Когато известният с прямия си език пастор Гаук беше избран от управляващи и опозиция за президент на 82 милиона германци, сондажи показаха, че се ползва с доверието на 80 на сто от съотечествениците си. Макар повече церемониалмайстор, отколкото действащ политик, президентът на Германия е смятан за "морален компас" на нацията.
В този смисъл смяната на оцапания в корупционен скандал Кристиян Вулф със 72-годишния Йоахим Гаук, който не е член на нито една партия, срещна сериозна подкрепа и в Бундестага, и в обществото. Президент стана човек, чийто авторитет е безспорен и в "двете Германии". За това, което е, Гаук е задължен предимно на себе си - на своята харизма, твърдост, храброст да отстоява идеите си, безспорна биография на дисидент.
Не дължи благодарност на партийни върхушки - и едва ли ще е необходимо да смирява острия си език и да не проповядва любимите си тези за свободата, които засегна и в речта след избора си на 18 март: "... от щастието от освобождението трябва да израсне дългът, но също и щастието от отговорността. Ще проумеем в дълбочина свободата, едва когато утвърдим и приложим това в живота".
В Германия германците са наясно какви очаквания имат към своя президент. В България не е точно така, поради присъдените му по Конституцията на Кръглата маса "обязаности" - хем е церемониалмайстор, хем висш кадровик в службите, Външно, регулаторните комисии и съдебната система.
Крушата (не) пада по-далеч от ГЕРБ
Тази двояка функция на президента е пречка да определим ясно какво точно очакваме от него. Той е най-мажоритарният избор в държавата, а в същото време - най-малко работи в полза на хората, и най-много - в угода на подкрепилата го партийно-икономическа върхушка с фабрикуването на кадри.
Президент, който смята, че може да не се отблагодари на спонсорите, или е безнадеждно наивен, или изопачава реалността, казва един американски професор от университета в Ню Йорк.
Транспонирано от американската действителност в българската, изборът на Росен Плевнелиев за президент и Маргарита Попова - за вицепрезидент, е в голямата си степен функция на ГЕРБ, премиера и спонсорите им. В по-малка на личния имидж и обаяние - би на балотажа с късата дистанция около 5%.
Затова и първите 100 дни на президента Плевнелиев би следвало да се оценяват през ъгъла: На какво отстояние от управляващите показва, че е? Способен ли е да отстоява пред тези, на които е задължен, инициативи, които биха били от полза за значителна част от обществото.
Сто дни добро впечатление
За обществото първите 100 дни на президента Росен Плевнелиев бяха едни сто дни на добро впечатление. Държавният глава, въпреки объркването на Чехия с Полша и Чехословакия, се справи имиджово.
Сглоби екипа си, проведе месеца на политически консултации и получи публично висока оценка от лидера на ДПС Ахмед Доган. Единствената, дадена от години от Доган за български политик... Изговори няколко речи в типичния за Президентската ни Институция стил. (Някой е внушил на държавния глава малко повече помпозност, отколкото е уместно да понесе...)
Едни социолози казват, че бил по-малко политик - и повече министър/експерт. Като че ли не знаят, че политическото в един български президент се проявява при назначенията, които му предстои/или не му предстои да извърши.
Подкрепи решението за прекратяване на АЕЦ "Белене" далеч по-категорично отколкото по време на кампанията си. Отхвърли идеята за референдум. Повтори мантрата за санирането на панелките и енергийната ефективност (макар че програмата се измества във времето, а лихвите по кредитите за саниране, които ще дава Корпоративна банка, се разминаха с нагласите му).
Сдаде разузнаването на Бойко Борисов без хър-мър. Дръпна реч в стил "Първанов" на първата си среща с военните.
Опита се да дефинира приоритети и да даде тласък на дебат, който обаче помръкна след изконсумиране на събитието - Национална програма за приоритети 2020, в която да бъдат дефинирани такива по региони. Дубликат на програмата за регионално развитие, която Брюксел изисква от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
С какво ще е по-различна, коя, в крайна сметка, ще се изпълнява, и какво точно има предвид президентът, казвайки, че "тя ще интегрира регионалните приоритети и по този начин ще бъде възможно най-демократичната и легитимната"?
Аватар "президент"
Във всички тия дейности ми се губи неговата автентичност като личност. Изглежда като човек, който се старае да влезе в новите си обувки - и твърде му личат и старанията и това, че не са неговите обувки. Къде изчезна тази непринуденост и известна неловкост, с която очароваше по време на кампанията?
На фона на блокирания зимен сезон на Витоша и протестите на еколози и зелени, президентът даде публична подкрепа на банкера и председател на Българската ски федерация Цеко Минев, като се появи на благотворителна вечеря на FIBANK в Банско. Плевнелиев и Минев се снимаха заедно със звездите на световните ски Аня Першон, Линдзи Вон, Мария Рийш, Лара Гут и Джулия Манкузо.
Факт е, че като строителен министър Плевнелиев подкрепяше проектите на зимните ски курорти - заедно с бившия вече министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, и са сред феновете на курорта Банско.
Факт е, че министърът на младежта и спорта Свилен Нейков благодари на официална церемония на Цеко Минев за страхотния ски сезон, ингорирайки Витоша.
Обаче разрешеното на министъра не винаги е позволено на президента.
А може би е най-добре така. Поне знаем, че на "Дондуков" 2 имаме един делови мъж. С европейска калибровка.
*Заглавието е от коментар в Интернет форум.
