Лупара*

Хм, аз съм скептик. Не го познавам лично, но познавам хора, които са му близки и не съм видял никога нищо, което да показва, че до тях стига някакъв мед от открадната каца. Дори това, че са му близки съм го научавал късно "in passing" така да се каже, не бих предположил, че някой от тях има от къде да гребе. Така по моите впечатления излиза, че или е голяма скръндза или в цялата работа нещо не е така. Не знам достатъчно, за да предположа нещо сериозно, но мога да видя странни неща в процеса и все пак не мога да предполагам в никоя посока, докато не науча повече. Въпреки глупавите думи за участие в изборите се питам дали пък и той не е изкупителна жертва - обещаните виновни? Напомням ви, че за мен управлението на Станишев и Бойко са едно цяло с различни лица, знам достатъчно, за да съм сигурен в това, естествено е, че каквото и да кажа няма да ми повярвате, затова, когато и да говоря по темата цитирам само наблюдаеми явления. Ако приемете тази хипотеза е логично да очаквате жертви от други времена и извън кръга, който непоколебимо 20 години ни внушава, че е незаменим. Дали са виновни? Може би да, и все пак това нас малко ни касае пряко, виж въпроса дали не ни мият очите, та да забравим за другото е далеч по-интересен. Кремиковци беше грабен и преди и след Томов, но дали той няма да остане единствения виновен?

@Thea, човек нарича нещо преход, ако го приема като отиване от едно място, което намира за уютно на друго и трябва да мине през премеждия и приключения по пътя. Дали пътя ще го научи да намира уют в други неща, да живее по различен начин е вече една съвсем друга тема.

Наистина е известна скръндза, помня как един вестникарски шеф казваше, че ако намери някой, който да каже, че е обядвал с Томов и оня е платил сметката, да му се обади, така че...

Българските популярни изяви се характеризират с популизъм. Всеки, който решава да се изкаже пред публика се чувства задължен да разсъждава простовато, елементарно и да се изказва простовато и елементарно. Няма нито една публикация без поне ...2 пословици и един виц в нея. Хората не си дават мнението, ами си разказват дзен коани и то недодялани и азиатски притчи и то нескопосани. Авторът на тази публикация за Александър Томов е елементарист и то простоват. Защо мисля така? Защото г-н Петър Николов дотолкова си вярва, че е разбрал същността на един актуален казус, че направо започва с френски виц своето простовато изявление. Г-н Петър Николов нарича Томов Лупи, откровено му вменява политическа и публична невменяемост. Че Томов не е в състояние да прецени собственото си обществено положение и заради това говори глупости (според г-н Николов). Откъде може да му хрумва на г-н Петър Николов този конформистки критицизъм? С невъоръжено око е ясно, че той приема линията на поведение на сегашната власт като авторитет и директива за самия себе си. Той не отчита условията, при които Александър Томов е съден, все едно, че няма абсолютно никакво значение, кога, за какво, от кого ще бъде съден. И авторът иска да ни каже и на нас, да не се втеляваме в излишни детайли и да кажем дружно, че Томов е една бита карта и това си е. Къде са ярките политически личности от 36, 37, 38, 39-то Народни събрания? сега сме в 41-то. Къде са личностите в политиката? Валякът на длетанщината, некадърността, бездарието, анонимността ги премачка в междуселски макадам. Едни убиха с до...сада, други с ритници, трети с изнудване, с атентати, убийства. Други отстраниха с подкупи, даване на синекурни и мазни длъжности,чинве, състояния, имоти, власт. От цялата БСП се откроиха точно само двама, които се опитаха да превърнат политиката в икономика и да не спазват корпоратвността на партията-майка. Единият беше Андрей Луканов. Другият е Александър Томов. ...БСП не понася самостоятелност и личности. Луканов беше застрелян от наемни убийци. Томов направи своя партия и така избегна саморазправата на съпартийците си. Който не оценява смисъла на логото Българска ЕвроЛевица, той прсто не се интересува от политика, което означава, че е Аполитичен и простоват. Аполитичните хора са простовати. Твърдя го с отговорност. Обикновено те са деца, пуберитети, затворници, домакини, заровени в домашни дела, пиянци, хаймани, безобидни и беззлобни, но и безсмислени хорица, които няма как да се отнасят до гражданското общество в държавата, докато не порастнат и се променят социално. Александър Томов е величина и фактор. По тази причина някой го обвърза с администриране на несвойствени за него дейности, уж че финансират партията му по най-подходящ начин. Някой му набута футболен отбор и металургичен комбинат, именно за да си измие ръцете, изпере парите чрез лицето, личността Александър Томов. Комунистите са по-зле от господ. Дори и господ забравя, но БКП само забавя. Така. Въпросът е, какво се случва днес? когато БСП е в опозиция и нейните борби не се идентифицират с държавата? Точно в това е въпросът. Защо в мандат на ГЕРБ, в инициирана компроматна криза от най-тежък фалит на доверие, съдът се занимава с Александър Томов и Мургина? Докъде БСП и ГЕРБ, докъде правителство, партия и премиер са обвързани в едно "свинско черво" и не могат да се разплетат от взаимни интриги и немощ в политиката? Ако Александър Томов има чисто досие, той може да участва като фактор по всяко време и във всяка важна политическа ситуация. Само кандидатирането му за каквото и да е в политиката, регистрацията му в съда и обявяване на една негова кандидатура, могат да прехвърлят минимум 20 парламентарни мандата от едно място на друго. И наивният, но небрежно арогантен автор на тази публикация, г-н Петър Николов абсолютно повърхностно се опитва да преценява едни математчески величини, които няма как да влязат в неговото съзнание. Не за друго. А защото човекът е елементарист и иска да си говорим не просто, а простовато. да не стигаме до обмен на мнения, а до преживяне на популистки сугестии.

Ако все пак прочетеш това ... като ме гледаш какво говоря. можеш да ме туриш в един кюп с автора, но няма да си прав. Макар да не се познавам лично с Томов, го наблюдавах от близо, бях на два конгреса/конференции на партията му и видях много неща. Обучен съм да наблюдавам, без да питам и да игнорирам маловажни факти, за да мога от маниер и детайли на поведението да си изградя общата картина. Това, което казваш за набутването е напълно вярно, нужни ми бяха 5 минути, за да отбележа, че човека плете сложна походка между няколко личност в и извън партията си, при което не му остава физическа възможност за сериозна политика насочена към членската си маса. Впрочем това е метод за обезсилване на организации използван през историята и преди - фин незабележим и неразличим от естествени фактори. Имам добро отношение към човека откак се чу за него и за това се съмнявам, както казах, а използвам тази форма, за да ме чуят и онези, които биха реагирали на по-определена враждебно. Както и да е, имаше момент, в който сериозно обмислях да предложа "програма", с която би могъл да противостои на течението, което видяхме и виждаме изразено в Станишевото невзрачие и Бойковото простодушие. Говорих с много хора, които го познават, внимавах да поставям въпроса така, че да не ги впечатли прекалено и да го споделят с него, но накрая реших, че шансовете за успех са нищожни и се отказах. Жалко, и още един път жалко, защото идеята ми беше обърната към интелигенцията като противовес на успешното консолидиране на наивната и консервативно-социалистическа част от българите около стандартната вече идея за емоционално отмъщение. Причината за липса на шансове беше обкръжението, от което не видях шансове да се отдели. В крайна сметка имам всички основания да предполагам, че са го унищожили тези да ги наречем условно "приятели". Жалко, защото въпреки, че моите възгледи са в липсата на възгледи ;) (т.е. не споделям нито леви нито десни, нито центристки - питайте ме дуг път какви споделям) той можеше да изиграе положителна роля за обществото и съм съгласен, че с добавката на добро послание към толкова голяма осиротяла политически част от хората той можеше да е фактор и то за много повече от 20 места в парламента. Сега обаче, той е белязан с клеймото "лошо" и "прокиснат" и се включва в групата на онези политици, които много пъти споменавам - особените, които независимо от миналото си не могат да играят безсмислената игра и не могат да убият страстите си за нещо по-различно от демокраденето. Да не го урчасам, но остана един единствен, който все още мърда, макар и едва едва - Луджев, всички други отдавна не смеят да се покажат. Тук разумния човек следва да се запита дали изборността при хващането на виновни в страна, в която всеки е виновен за нещо следва да се третира като легална присъда? Отново напомням единствения последен шанс, който остава е картата цар като цар. Човека не е стока, но не е и кретеноид въобразяващ си, че привидно голямата игра на местните апапи е наистина голяма. Имаме много кратко време да я изиграем, забравете републиканските или монархически възгледи (ето аз честно си казвам, че нямам никакви), въпроса е в това, че някой трябва да позволи на такива субекти като Томов, Луджев, В.Димитров, Я.Янков, Н.Василев и още редица други да изземат ролята на леви, десни и средни от псевдопартийните образувания, които имаме сега. Разбира се, че не са цветя, много от тях са се облажили, по това те не се различават от другите освен по по-малкия обем, но има една основна разлика - тези хора мечтаят, имат тръпка за нещо друго освен безсмисленото надлъгване. Въпросът е ние да приемем факта, че този, за когото се говори най-много не е непремено най-виновен и, че "вината" не е критерий за полезност, а освен нашето приемане трябва компоромис с тези, които са на власт - субобществото на държавно обвързания бизнес, те не могат просто да бъдат махнати, нито наказани, да не говорим, че и тяхната вина в крайна сметка е да се възползват от масата-глупак в наше лице, ако не бяхме толкоз мекушави те нямаше да могат да базират просперитета си на нашата склонност да се навеждаме на заповеди отгоре. Когато те се почувстват несигурни те могат да приемат цар, а неговата роля би била проста - да гарантира продължителността на приемането на алтернатива. Без символ, който да балансира налягането на инертния медиен отбор при първите сигнали за стабилизация ,който и да се жертва за нас ще бъде пометен по каналния ред и ще се върнем към добре известното ни и обречено сегашно равновесие, за да стигнем отново до критична точка. Тъй казва дедо ви, не се фащайте за сламката, поради щото всички говорят за нея, ами гледайте гредата в окото - тя се вижда и без телеск .. телевизор.

Не си разбрал правилно поантата на изказването ми, въпреки, че нито съм я крил, нито я пренебрегнах. Не се занимавам изобщо с личността на Александър Томов и тъкмо в това е смисълът на изказването ми. НЕ поемам от Петър Николов измисления фокус върху нещо, което не е така, за да му се обръща внимание. Тъкмо обратното. Действителността е изопачена точно за да й се обърне внимание, за да останат скрити други социално-политически процеси, които са от значение и под внимание. Само подканвам псевдоавтори от вида на Петър Николов, както и самия него да не си чешат езика по търпението на гражданството и да си търсят псевдотеми за псевдоанализи. Това е, което правя. Други взирания в изопачени детайли на изопачена действителност не ме интересуват. Ако някакви хора идват всекидневно по няколко пъти да си изхвърлят боклука в двора ми, аз не само почиством веднага, но и ги посрещам още от оградата, за да ги упътя надругаде да си изхвърлят боклука. И то, толкова далеч, че да не влияе върху пътищата към моя двор. Публикацията на г-н Петър Николов е такъв боклук, за който говоря и аз се грижа да запазя чистотата на дома си, двора си, улицата си, квартала си, а защо не и града, в който живея. Ако трябва да разисквам, кой е алтернатива на боклука и може да почисти България от мизерията и да я вкара в маховика на икономиката, дори не бих се сетил за Александър Томов, понеже той вече не е такава алтернатива. Но това не означава, че след като политическата класа го ползва него за бунище на собствения си интригантски боклук, аз ще изръкопляскам и ще се присъединя към истерията на конформисткото папагалстване.