Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Докладът мина. Спете спокойно, деца!

Приповдигнатият прочит на правителството като че ли не отговаря съвсем на реалните проблеми, посочени в доклада на ЕК Снимка: Getty Images
Приповдигнатият прочит на правителството като че ли не отговаря съвсем на реалните проблеми, посочени в доклада на ЕК

Докладът на Европейската комисия за върховенството на закона в ЕС вече излезе, а правителството категорично заключи, че казаното за България е положително. Имало там някакви проблеми, но по тях вече се работи и да не се притесняваме. Даже на места ни били похвалили.

Хората отдавна са казали, че красотата е в очите на гледащия, но това съвсем не важи само за красотата. Очевидно същото е и за притесненията. Защото според преброяване, направено от европейската редакция на сп. "Политико", България се нарежда на второ място след Полша по споменаване на думата "притеснения" в доклада.

Каквото и да си говорим, притеснителни моменти в този доклад, които да засягат България, продължава да има и те далеч не са малко, дори и само тези, споменати в документа на ЕК.

Говорим за безконтролен лобизъм, твърде много власт в ръцете на главния прокурор, за нужда от довършване на съдебната реформа, за липсата на достатъчно резултати в борбата с корупцията, продължаващи проблеми със свободата на медиите и политическото влияние върху тях...

Ако трябва да сме честни, това не звучи кой знае колко положително. Или казвате - стари проблеми, ЕК не ни казва нищо ново, че да се притесняваме. Да, обаче старите проблеми отлежават като виното - с годините стават все по-ароматни, с тази разлика, че думата "аромат" тук може да бъде заменена със "смрад" или дори направо с "воня".

Разбира се, правителството, напълно очаквано, видя положителните страни на доклада.

За управляващите той е обективен и положителен. В него бил отчетен напредък в борбата с корупцията, взетите вече мерки за съдебната реформа, просто се изчакват някои външни становища. За правомощията на главния прокурор чакаме да се изкаже Венецианската комисия, а за промените в Конституцията - Съветът на Европа. 

Така с приповдигнато настроение, че са ни похвалили и че нещата всъщност не са толкова зле, колкото са, трябва да продължим към утрешния ден.

Въпросът обаче е, че в доклада не само се отбелязва напредък, но също така се казва, че постигнатото все още не е достатъчно.

Корупция у нас има и това е една голяма обществена тайна. Корупция има на най-ниско ниво - по пътищата, когато някой бутва 50 лв. на катаджиите или 20 лв. на гишето, за да му оправят документите малко по-бързо. Има и на средно ниво. О, колко корупция има на средно ниво... Като училище получило пари от МОН за поставянето на WiFi мрежа, но и нареждане коя точно фирма да спечели поръчката, нищо че не е най-добрата, явила се на конкурса.

Корупцията играе добре и на едро. Така например един кмет може да обяви обществена поръчка за построяването на нов мост, а да я спечели компания, предложила в проекта си мостът да бъде построен за 40 дни, включително с изготвянето на проекта. Реално мостът се строи повече от година, санкции върху компанията или кмета няма, а оправданието за всичко това е "сексът на жабките".

За да стигнем до съвсем големите нива, където играят и големите апартаменти с големите частни асансьори.

Разбира се, всичко това са само хипотетични ситуации. Макар че вероятно всеки от нас може да се сети за още подобни хипотетични ситуации, случили се наистина.

У нас думите "обществена поръчка" отдавна са се превърнали в синоним на "схема", а уреждането на "наши хора" - в почти национален спорт... До присъди по дела за корупция колко често се стига? 

За лобизъм обаче в България не се говори много, а идеята за закон за лобизма се изкарва от килера, само когато трябва да се демонстрира усилен труд без особени крайни резултати. Иначе зад кадър, без много-много шум продължават да си се случват едни неща.

Политиката у нас се прави в интерес на гражданите, макар че твърде често въпросните граждани са много точно избрани. Легендите за конкретни депутати, които дори и запетайка не изписвали, без преди това да им бъде платено, все още витаят из Народното събрание като стари призраци.

Частта за зависимостта на медиите вече дори няма какво да я говорим.

Или някой ще отрече, че локалните медии масово се издържат най-вече от т.нар. "Договори за отразяване на общината"? Как да вдигнеш ръка срещу този, който реално ти изкарва парите?

Разбира се, има и такива, които продължават борбата, но това си има цена - маргинализиране, натиск, тормоз. Натиск върху тези, които все още са склонни да рекламират в дадената медия...

Натискът върху медиите на национално ниво също го има. Просто там и играта е по-голяма. Лостовете за натиск също са повече и по-разнообразни. Разбира се, всеки има свободата да хвали, когото си иска.

Положителното в случая е, че сегашният доклад е форма за натиск, която, всички се надяваме, да тръгне в правилната посока.

Опасността от спиране на субсидиите от Европейския съюз за "непослушните" държави е достатъчно реална в момента, за да бъде стимул за промяна. За изпълняване на поети ангажименти и реформи. Върховенство на закона - това е ясната цел. 

Надеждата е, че тези реформи, на които се надяваме, политиките, които ще се предприемат, няма да са само букви на хартия и кухи имена. Че ще се случи реална промяна към въвеждането на ред и законност. А не само отбиване на номера, каквото сме виждали често до момента. Но дали? Ще видим.

Най-четените