Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Може ли да оцелее ГЕРБ без Бойко Борисов начело

Бившите управляващи са изправени пред сложен избор между промяната и лидера си Снимка: БГНЕС
Бившите управляващи са изправени пред сложен избор между промяната и лидера си

Когато в нощта на изборите ГЕРБ даде своята пресконференция от партийната си централа, въпросът за потенциална оставка на Бойко Борисов като председател на партията след очертаващата се втора поредна загуба беше посрещнат с насмешката му.

Не е просто загубата на тези избори, която партията оправдава с усилията на служебното правителство да работи срещу тях и да подкрепя "Продължаваме промяната".

Самият Борисов за пръв път претърпя лична загуба в онези МИР-ове, където по традиция води листата на ГЕРБ и където по традиция печели с убедителна преднина. Е, традициите този път не са това, което бяха. 

В 25-и МИР София Борисов беше убедително победен от рапъра Христо Петров (Ицо Хазарта), а в 16-и МИР Пловдив (град) Кирил Петков го остави на около 9 хил. гласа разстояние след себе си.

Всичко това разклати идеята, че Борисов, човекът с огромна лична харизма, който е обичан от масите, не може да бъде победен. Пазенето на този мит открай време беше важен елемент в цялостната комуникация на ГЕРБ - "народът си обича Бойко и го иска".

Сега обаче той беше победен и остана втори и на двете места, където се кандидатира.

Оправдания за този факт от ГЕРБ могат да си намерят, като те вече сочат президента Радев и служебния вътрешен министър Бойко Рашков, обвинявайки ги във вмешателство в изборния процес и поругаване на демокрацията. Но дори това не отменя факта за загубата.

А при точно тази партия подобни символи са важни. През 2016 г. беше разбита като цяло идеята за тяхната непобедимост на избори, след като именно Радев победи тяхната кандидатка Цецка Цачева, лишавайки Борисов и компания от илюзията, че "и магаре да издигнат, и магаре ще изберат българите".

Снимка: БГНЕС

През юли те претърпяха първата си загуба в парламентарен вот, а сега, няколко месеца по-късно, след хаотично 46-о Народно събрание, в което техните противници от "партиите на протеста" се изпокараха и не успяха да формират кабинет, ГЕРБ отново загуби.

Борисов и хората му не се възползваха от отворилия им се шанс да наваксат и да се покажат наистина като антипод на тези нови партии с тяхното шумно говорене и липса на консенсус. Не успяха да докажат на избирателите, че те са по-улегнали и стабилни, а дългото им управление заслужава да бъде продължено.

Категоричната истина за ГЕРБ е, че тя губи избиратели, а в тези няколко вота, проведени в рамките на 8 месеца, това се усеща значително - от 837 707 гласа през април на около 600 хил. сега.

След дългия им престой на власт сега те са поставени в изолация, като в очите на останалите политически сили самото докосване до тях е токсично и може да струва загуба на ценни гласове. В момента формации като "Има такъв народ" и още повече "Демократична България", които са известни със своята "антикомунистическа" позиция, са по-склонни да обмислят колаборация с БСП, официалната наследничка на БКП, пред това да работят с иначе дясната ГЕРБ.

Дори и в някакъв следващ момент партията отново да вземе първото място, тя ще остане в капана на това недоверие сред другите политически сили. И отново ще остава в опозиция.

На самите избори сега мнозинството от българите гласуваха за промяна на модела на управление, наложен от Борисов и партията му, повтаряйки отново ситуацията от предишните два вота, като този път начело се закрепи формация, която може и да има шанса да формира около себе си мнозинство и правителство.

От ГЕРБ обаче трябва да си вземат бележка, че и този път лъвският пай от резултата отиде за формации, които са обединени единствено от желанието си повече да не ги допуснат до власт. И именно това им общо желание ще е основата, върху която потенциално ще бъде построена следващата коалиция.

Всичко това ни води към един логичен избор - самата партия ГЕРБ има нужда от промяна, ако въобще има желанието да излезе от тази си изолация. Да, там могат да почакат още и да критикуват останалите партии, да действат подривно срещу тях, да ги обвиняват в безхаберие и некадърност и въобще да изпълнят всяка една буква от наръчника на една опозиционна партия.

Но това твърде трудно би им отворило пътя отново към властта. Не и докато формацията не се промени достатъчно и не изживее някакъв що годе катарзис.

Въпросът е дали в ГЕРБ са способни на такова нещо? Защото нито една промяна, която не обхваща лидера на партията, няма да е достатъчна за опонентите ѝ да признаят, че работата с тази формация вече не е толкова убийствено токсична в очите на избирателите им.

Но може ли на практика ГЕРБ да съществува без лидера си Бойко Борисов? Именно това е важната тема, която и самият Борисов, и хората около него трябва да разгледат внимателно, обмисляйки бъдещето на партията.

Ако той като лидер е загубил "магията" на своята "непобедимост", а присъствието му начело на ГЕРБ я прави нежелана за съвместна работа с останалите политически сили в парламента, то има ли смисъл да остава неин председател?

Същевременно с това се знае, че именно личността на Борисов е притегателният център за голяма част от избирателите на партията. Той е нещото, което ги мотивира да идат до урните и да дадат там гласа си за ГЕРБ. Без Бойко партията ще свие значително представянето си.

Всичко това я поставя в една патова ситуация, в която нито може да направи ход напред, нито да остане на място.

Снимка: БГНЕС

Един от възможните изходи е в някакъв следващ момент Борисов да обяви официалното си оттегляне от политиката, но подобно на ДПС и Ахмед Доган, да остане почетен председател на партията, поверявайки лидерството на Томислав Дончев или на Даниел Митов.

Така той ще запази контрола над случващото се във формацията, но ГЕРБ поне ще претендира, че е отворила нова страница в развитието си. А след няколко години, особено ако има подходящо за тях стечение на обстоятелствата, ще могат в един момент да обединят усилия с друга дясна или центристка формация.

Това обаче поставя партията пред риска да се смали като подкрепа трайно и да изпадне дори по-надолу като подкрепа сред политическите сили. Друг риск тук е да започне разцепване на структурата ѝ, като отделни силни играчи се опитват да организират свои партии.

Същевременно с това обаче дава възможност и тя да се отърси малко по малко от лидерския си характер, да развие още повече вътрешния си живот, а в един момент евентуално отново да дойде на власт.

Другата алтернатива е ГЕРБ да продължат да изчакват. Така Борисов ще се задържи начело на партията, тя ще е в изолация, но с хитрост, пари, манипулация на събитията и използване на всички останали лостове партията ще се опитва да всява раздор сред опонентите си.

Целта тук ще е хаосът да стане наистина толкова сериозен, че пред бившия премиер не се открие възможност да привлече подкрепата на достатъчно по-малки партии около себе си, за да сформира правителство.

Разбира се, това също крие своите рискове. Като например да продължи това свиване на електоралната база на партията, докато тя е поставена под разследвания, критики, изваждат се стари "скелети" от килера на бивши министри и на самия Борисов и т.н.

Ако политическите сили сега успеят да съставят правителство, най-логичният ход за тях ще е да започнат ревизия на работата на предшествениците си от ГЕРБ. С това те ще отместят вниманието от своята работа върху скандалите на предишните управляващи - стари схеми ще се изваждат на бял свят, ще се говори за нередности, ще се показват примери...

Снимка: БГНЕС

Като се има предвид, че това е обединяващият фактор между четирите потенциални партии участнички, да се извадят оръдията срещу Борисов и неговите хора ще е повече от очакван ход.

А ако това правителство оцелее над година и не се разпадне в хаос, това вече може да задейства други процеси - "преселение" на подкрепа от предишната "силна партия" към новата. 

Затова и липсата на промяна е не по-малко опасна за ГЕРБ от самата промяна в тази партия.

Тепърва ще видим обаче какви ще са ходовете на Бойко Борисов. Той може да отхвърли идеята за оставка, посочвайки, че много други преди него трябва да хвърлят такава, но в голямата си част те вече го направиха.

А сега е ред лидерът на ГЕРБ да вземе решение.

Най-четените