Помня едни избори в Пловдив отпреди няколко години, в секция в една от махалите със смесено население. Тогава застъпник на ДПС влезе в разпален спор с членовете на комисията, защото като невалидна беше отделена бюлетина (тогава още хартиени), на която номерът на движението беше отбелязан не с хиксче, а с 20-ина хикса, изобщо не побиращи се в квадратчето.
Гласуване със страст! Драскано, драскано, драскано, че номерът вече да не се чете.
Когато си запомнил само номера и това ти е достатъчно, гласуването сякаш беше по-лесно за избирателите, на които българският език не им е силна страна - и такива у нас, и такава зад граница. Но ето, че дойдоха машините, а там трябва да четеш - да избереш за какво ще гласуваш (президент и парламент, президент или само парламент), да натиснеш "Следваща", да натиснеш "Потвърди"...
Образователният ценз за право на глас, за който от време на време някой се сеща да примрънка, в някаква степен стана реалност - за да успееш да гласуваш, трябва поне да си грамотен и да можеш да четеш. На български.
Второто обаче се оказа, че не е задължително изискване, както показват репортажите от Турция за изборите на 14 ноември. Репортажи, в които основният акцент е, че гласоподавателите имат проблеми с машините за гласуване, защото - нека го кажем по-меко - имат затруднения с езика на монитора.
Гласуват за президент и парламент на България, но не знаят български. Парадокс, обясним със сложното историческо и етническо минало на страната ни - от Османската империя до Възродителния процес.
И ако симпатизантите на другите политически сили - и самите политически сили, въвели машинния вот, са разчитали, че новият начин за гласуване ще ограничи контролираният и/или купен вот сред неграмотните или неговорещи български език български граждани, тези им надежди бяха попарени от паралелната реалност в Турция.
Първо, от югоизточната ни съседка дойдоха сигнали за микробус, призоваващ с високоговорител към гласуване, клипове с обяснение на турски как да се гласува (и за кого), плакати на турски език, информации за представители на турски политически партии около секциите и смс-и с призиви да се иде до урните. Една всеобща мобилизация на фона на апатията у нас.
Второ, репортажите от самия изборен ден, показващи как членове на СИК в нарушение на всякакви правила стоят до неразбиращите езика на монитора гласоподаватели, за да им помогнат, оставяйки съмнението дали направо не гласуват от тяхно име.
Мобилизацията очевидно даде резултат. По предварителни данни в Турция са гласували 90 хиляди души с българско гражданство, огромен ръст в сравнение с онези 27-28 хиляди през юли. Познайте коя политическа сила са подкрепили най-много?
При 94% обработени протоколи ДПС е първа политическа сила от вота в чужбина като цяло, не само в Турция, с над 82 хиляди гласа.
Добавете ниската избирателна активност на територията на България и изведнъж тези гласове дават своето видимо отражение. И докато отвъд граница хора, някои от които не знаят български, са висели часове наред пред рекордните 126 секции в Турция, такива, които знаят български и живеят в България, но не са гласували, защото им е писнало, нямало за кого и пр., се чудят как може ДПС да е трета политическа сила.
Да бе, наистина, как ли?
Това трето място в никакъв случай не е благодарение само на активността в Турция, в никакъв случай. То е благодарение и на онези, които в неделя решиха да си останат вкъщи.
Има едно старо правило - резултатите на ДПС се оформят около нейното твърдо ядро, хората, които задължително гласуват за нея на избори. Колкото по-ниска е избирателната активност като цяло, толкова по-висок е резултатът на партията заради това твърдо ядро.
И за да направим примера още по-буквален: ако за нея са гласували 100 000 души, а общо до урните са отишли 1 милион, резултатът ѝ ще е 10%. Ако отидат да гласуват обаче 2 милиона, процентът ѝ се свива наполовина.
На тези избори обаче се случи обратното - рекордно ниската избирателна активност у нас помогна на ДПС да стане отново трета политическа сила. За това разчиташе не само на твърдото си ядро, но и на гореспоменатата мобилизация в чужбина - да се разбира най-вече Турция.
Още нещо интересно прави впечатление в изборите. Резултатът на ДПС на 4 април е 336 хиляди гласа. През юли пада на 292 хиляди. На 14 ноември, при още по-ниска избирателна активност, партията има близо 262 хиляди души подкрепа (при 75% общо обработени протоколи) и вероятно ще запише още по-нисък резултат.
Общият резултат на партията се очертава да е още по-малък, но броят на гласувалите в чужбина за нея - по-голям. Това сочи, че именно гласовете от чужбина изиграват роля в това партията да стане трета. По-малко гласове, но повече депутати.
Въпреки това шареният парламент и заявката на почти всички останали партии да не преговарят с ДПС я превръщат във втори изолиран силен след ГЕРБ. Трета, но нежелана като партньор. Никоя от политическите сили в парламента, залагащи на анти-ДПС реториката си, не трябва да брои това за успех. А трябва да го вкарат в анализите, които обещават да правят с оглед на своите собствени провали на 14 ноември.
Представете си това, за което трябва да се замислят и те - че на следващи парламентарни избори, каквито не е изключено да има, активността е още по-ниска. И в Турция вместо 90 хиляди отидат да гласуват по-голямата част от онези 300 хиляди, имащи право на глас там за изборите тук. Български граждани, без значение знаещи български или не.
