените „Стара планина". До момента той е дал едва 77 броя от него. Но и тук не липсват странности, изненади и скандали.
През 2012 г. със „Стара планина I-ва степен" се сдобиват две олимпийски медалистки от игрите в Монреал през 1976 г. и олимпийски шампион от игрите в Мюнхен през 1972 г. На следващата година ордени са дадени и на футболиста от 50-те Димитър Ларгов и фехтовача Васил Етрополски.
Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен получава ордена, но това е второто му удостояване с него (за първи път това става през 2006 г., когато той е премиер на Дания). Сред наградените е дори и председателят по федерацията на самбо Румен Стоилов.
Стоян Братоев, директор на софийското метро, също е с орден „Стара планина" - лично премиерът Борисов заяви, че ако сме живели преди 1989 г., Братоев щял да стане Герой на социалистическия труд. През миналата година с орден се окичи даже и Анастасия Мозер.
Единственият истински скандал дойде с награждаването на вселенския патриарх Вартоломей I със „Стара планина I-ва степен" за „усилията му за насърчаване на междурелигиозния диалог, както и за неговата ангажираност със съвременните проблеми на човечеството". В същото време той е добре известен с честите си изказвания и позиции в ущърб на България и нейната православна църква. Така и не стана ясно какво точно е наложило Вселенският патриарх да получи ордена.
А за да не се окаже, че българският патриарх Неофит е с по-ниски заслуги за България в сравнение с Вартоломей, и той бе награден в спешен порядък само 15 дни по-рано.
Стара планина в мъгла
Орденът „Стара планина" се раздава с такъв размах и сред толкова широк кръг, че е много трудно вече да се вземе на сериозно като най-висша българска държавна награда.
Още по-притеснителното е, че няма практика за сериозна обосновка на наградените, нито каквато и да е форма на обществено обсъждане. Обикновено това става в рамките на едно-две клиширани изречения в съответните правителствени постановления. Законът предполага, че едва ли не всяка организация, дори и нарочно сформиран граждански комитет, може да предлага лица за награждаване, а процедура за отнемане на ордена няма.
Липса и единен стандарт за това кой и за какво може да получи „Стара планина". Различните дейци на културата и спорта обикновено получават ордените си във връзка с техни кръгли годишнини, въпреки че това далеч не е правило, а и постиженията им могат да се подлагат на субективна оценка и винаги може да се пита защо този, а другия не.
За съжаление, едва ли може да очакваме, че скоро ще има преосмисляне на начина, по който се раздава „Стара планина". Нищо, че днес орденът е толкова девалвирал от безконтролно раздаване, че едва ли може да мине за сериозен знак на национална гордост и уважение.
