Откакто започна лично да натиска приходните агенции за повече постъпления, премиерът Бойко Борисов обича да се хвали, че най-доброто доказателство за борба с корупцията са растящите приходи от данъци в хазната. Между евентуалното изсветляване на икономиката и борбата с корупцията обаче няма знак за равенство, освен ако не последват и съответните изобличения за нарушения в администрацията. Такива изобличения няма и както е тръгнало, в скоро време не се очертава да има. Просто никой не го иска.
Скандалът около двойното финансиране на ВЕИ проекти, строени с пари за развитие на селските райони, и отказът на Европейската комисия да признае извършени разходи в размер на 28 млн. евро заради изкупуването на енергията на преференциални цени са показателни за нежеланието на институциите да разследват случващото се по високите етажи на властта.
По нищо не личи, че някой от замесените отговорни лица в Държавен фонд "Земеделие" и тогавашния ДКЕВР ще понесе отговорност, макар да са налице крещящи съмнения за извършени закононарушения. Случаят се замита под килима, при това с удивителна на фона на наложената крупна финансова санкция лекота. Това си има просто обяснение - секторът се управлява от същите лица, които са били начело при прокарването на скандалните проекти.
Изненада, изненада
Наложената от Брюксел санкция за допуснато двойно финансиране на ВЕИ проектите по селската програма не би следвало да е изненада за никого. Още през 2011 г. при приемането на закона за енергията от възобновяеми източници депутатът на ГЕРБ Делян Добрев изрично е предупредил, че изграждането на фотоволтаични централи с пари от Брюксел и изкупуването на произведената от тях енергия на преференциални цени е недопустимо, защото е двойно финансиране. Тази забрана е залегнала в закона, който предвижда ред за приспадане на полученото от ЕС финансиране при определяне на цените. От обнародването на закона в "Държавен вестник" на 3 май 2011 г. двойното финансиране би следвало да е невъзможно.
Сходни забрани фигурират и в регламентите за изразходване на средства по Програмата за развитие на селските райони. Получилите европейско финансиране за изграждане на ВЕИ проекти по селската програма (200 000 евро максимална помощ) попълват специални декларации за отсъствие на двойно финансиране. Попълват и декларации, че са запознати с понятията "нередност" и "измама".
Наред с това кандидатите представят и бизнес план, в който подробно трябва да опишат паричните потоци на проекта и очакваната печалба. Тоест още на етап кандидатстване би следвало да е невъзможно одобряването на проект, който ще ползва преференциални цени, без да се извърши съответното приспадане. Именно по тази причина в становището си за двойно финансиране Брюксел подчертава, че незаконна е не преференциалната цена, одобрена впоследствие, а самото отпускане на финансирането от ДФЗ.
От всичко това излиза, че цялата инициатива на Държавен фонд "Земеделие" за подкрепа на проекти за изграждане на ВЕИ в селата по две от мерките на селската програма - 311 и 312, е била обречена още на старта. Дори и експертите да са имали проблеми с тълкуването на понятието "двойно публично финансиране" при старта на програмата (макар че незнанието не оправдава нарушението), от 2011 г. нещата би следвало да са кристално ясни на всички замесени по веригата. Това не е спряло обявяването на нови процедури и харченето на пари до момента, в който ЕК е изпратила становището за наличие на двойно финансиране. Това се случва едва през април 2013 г., а междувременно България се сдобива с нови ВЕИ мощности и прескъп ток заради задължителното изкупуване на преференциални цени.
Ние не можем да отговорим
Цялата хронология около случая поражда поредица от въпроси, на които никой от пряко замесените институции не желае да отговори. Първият и главен заподозрян по темата - Държавен фонд "Земеделие".
Фондът дължи на обществото информация по ключов въпрос, свързан не просто с хронологията на скандала, но и с опитите на властта постфактум да си събере парите от облажилите се фирми, а именно - по кои договори е допуснато двойно финансиране. Това би следвало да е ясно, защото Европейската комисия е изчислявала размера на наложената корекция на база на реално сключени договори и извършени плащания в периода от април 2011 до октомври 2013.
ДФЗ обаче дълги години не предоставяше информация какви договори се сключват по Програмата за развитие на селските райони (тя е извън общата система за наблюдение на оперативните програми) и списък на одобрените проекти се появи с огромно закъснение. Списъкът представлява огромна таблица с всички финансирани проекти, включително ВЕИ - общо 4544 проекта, без да дава информация кога точно са сключвани договорите и без да включва към настоящия момент еднолични търговци и физически лица.
Въпросът с датите е ключов, защото е свързан с прилагането на забраните в закона за енергията от ВЕИ и очертаването на кръга от проекти, при които има допуснати нагли нарушения - и от бенефициенти, и от администрация. На въпрос на "Сега" ще предостави ли списъка на проекти, при които ЕК изрично е установила двойно финансиране, земеделският министър Десислава Танева бе щедра и обеща да извърши всичко, позволено от закона. Оказа се, че ентусиазмът й е прибързан, а фондът има друго виждане по темата.
От ДФЗ отказаха да конкретизират кои точно са санкционираните договори и вместо това пратиха пълния списък с всички договори за ВЕИ, сключвани от юридически лица. Фондът отказа да предостави списък на едноличните търговци и физическите лица с аргумента, че представляват лични данни, и само уточни, че тези договори са 56 на стойност 19 561 728 лв.
Засега списък отказва да предостави и КЕВР. В отговор на въпроси на "Сега" при кои фирми е допуснато изкупуване на преференциални цени въпреки законовата забрана, КЕВР надълго и нашироко преразказа законодателството, но не каза нищо повече, като се оправда с течаща проверка. Тя трябва да установи кои фирми са "пропуснали" да декларират ползвано публично подпомагане за извършените инвестиции, за което се носи наказателна отговорност, и къде всъщност е пробойната - при кандидатите за преференциални цени, при служители на комисията или и двете.
Последните изменения в Закона за енергетиката ще позволят предоговаряне на цените и връщане на вече изконсумирано финансово предимство. Поправките, внесени от Делян Добрев, предвиждат предоговаряне на цените за всички проекти, изграждани по подадени преди приемането на новия закон за ВЕИ през май 2011 г. заявления. Предоговаряне ще има както при проектите, стартирани преди тази дата, но въведени в експлоатация след нея, така и за тези, пуснати преди приемането на закона. Освен че цените ще бъдат намалени занапред, фирмите трябва да върнат и разликата от вече ползваната по-висока спрямо пазарната цена.
Всичко това касае около 350 проекта. Ситуацията около тях много напомня на категоричния отказ на властите да обявят данни за преференциалните депозити в КТБ, което улесни спасението поединично на отделни играчи. Още повече че голяма част от бенефициентите се оказаха свързани лица и възниква въпросът спазени ли са изобщо ограниченията за максимално допустимо финансиране.
*Текстът е от в. СЕГА и е публикуван със съкращения
