Никога историята не е просто история. На Балканите този постулат важи с пълна сила, особено когато става въпрос за междусъседски отношения. И никой договор за добросъседство не може да промени това.
В момента България добре осъзнава ролята и възможностите си, като правителството е решило да използва тази си силна ръка, за да реши веднъж завинаги историческите неразбории със западната съседка Северна Македония.
Страната ни може да наложи вето на рамката за започване на преговори със Северна Македония за членство в ЕС, изготвена от Европейската. И на практика София действително заплашва, че ще използва този ход, ако не бъдат решени някои спорни въпроси между двете страни.
Ние сме тези, които държат ключа към предверието на македонската европейска мечта и ще искаме откуп за него. От Скопие обаче виждат този откуп сякаш е поискан в кръв и са готови да се съпротивляват докрай.
Какво трябва да се знае относно българо-македонския спор за езика и националната идентичност на югозападната ни съседка?
Българските искания по този въпрос се потвърдиха ясно от последното интервю на външния ни министър Екатерина Захариева пред агенция "Ройтерс".
В него тя потвърди, че страната ни може да наложи вето върху официалния старт на преговорите за присъединяване на Северна Македония в Европейския съюз, ако не се изчистят проблемите между двете държави.
"Нашите притеснения идват от непрестанните твърдения за македонско малцинство в България. Признаването на българските корени ще сложи край на това", коментира Захариева и допълни, че ако Северна Македония се съгласи на българските искания, София е готова да признае македонския език и македонската идентичност. Тънкият момент обаче е именно признаването на това, което в съседката ни отричат десетилетия наред - българските си корени.
"Ние не оспорваме тяхното право на самоопределение, нито правото им да наричат езика си така, както им харесва. Готови сме да потвърдим настоящите реалности, но те трябва да признаят историческата истина", казва Захариева пред агенцията.
Това се явява отстъпление от принципно твърдата позиция, която София има по въпроса. Макар да е първата държава, която признава отцепилата се от Югославия република, България не признава съществуването на македонския език.
За властите у нас това е "официален език на Република Северна Македония", който "може да бъде смятан единствено за писмена регионална норма на българския език", както се вижда от конкретните условия за допускане на Северна Македония до кандидатура за членство в ЕС, изпратени от България до останалите държави членки на ЕС.
Също така официалната позиция на българските власти винаги е била една и съща - македонският език и македонският етнос не съществуват преди 2 август 1944 г., когато по териториите на днешна Северна Македония югославските власти започват кампания по "цялостното изграждане на отделна небългарска идентичност, което цели да прекъсне връзките между тогавашната Социалистическа република Македония и България".
Всичко това, разбира се, е неприемливо за политическото ръководство на югозападната ни съседка. Затова и сегашната позиция на нашето външно министерство трябва да се разглежда като компромис - България ще признае македонската национална идентичност и македонския език, стига в Скопие да признаят истината - корените им са български.
София ще приеме също, че Северна Македония се е откъснала неимоверно от тези си български корени, но самото заявяване, че тези корени са там, ще реши големите проблеми, които нашата държава има с тяхната.
А проблемите не е като да не съществуват - от огромното бълване на фалшива история от македонските историци до политическите заигравки на националистите там с големия враг - "бугарите татари".
Защото, каквото и да говорим, това са двете реални пречки пред това да позволим на съседите си да влязат в чакалнята на ЕС и да им бъде предоставена официална рамка за преговори за членство. За България като държава е неприемлива възможността в Европейския съюз да има държава член, която дори само евентуално може да развие неприятелско отношение към нас.
Официалното заявяване от македонска страна, че езикът и националната им идентичност произтичат от България може би няма да сложи край на язвителните подмятания, но ще отнеме възможността те да се развият в държавна идеология, каквато вече видяхме веднъж по времето на Груевски.
И затова от наша гледна точка готовността да бъде блокиран пътят за членство на Северна Македония е разумна и обоснована позиция.
От гледната точка на Скопие нещата съвсем не стоят по този начин.
Македонският премиер Зоран Заев в четвъртък коментира, че се надява двете страни да намерят решение, но по думите му идентичността и езика на Северна Македония не подлежат на дебат. Нещо повече - те представляват червени линии, които страната не възнамерява да прекрачва.
Идентична е позицията и на македонския президент Стево Пендаровски - "идентичността на македонския народ и македонския език не са предмет на преговори".
Официално от Скопие заявяват, че нямат никакви териториални претенции към нито една от съседките си, като това беше опит да се успокои ситуацията, но реалността е друга - в България никога не сме си и мислили, че съседите ни може да имат някакви претенции към нас по отношение на територия.
Това е напълно разбираемо когато става дума за държава като Северна Македония, която съвсем наскоро трябваше да промени името си заради подобен проблем с една от съседките си - безспорно голям удар по националното самочувствие на македонците.
Затова и исканията на България сега идват за съседите ни като нов, неочакван удар. Удар, който идва от страна, която многократно е заявявала подкрепата си за европейските амбиции на Скопие.
В македонската историография идеята за древността на македонския народ е силно застъпена, като според тях македонски книжовен език има оттогава, откакто има и български.
Според тяхното разбиране св. Наум е създал книжовна школа в Преслав за българите, а св. Климент - в Охрид - за македонците. Затова и там гледат на българските претенции като на някаква романтична приказка за Велика България.
Затова и, разбира се, македонските медии, както и много по-популистки ориентирани политици (например лидера на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски или Петър Богоевски от "Македонски концепт" - реформаторското крило на партията), извадиха от скрина запазената анти-българска реторика и започнаха отново да говорят за "врага от изток".
Във всички позиции на дипломати и политици от македонска страна, били те остри, или крайно остри, се споменава и договорът за добросъседство, подписан между София и Скопие през лятото на 2017 г.
И двете държави гледаха на този документ като на нова страница в двустранните отношения. Сега македонците са на мнение, че България се отклонява от духа на този документ, не заради друго, а заради болни исторически амбиции на националистите у нас.
Разбира се, това се посреща и с огромното количество жлъчни коментари в македонската преса, включително и на английски език.
Въпросът е, че за България именно Скопие започна първо да се отдръпва от договореностите. Ключът се крие в двустранната комисия от историци, която трябваше да изглади съществуващите различия в тълкуването на историята между двете страни. А тази комисия стигна до непреодолима пречка в личността на Гоце Делчев. И всяка от двете държави смята революционера за свой - факт, който доведе до замразяването на дейността на комисията за над половин година.
Именно недоволството от работата на тази комисия, която да изчисти "кражбата на история" като проблем между двете държави, доведе и до политически действия у нас, които, на свой ред, дават резултат в това България в момента да заплашва с вето рамката за преговорите на Северна Македония за членство в ЕС.
Не всички у нас са за такъв развой на събитията. В началото на октомври 27 историци и учени в полето на хуманитарните и социални науки изпратиха писмо до медиите, в което критикуват т.нар. Разяснителен меморандум относно отношенията на Република България с Република Северна Македония в контекста на разширяването на ЕС.
В писмото те критикуват официалната позиция на България, че езикът и националната идентичност на македонците могат да се сведат единствено и само до югославската пропаганда и силово налагане на идеята за македонска нация върху етнически българи.
"Внушенията на меморандума за идентичност на "преобладаващото мнозинство" от славянското население на Македония в исторически план са наивни и не съответстват на постиженията на съвременната историография, социалните и хуманитарните науки. Те са подчинени на едно остаряло разбиране за "национална история", което изглежда неадекватно на фона на критичната историческа наука днес", се казва в писмото, подписано от редица известни български историци като Стефан Дечев, Александър Везенков, Юлия Златкова и Мария Тодорова.
"Макар да приемаме понятието "обща история", ние се противопоставяме на неговите елементарни интерпретации, както и на използването му за налагане на единствен разказ - в случая официализирания в България разказ за миналото", пишат още там.
Някъде по средата попада и позицията на българския премиер Бойко Борисов. По негови думи Северна Македония не трябва да бъде спирана по пътя си към членство в ЕС, но за целта тя трябва да направи и някои компромиси, за да получи необходимата подкрепа от България.
Борисов е категоричен, че страната ни е длъжна в името на сегашните и бъдещите поколения да направи така, че "по никакъв начин Република Северна Македония, Албания и страните от Западните Балкани да не бъдат спирани по пътя към Европейския съюз".
Тази му позиция обаче се размива от крайните изказвания на вицепремиера, военен министър и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов, така и от позициите на външния министър Екатерина Захариева. В случая това може да е някаква тактика на българското правителство от сорта на "доброто и лошото ченге", но е много спорно до какви ефекти ще доведе това в един по-общ план.
Едно от притесненията относно сегашната позиция на България, което не влиза в научната сфера, а в чисто политическата, е възможността България да натрупа лоша репутация в Европа.
В медийните разкази по казуса в Европа, особено в германската преса, на страната ни често се отделя ролята на "злодея" в тази ситуация, който се възползва от силната си позиция в момента и принуждава една по-малка държава да се откаже от националната си идентичност.
На фона на критичния към България доклад на Европейската комисия за върховенството на закона в Европа и на още по-критичната резолюция на Европейския парламент специално за България, образът на страната ни в Европа лесно може да бъде оформен като проблематичен, подобно на Унгария или Полша. А един подобен наратив, в който жертвата Северна Македония се оплаква от натиска на България, наистина може да помогне за това.
На 10 ноември е заседанието на Съвета на ЕС, на което ще се гласува рамката за преговорите на Северна Македония за членство в съюза, предложена от Европейската комисия. Въпросната рамка трябва да получи одобрението на всички държави членки на ЕС.
Ако тя бъде приета, държавата ротационен председател на Съвета на ЕС (в момента това е Германия) трябва да представи позицията на евросъюза на първата междуправителствена конференция със страната и с това да постави началото на преговорите за членство.
Това в момента е оптималната кауза за Северна Македония. Дори само един глас против преговорната рамка ще блокира всички по-нататъшни преговори.
Ако България блокира сега приема на рамката за преговорите, това ще е пореден отказ пред Северна Македония, която е със статут на държава кандидат за членство в ЕС от 2005 г. насам. Последно през 2019 г. Франция блокира започването на преговори със Северна Македония и Албания с аргумент, че първо трябва да се реформира методологията за приемане на нови държави в ЕС.
Големият въпрос в момента пред българското правителство е доколко е склонно да притиска югозападната ни съседка за гаранции, че изведнъж в Европа няма да се появи силен антибългарски фактор. И можем ли да преглътнем спорното отношение на македонците към историята, засягаща и България в името на общото европейско бъдеще?
Защото все пак, особено на Балканите, историята никога не е просто история.
