Недоволството на "Има такъв народ" (ИТН) от положението в управляващата коалиция в крайна сметка избухна.
Партийният лидер Слави Трифонов обвини премиера Кирил Петков, че води втора външна политика, а вицепремиера Асен Василев, че тласка страната към фалит, след което обяви, че изтегля министрите на ИТН от правителството.
Видеовключването на Трифонов предизвика множество коментари за задаващи се нови избори и ситуацията наистина вещае крах на настоящия кабинет и отиване към нов предсрочен вот.
Все още обаче има шансове това да не се случи, макар и те да са малки. В този текст ще обясним какви са следващите стъпки пред държавата, преди да се стигне за пореден път да ходим до урните, за да избираме парламент, както и кога можем да очакваме потенциален предсрочен вот за ново Народно събрание.
В изказването си през партийната телевизия 7/8 и през личната си страница във Facebook Трифонов обяви, че изтегля министрите си от кабинета. Това означава, че четиримата министри от квотата на "Има такъв народ" ще подадат оставки, а премиерът и останалите формации в коалицията трябва да обявят следващите си действия.
Премиерът Кирил Петков, неговата партия "Продължаваме промяната" и коалиционните партньори от БСП и "Демократична България" са изправени пред избор:
- да обявят края на правителството след изтеглянето на министрите на "Има такъв народ";
- да изберат техни заместници и да продължат като правителство на малцинството;
- да потърсят нов коалиционен партньор, който да заеме мястото на ИТН.
От пресконференцията на правителството и премиера Кирил Петков стана ясно, че ще се върви към втория вариант. Трите останали политически сили ще се съберат, за да преразпределят министерските кресла от квотата на ИТН и ще излъчат нови управляващи екипи там.
Тук идва обаче първото изпитание за правителството - тези промени в състава на правителството трябва да бъдат приети на гласуване в Народното събрание. Към момента трите останали партии от коалицията имат общо 109 депутати и съответно им трябват гласовете на още 12 народни представители, които могат да дойдат от останалите политически сили - ГЕРБ-СДС, ДПС, ИТН и "Възраждане".
Кирил Петков вече посочи надеждите си част от депутатите на "Има такъв народ", които споделят принципите на сегашното управление, да го подкрепят и след излизането на партията от властта, но заяви, че не знае колко от тях биха го направили наистина.
Тук много важен момент е и това как ще се държи самата парламентарна група на ИТН на гласувания. Изкарването на министрите на партията от управлението не означава на 100%, че ИТН ще бъде категорична опозиция на властта. Възможно е тя да вземе решението да гласува по предложенията на правителството и управляващите в зависимост от личните си позиции - нещо подобно на това, което правеше ВОЛЯ на Веселин Марешки в 44-ото НС.
Цялостното поведение на партията на Слави Трифонов винаги е било трудно за прогнозиране - депутатите от партията му могат да гласуват както срещу промените в състава на правителството, така и да ги подкрепят с мотива, че управлението на държавата трябва да продължи, а нови избори сега не са в интерес на държавата.
Ако гласуването на новите министри не мине, премиерът Петков и коалицията трябва да предложат нови кандидати, или да подадат оставка.
Дори обаче промяната в кабинета да мине в един или друг вид през гласуване от парламента, това ще остави правителството изключително зависимо от гласовете на опозиционните партии, съответно изключително лесно за бутане при първия по-сериозен вот на недоверие.
Същевременно с това всяка законова промяна, която правителството иска да прокара, трябва да бъде консултирана с парламентарните сили за намиране на достатъчно подкрепа - процес, който ще изисква много повече усилия. А с това и много по-малко закони ще бъдат приемани.
ИТН може да играе ролята на т.нар. "златен пръст", давайки на управляващите нужните им гласове, но дори и да се съгласи на такъв сценарий, това в никакъв случай не е някаква трайна подкрепа. Нещо повече - предвид досегашното поведение на ръководството на тази партия, вариантът да се съгласи като цяло е много спорен.
Ако правителството все пак падне - било то с вот на недоверие, или с оставка на премиера Кирил Петков, се стига до добре познатото вече развъртане на мандатите от президента.
В такава ситуация държавният глава Румен Радев ще даде мандат за сформиране на ново правителство последователно на първата политическа сила - "Продължаваме промяната". Ако те не успеят да формират ново правителство, мандатът отива при втората сила - ГЕРБ-СДС. Ако и те не успеят да излъчат кабинет, президентът връчва трети мандат, на избрана от него парламентарно представена сила (най-често това е третата политическа сила).
Може ли обаче действително да се намери нова формула за управляваща коалиция в рамките на този парламент? На теория да, но е твърде сложно и дори близко до невъзможно.
Да погледнем какво е разпределението на депутатите в 47-ото НС по парламентарни групи:
- "Продължаваме промяната" - 67 народни представители;
- ГЕРБ-СДС - 59 народни представители;
- ДПС - 34 народни представители;
- БСП за България - 26 народни представители;
- "Има такъв народ" - 25 народни представители;
- "Демократична България" - 16 народни представители;
- "Възраждане" - 13 народни представители.
За разлика от ноември, когато всички бяха уморени от избори и на преден план беше надеждата да бъде изградено управляващо мнозинство, което да изолира ГЕРБ от властта, сега настроенията сред обществото, а и в парламента са променени.
Сериозната инфлация, сътресенията покрай войната в Украйна и цялостното напрежение в обществото около увеличаването на цените и проблемите в сигурността отместиха вниманието от обещаните от това правителство реформи.
Самият кабинет на Кирил Петков имаше своите непопулярни мерки и гафове, които също намалиха доверието в него. Рейтингът на правителството е слаб дори сред избирателите на самата коалиция.
Съответно сега, от една страна избирателите са много по-малко склонни да дават шанс на правителството, само за да няма нови избори, а от друга, партиите в Народното събрание са по-склонни да рискуват с нов вот.
Това се засилва и от установяването на остър, конфликтен език в самото НС, където скандалите и кавгите вече са нормална част от заседанията на парламента. Силно е и усещането за напрежение между различните парламентарни групи. Това, на фона на цялостната хетерогенност в състава на Народното събрание, пречат сериозно да се сформира нова коалиция.
За да говорим въобще за такава, която да има минимум 121 депутати, в масовия случай са необходими минимум 4 формации. Изключенията от това правило са обединение между ПП и ГЕРБ или между ПП, ДПС и БСП, като към момента и двете изглеждат твърде малко вероятни.
Още повече, че самите ГЕРБ имат интерес от това да се отиде на нови избори, тъй като тогава е много вероятно те да се върнат като първа политическа сила. И е вероятно да хвърлят всичките си сили в тази посока.
Всички тези фактори говорят за това, че да се създаде каквато и да е нова управляваща коалиция в рамките на това Народно събрание изглежда като невъзможна мисия.
Съответно най-големият въпрос сега е докога ще издържи това правителство.
Много вероятно е да отнеме поне месец, преди да се стигне до оставка на кабинета, а при желание за съдействие от страна на ИТН, кабинетът може да издържи дори повече.
Реалистично е да очакваме правителството да падне към края на юни след актуализацията на бюджета, която също ще мине мъчно и с редакции. Това означава, че раздаването на мандати за съставяне на правителство да се случи през юли.
Практиката от миналата година (а и от предишни години) показва, че когато се стига до раздаване на мандати от президента Румен Радев, до извъртането и на трите отнема между 2 седмици и месец.
Според тези сметки най-рано бихме могли да очакваме нови предсрочни парламентарни избори към началото на октомври. По-вероятно обаче е те да дойдат някъде към края на октомври или началото на ноември.
Ако Петков успее да оцелее начело на правителство на малцинството, това може да удължи живота на кабинета с няколко месеца, но дори в този вариант изглежда много по-вероятно да идем на нови избори преди декември.
