По всичко личи, че проектокабинетът на "Има такъв народ", начело с Пламен Николов, няма да получи одобрението на депутатите в 46-ото Народно събрание.
Дълбоко фрагментираният парламент, изпълнен с толкова различни политически сили, в началото изглеждаше, че все пак може да се обедини около идеята да разбие модела на управление на предишното правителство на ГЕРБ.
Въпреки това обаче вътрешните противоречия между партията на Слави Трифонов и останалите ѝ потенциални партньори се оказаха твърде непреодолими, за да може да се оформи мнозинство, върху което да стъпи правителството на ИТН.
От БСП потвърдиха, че докато Петър Илиев е част от кабинета, те няма да го подкрепят, "Изправи се БГ! Ние идваме" (ИБНИ) пък се обявиха против правителството заради липсата на "смели, почтени, доказани професионалисти" в него.
От "Демократична България" засега мълчат с изключение на четиримата депутати от "Зелено движение", които се заявиха категорично против този състав на Министерски съвет, предложен от Пламен Николов.
Предвид факта, че лидерът на "Да, България" и председател на ПГ на ДБ Христо Иванов беше основна мишена за критиките на Слави Трифонов и неговия заместник Тошко Йорданов, едва ли ще е голяма изненада, ако от формацията също се въздържат от подкрепа за кабинета или гласуват директно с "Против".
Самият Трифонов вече извади обвинителната реторика на някой, който е загубил важен мач и си търси виновни за загубата, заявявайки че липсата на подкрепа от другите партии за кабинета на партията му би означавал, че те са играчи от статуквото и само в тях може да се търси вината за забавените реформи, по които иначе всички формации имали принципно съгласие.
Другите формации пък от дни отговарят, че няма как да им се прехвърля вината за липсата на избран кабинет, когато от ИТН отказват да преговарят за такъв.
Така че няма да е изненада, ако в следващите дни сме заети да четем взаимните обвинения, летящи между различните парламентарни групи.
Реално единственият реален шанс това правителство на Пламен Николов да мине, е то да получи подкрепа от ГЕРБ или от ДПС.
За първите Борисов вече спомена, че депутатите от партията им ще присъстват в Пленарната зала и ще гласуват с "против". Интересно ще е как ще гласуват ДПС, тъй като техният ход може да се окаже решаващ, тъй като една подкрепа от тяхна страна би могла да засили разрива между ИТН, ДБ и ИБНИ.
И все пак, дори в този вариант, в който Мустафа Карадайъ и хората му дават гласовете си за Пламен Николов и предложения от него състав на МС, подкрепата на БСП все още изглежда много малко вероятна.
Предвид първоначалните изказвания на хората от ИТН, включително на лидера Слави Трифонов, гласяха, че те не искат да управляват, ако нямат подкрепата на ДБ и ИБНИ. А след днешните скандали изглежда някак слабо вероятно от ИТН да изтеглят подкрепата си за кандидата вътрешен министър и вицепремиер Петър Илиев.
Разбира се, всичко ще се реши на гласуване в сряда, а изненади в последния момент не са съвсем изключени (все пак затова им се казва "изненади в последния момент").
Поне към момента обаче ситуацията изглежда такава, че първият мандат няма да бъде реализиран успешно.
Ако не се случи чудо, след това предстои на държавния глава Румен Радев да раздаде втори и трети проучвателен мандат за съставяне на кабинет. Вторият ще отиде при втората политическа сила - ГЕРБ. Оттам засега са заявили, че не възнамеряват да предлагат свои проект за МС и ще върнат мандата директно.
Що се отнася до третия мандат, добре познатият ни вече сценарий показва, че него президентът връчва на избрана от него политическа сила, която има най-голям шанс да сформира кабинет.
В случая, поне засега, това изглеждат ДБ и БСП, като вторите вече намекнаха, че би могло в една такава ситуация да издигнат служебния кабинет за постоянен, за да може той да продължи работата си нормално, предвид високия процент на доверие за правителството според последните социологически проучвания.
Възможно ли е обаче този проект да мине на гласуване в Народното събрание? Отговорът клони към "не".
Причината за това е, че дори ДБ, БСП и ИБНИ твърдо да подкрепят с гласовете си правителството на Стефан Янев, те не биха имали достатъчно депутати, за да постигнат мнозинство - за такова се изискват 121 депутати, а те имат общо 83. Дори и с една много евентуална подкрепа от ДПС, техните 29 депутати не биха били достатъчни за мнозинство.
Принципното разпределение на депутатите в 46-ото НС е такова, че правителство не може да се сформира без подкрепата на ИТН или на ГЕРБ. Или поне на части от тях. От ГЕРБ нямат никакви позитиви в това да подкрепят служебното правителство за постоянно, а нови избори биха им дали възможност да възстановят част от силите си.
Въпросът тук е дали ИТН биха подкрепили служебния кабинет, издигнат с мандат на друга политическа сила, след като техният собствен мандат е бил отхвърлен.
Вероятността това да се случи изглежда твърде малка. Най-малкото защото оттам вече на няколко пъти казаха, че отхвърляне на кабинета на Пламен Николов означава нови избори, но и също така заради появилите се в последните седмици пукнатини в отношението между партията на Слави и служебното правителство.
Единственият възможен шанс да бъде осъществен мандат, в който Стефан Янев става избран премиер, е ИТН да се разпадне и една част от ПГ да гласува в подкрепа на третия мандат. Засега обаче няма никакви изгледи за нещо подобно, нито за каквото и да е разцепление сред депутатите от партията на Слави Трифонов.
Оттам насетне президентът Радев трябва да разпусне парламента и да свика нов предсрочен парламентарен вот - общо трети за една календарна година, някъде между средата на октомври и средата на ноември.
Това хвърля страната в едно хаотично състояние, при което НС има някои задачи, които трябва да бъдат свършени спешно.
Дори да оставим настрана приказките за това какви са разходите за избори, тъй като служебният премиер Янев вече заяви, че в хазната има пари за два вота до края на годината - един за президент и един потенциален за Народно събрание, на преден план остават няколко важни проблема, които изискват спешно да им се отдели внимание и то преди парламентът да бъде разпуснат.
Един от тях е свързан със самите избори. Народното събрание е органът, който свиква избори за президент на Република България, а по график такива трябва да има през ноември. Следователно депутатите трябва да гласуват за това, преди да бъдат разпуснати.
За предпочитане ще е между парламента и президентството да има комуникация, която да координира така нещата, че този вот да е 2 в 1, което ще съкрати поне част от разходите за изборите.
Това може да звучи по-скоро протоколно, но ако тази точка се пропусне, цялата политическа ситуация може да стане дори още по-хаотична.
Особено важна е и точката за приемане на актуализацията на държавния бюджет за 2021 г.
Още от самото си влизане на власт служебният кабинет обяснява, че действащият бюджет е неактуален, а парите по някои пера, предвидени за годината, вече са изхарчени по програмите на правителството за подкрепа на бизнеса и за надбавки за пенсионерите.
Така че от "Дондуков" 1 дебело намекват, че направеното от тях преизчисление на парите до края на годината е задължително, за да могат да се реализират политиките, които са предвидени.
До момента от ГЕРБ, ДПС и ИТН са изразили скептицизъм по актуализацията, като номинираният за финансов министър от ИТН Пламен Данаилов заговори дори за собствена актуализация. Сега, когато се има предвид, че почти по всяка вероятност "Има такъв народ" няма да успеят да прокарат своя кабинет в това НС, логичното е да се приеме преизчислението, направено от служебния кабинет, за да може той да работи нормално, а не да е ограничен от сегашната парична рамка.
Въпросът е дали едно такова гласуване ще мине в НС. Отговорът на този въпрос ще е от решаващо значение за това как ще може да действа България през следващите поне 2-3 месеца, ако не и повече, особено с оглед на видимата вече инфлация, следващата вълна на коронавируса, за която се казва, че ще настъпи във всеки момент, както и правителствената подкрепа за бизнеса и пенсионерите (заложени в актуализацията).
Друг важен въпрос засяга Плана за възстановяване и развитие, по който трябва да влязат свежи пари за българската икономика след шока на пандемията и кризата около нея.
По принцип от служебното правителство казват, че този план е вече готов, но изчакват да го внесе редовен кабинет.
Една от причините е, че парите са обвързани с ангажименти, които България трябва да поеме за реформи, особено в съдебната система, а тези реформи могат да бъдат извършени единствено през парламента.
От друга - "Има такъв народ" вече заявиха желание сами да ревизират Плана и изразиха спекптицизъм върху част от аспектите му.
Сегашната политическа нестабилност обаче може да стовари доста отговорности върху раменете на служебните министри и да ги принуди да действат с внасянето на Плана.
Цялата политическа картина би могла да стане изключително мрачна, ако депутатите в 46-ото НС решат да поставят преди всичко собствените си политически интереси пред неотложните нужди на страната. Ако това се случи, то хаосът на всяко едно ниво е гарантиран.
Това ни говори само за едно - независимо от крамолите, споровете и разменените обвинения до момента, тепърва ще си проличи кои партии реално са готови на жертви и компромиси за доброто на страната и за кои партийният интерес е по-важен.
