Европейският парламент прие Резолюцията за ситуацията с върховенството на закона в България, изготвена от Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE).
Въпреки опитите на най-голямата партия в ЕП - ЕНП, към която принадлежи и ГЕРБ, да блокира или поне да промени резолюцията, в нейна подкрепа гласуваха 358 евродепутати. Против бяха 277, а с "въздържал се" гласуваха 56 евродепутати.
В Резолюцията те изразяват "недвусмислената си подкрепа за българския народ в неговите легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация".
Тя също така осъжда насилствената и непропорционална намеса на полицията, най-вече твърденията за използване на сила срещу жени, деца и журналисти, както и "незаконните и прекомерни одити" на частни предприятия, изразили своята подкрепа за протестите.
Евродепутатите отбелязват още "значително влошаване на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата срещу корупцията и свободата на медиите".
Приетият документ се съсредоточава и върху продължаващите системни проблеми в съдебната система, по-специално липсата на законодателна рамка за търсене на отговорност от Висшия съдебен съвет и главния прокурор.
Сред изложените опасения в резолюцията попадат още конституционната реформа, която трябва да бъде в съответствие с международните стандарти; възможните промени в изборното законодателство, близо до предстоящите парламентарни избори; прибързано приемане на законодателство; разследвания на корупцията по високите етажи на властта без осезаеми резултати; както и състоянието на основните права, например по отношение на подбуждащи омраза изказвания, основана на пол и сексуална ориентация дискриминация, правата на ромите и на лицата, търсещи убежище.
Евродепутатите осъждат кампаниите за оклеветяване и осъждат насилието над журналисти. Те са дълбоко загрижени от влошаването на свободата на медиите, на прозрачността и от липсата на разнообразие в собствеността на медиите, както и от твърденията за отпускане на европейски средства за приятелски настроени към правителството медии.
Те подчертават необходимостта от по-строг контрол върху начина, по който се изразходват средствата на ЕС, и от незабавна реакция на опасенията, че парите на данъкоплатците се използват за обогатяване на близки до управляващата партия лица.
От ЕНП опитаха да включат поправки в текста на резолюцията. Това стана чрез предложение на евродепутата Рамона Стругариу, като в нейния вариант се споменаваше, че известен магнат на казина, туризъм и строежи, срещу когото са повдигнати 18 обвинения, финансира продължаващите протести. Впоследствие тя оттегли предложението си.
Към последната версия на Резолюцията обаче бяха предложени общо 48 поправки, всички от които бяха отхвърлени.
Сред тях имаше искане, отново от ЕНП, за вкарване на текстове, че президентът Румен Радев е поискал оставката на правителството, с което се нарушава неутралитетът му. Името му бе добавено и към параграфа, където се говори за твърдения за корупция, в която е замесен премиерът.
Отпадна и промяната, която включваше споменаване на връзки на съветници на президента с чужди разузнавателни служби.
