Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Предсрочни избори 2021: Къде са основните играчи на финалната права

За кого сработи кампанията и кой губи позиции преди вота за нов парламент на 11 юли Снимка: БГНЕС, Facebook, Политическа партия "Има такъв народ"
За кого сработи кампанията и кой губи позиции преди вота за нов парламент на 11 юли

Ако не друго, ситуацията в политиката вече изглежда относително ясна - ако трите нови формации в политиката у нас - "Има такъв народ" (ИТН), "Демократична България" (ДБ) и "Изправи се! Мутри вън!" - нямат поне 121 народни представители в 46-ото Народно събрание, нещата е твърде вероятно да отидат към нови предсрочни избори, общо третите в рамките на по-малко от година.

Интервюто на зам.-председателя на ИТН Тошко Йорданов за Нова телевизия на практика постави положението по този начин.

По думите на сценариста и политик партията е прегледала всички сценарии за след изборите и има план за действие, който няма да разкрие преди вота. А гласът на хората ще покаже какво ще се случва.

Всичко това, дни преди предсрочните парламентарни избори на 11 юли, подрежда сцената по интересен начин, а как точно ще бъдат раздадени картите на политическите сили на самия вот, остава все такава загадка, която дори социолозите не се наемат да прогнозират, поне не и с претенции за точност.

Каквото и да говорим, това не беше особено типична кампания. С много по-малко похарчени пари за реклама и много по-обрано присъствие като цяло в медиите, за сметка отчасти на работата на терен, усещането за тези избори беше някак далечно, но в никакъв случай апатично.

Наличието на толкова много скандали и разкрития, направени от служебния кабинет, огромното количество обвинения, които министрите отправиха към предишното правителство, поддържаше сравнително висок градус на напрежение преди вота.

Още с встъпването на служебното правителство из държавната администрация започнаха резки рокади и смяна на кадри, за които се смяташе, че са близки до предишните управляващи. Този процес се трансформира след това в изваждане на различни съмнителни схеми и директни нарушения, но без да се посочват конкретни доказателства, поне на този етап.

Последната седмица на кампанията пък преминава на фона на акции срещу търговията с гласове и задържане на потенциални брокери, уреждащи вота за различните формации, без да се назовават кои точно партии и коалиции са били замесени.

В каква ситуация поставя това обаче политическите партии?

Липсата на достатъчно медийно присъствие и слабата агитация като цяло постави кампанията една крачка по-назад в обществения дебат, като вниманието към вота се концентрираше предимно около ключови изказвания на партийните лидери и около дейността им в социалните медии.

Една от причините за това е фактът, че това са вторите избори в рамките на само няколко месеца, което неминуемо е опразнило партийните каси на много от участниците за вота. Кампанията в социалните платформи определено струва по-малко пари, но също така тя може да се таргетира по геолокация, по възрастови групи и т.н.

За разлика от предишните избори, сега срещите с избиратели се провеждаха много по-лесно заради разхлабените мерки срещу коронавируса, което позволи много повече пряк контакт на терен - нещо, от което мнозина се възползваха.

Другата разлика с предишната кампания е, че сега не можем толкова да се облегнем на социологически данни - просто част от социологическите агенции все още не са изнесли окончателните си проучвания преди вота.

Не, че предния път социолозите представиха категорична и точна прогноза, напротив - реалният резултат от изборите показа сериозно разминаване в резултатите на основните политически сили. Причината за това беше много по-сериозното участие във вота на избирателите - ако социолозите се опасяваха от много по-ниска избирателна активност и предвещаваха да гласуват между 2,4 и 2,8 млн. души (заради апатия и страх от коронавируса), реално вота си упражниха 3 334 283 души, вкарвайки в сметките поне половин милион допълнителни гласа. Значително по-висок от очакваното беше и вотът от чужбина.

Социологическите данни дават много по-лесна отправна точка за това коя формация къде стои в дните преди изборите. Към момента финални проучвания са публикували "Маркет линкс", "Медиана", Центърът за анализи и маркетинг, социологическа агенция "Насока" и "Алфа рисърч"*. Проучванията на "Галъп интернешънъл" и "Тренд" съответно са с терен на изследванията 3-11 юни и 11-18 юни, тоест от началото и от средата на кампанията и те не дават толкова добра насока за ситуацията в нейния край.

Това, което е общото за повечето изследвания, е, че показва първите две политически сили - ГЕРБ и ИТН - са в състояние на паритет, по-често с лека разлика в полза на ГЕРБ (с изключения на няколко проучвания), но разлика, която е в рамките на статистическата грешка и лесно може да се обърне. Техните резултати се въртят около 20-23%.

БСП за момента е трета политическа сила, като изследванията ѝ отделят около 17% от заявилите намерение да гласуват. Четвърта сила според повечето проучвания е "Демократична България" с между 10-13%, пета - ДПС (9-11%) и шеста - ИСМВ (5-6,5%).

Коалицията "Българските патриоти" на Воля, ВМРО и НФСБ остава все още на кантар, като в различните проучвания тя или е с малко под чертата или с малко над линията за влизане.

От останалите формации изпъкват "Възраждане" с резултати между 1,5% и 3%.

При повечето проучвания формации като "Българско лято" на Васил Божков, "Републиканци за България" на Цветан Цветанов или консервативното обединение около Петър Москов остават в графата "Други".

Какво обаче можем да извадим като изводи от тази крайно условна база? Особено в ситуация, в която дори самите социолози избягват да дават прогнози, заявявайки че всичко може да се обърне и промени значително на самите избори.

ГЕРБ-СДС

Снимка: БГНЕС

Бившите управляващи са в трудно положение преди вота. Цялата кампания мина под знака на скандали, засягащи предишното правителство, а Борисов и хората му трябваше да отбиват атаки и да изваждат оправдания (или сами да обвиняват в лъжи) за редица компрометиращи ситуации с язовири, спорни назначения, злоупотреба с власт и положение и т.н.

Същевременно с това от партията си бяха поставили за цел да убедят електората, че именно те внасят ред в политическия хаос, обзел държавата след 4 април.

Основният подход, който оттам използваха за целта, е да показват масовка - големи ходения по планини, срещи с млади, успешни хора, на които лидерът Борисов да говори за постиженията на ГЕРБ, за годините управление и да критикува президента и основните си политически противници. Наличието на голям брой хора и особено на младежи и млади семейства целеше да покаже, че това е партията на бъдещето, която залага на младите.

Снимка: Facebook, Бойко Борисов

Всичко това обаче в крайна сметка даде резултат в огромен брой снимки, които могат да се категоризират с определението "Бойко гушка хора" (и най-вече жени). Целта да се покаже близостта на политическия лидер с обикновените хора е ясна, но остави едно усещане на прекаляване и пренасищане с точно този апел.

В крайна сметка обаче ГЕРБ не са за подценяване. Дори след мащабната чистка в държавната администрация, там все още има хора, които симпатизират на бившите управляващи. Същото важи и за голяма част от бизнеса, представителите на който смятат, че принципната стабилност при управлението на ГЕРБ е била добра за тях. Продължава също така и да има една маса избиратели, които смятат, че Борисов е по-малкото зло на фона на непредвидимия Слави Трифонов и неговата "Има такъв народ".

Разбира се, мнозина и от бизнеса, и от администрацията може и да са се стреснали от острите действия на служебното правителство срещу кадри, за които се вярва, че са "на ГЕРБ" и да поискат максимално да се дистанцират от партията.

Интересен момент, който си заслужава да се отбележи, е кампанията на коалицията в социалните мрежи, където изпълнението и символиката беше сведена до минимализъм. От ГЕРБ със сигурност могат да се постараят малко повече в графичния дизайн на плакати и картинки за споделяне. Но това да им е проблемът в момента.

Едно е ясно - Борисов и компания ще трябва да впрегнат целия си потенциал, за да се класират като първа политическа сила, та макар и с малка преднина. За тях загубата на изборите ще означава разбиване на мита за непобедимата партия и съответно загубата на мястото на "морален победител", без който не може да се случват нещата в страната. Чисто символично, това би бил доста сериозен удар.

Това, разбира се, не означава край за ГЕРБ, не и ако политическата нестабилност в страната се запази, а обновлението на кадрите ѝ на преден план продължи. Просто партията със сигурност ще изкара още някакво време в изолация и без пряк достъп до властта.

"ИМА ТАКЪВ НАРОД"

Снимка: БГНЕС

Партията на Слави Трифонов е в изключително благоприятната позиция да излезе от изборите на 11 юли като първа политическа сила. Социолозите я поставят в изравнено положение с ГЕРБ, а като имаме предвид добрите резултати на ИТН сред вота в чужбина, това може да осигури необходимата преднина за формацията.

И сега, както и през миналата кампания, "Има такъв народ" бяха сравнително "тихи", използвайки предимно собствената си телевизия 7/8 и Facebook профили за отправяне на послания за кампанията. Въпреки това, самото положение като втора политическа сила след предните избори извежда партията на Слави Трифонов в положение, което привлича допълнителни гласове на хора, за които падането на Бойко Борисов и ГЕРБ е от първостепенно значение.

На хората на Трифонов не им се наложи да провеждат агресивна кампания спрямо предишните управляващи, защото това вместо тях вършеше служебното правителство, при това от доста по-удобна позиция, изваждайки "кирливите ризи" на предишния кабинет. Така на ИТН им остана просто да стоят като алтернатива на Борисов, която ще внесе промени и нов морал в политическия живот на страната.

От тази позиция кандидатите на "Има такъв народ" дори не е необходимо да влизат в конкретика и да говорят за предизборната си платформа, нито да отправят кой знае какви обещания. От тях се очаква да ги има и да са непримирими със статуквото.

Снимка: Facebook, Политическа партия "Има такъв народ"

Липсата на самия Трифонов в листите едва ли ще се усети толкова сериозно на изборите по простата причина, че неговата роля в партията е много подобна на тази на Бойко Борисов в самото начало на партията ГЕРБ, когато той беше само неформален лидер и общ, обединяващ елемент. Разбира се, след това (през 2009 г.) Борисов стана и същински лидер, залавяйки се с управлението на страната, изоставяйки образа на просто идеен носител.

В момента за Слави ситуацията е точно такава - той е символ на "Има такъв народ", но не и оперативната ѝ същност. Той е идеята за радикална промяна в политиката, за въвеждането на новия морал, в който говориш само това, което имаш намерение да направиш, и правиш само това, което си обещал, без да преиначаваш или шикалкавиш.

Или с други думи - Слави Трифонов е идеята за една по-различна политика, без непременно да е нужно той да прилага тази по-различна политика на практика. И това засега се оказва печеливша за партията стратегия.

"БСП ЗА БЪЛГАРИЯ"

Снимка: БГНЕС

За тези избори социалистите не направиха шумна и мощна кампания, която да предяви претенцията, че БСП трябва да се върне поне като втора политическа сила, а заложиха на много по-семпли действия и на работа на терен. Макар официално те да са политическата сила, която е похарчила втората най-голяма сума за медийно отразяване, на практика липсва запомнящото се присъствие на тези кандидати в медиите.

Самото начало на кампанията за лявата коалиция беше по-скоро бурно с лансиране на обединение между БСП и партиите на стари нейни членове, а след това избухването на нови вътрешни крамоли и несъгласия с листи, но впоследствие тези пожари бяха укротени, а кампанията влезе в по-спокойно и скучно русло.

Това беше и големият проблем за социалистите - скучната кампания. Наистина, партията, а и партньорите ѝ, разполагат с голяма мрежа от активни местни организации, които могат да работят на терен и да печелят гласове, така че не е нужна особена публичност, особено с оглед на това, че Корнелия Нинова като лидер не може да разчита на лична харизма, за да привлича вот извън твърдия червен електорат.

И все пак извън тази работа на места от структурите липсваше ясно и директно послание, нещо, което да увлече левите хора и да ги приласкае с обещания и визия за икономически по-справедливо.

Големият плюс, за който БСП не могат да бъдат "винени", но от който се възползват малко или много, е идеята, че служебното правителство всъщност е правителство от "Б" отбора на социалистите. Наистина част от кадрите там могат да бъдат свързани с БСП и това кара някои от избирателите да прехвърлят симпатиите си от служебното правителство към листите на БСП, вярвайки че само тези червени лица могат да премахнат ГЕРБ и хората им от властта.

Много е спорно доколко хората в кабинета, които могат да бъдат свързвани с БСП, действително в момента са близки до ръководството на "Позитано" 20. Това обаче не пречи на социалистите да използват ситуацията, извличайки максимума от нея. Въпросът е докъде ще стигне това? 

Червените вече не се ползват с лекия бонус на втората политическа сила, с който се теглят гласове срещу първия. А с тази вяла кампания, мнозина може просто да извадят БСП от цялостните сметки. Социолозите обаче казват, че все пак коалицията успява да вдигне резултата си в сравнение с предните избори и стабилизират положението си, за да спрат свободното падане. 

Но ако резултатът им все пак се свлече повече, отколкото на предишните избори на 4 април, това ще е поредният сигнал за нужда от промяна в партията. Ако и той бъде игнориран, съвсем възможно е на следващите избори, когато и да са те, БСП вече да падне до четвърта или дори пета политическа сила. Засега поне тази опция е слабо вероятна.

"Демократична България"

Снимка: БГНЕС

Градските демократи се постараха да активират максимално присъствието си в социалните мрежи за тази предизборна кампания. Натискайки на обичайните си теми като дигитализация на държавната администрация, електронно правителство, борба с корупцията и реформи в съдебната система, те твърдо се позиционираха, поне в социологическите проучвания, като четвърта политическа сила, която дори може да проявява претенции за третото място.

Последното е доста сложно за реализиране поне към настоящия момент, но ДБ действително са сред формациите, които бележат ръст в сравнение с предишните избори.

Важен момент тук е, че формацията си е взела бележка от трагичните резултати из страната, като в много области водачите на листи бяха сменени, а кампанията на терен беше активирана с обиколки, срещи с хора, демонстрации как се гласува машинно и т.н.

Какъв ще е ефектът на това раздвижване ще видим на самите избори. Но ДБ може да занижат леко очакванията си за бум от гласове от провинцията, просто защото имат да наваксват доста време неглижиране, което може да изисква повече от една кампания активности, за да даде резултати. А и тук все пак говорим за само част от областите, като на места неглижирането продължава.

Обединението от партии обаче демонстрира доста силна реклама в социалните медии, като поне Facebook беше бомбардиран от подсилени публикации, споделяния в групи, решервания и т.н. Най-малкото партията има може би най-скъпата кампания, провеждана онлайн. 

Високите резултати от проучванията на социолозите карат демократите да се надяват на едни доста силни резултати на предстоящия вот, като някои дори прогнозират увеличение преди вота, каквото по традиция се наблюдава за формациите в този спектър на политиката у нас.

Общо взето този феномен на гласуване на хората от градската десница, който в последния момент увеличава резултатите на конкретната партия/коалиция тук, се дължи на факта, че много по-малка част от избирателите представляват твърдо ядро за формации като Демократична България, а много по-голяма са широката периферия от хора, които си казват, че реално "няма за кого друг" да дадат гласа си.

Затова и е важен момент дали ДБ наистина ще може да привлече нови хора към себе си, или ще се окаже просто, че този път широката периферия още от рано е заявила, че този път ще даде гласа си за тях. Със сигурност тук анализите след изборите ще са изключително важни за Обединението, ако наистина искат да разширят влиянието си на едни следващи избори.

ДПС

Снимка: БГНЕС

Движението за права и свободи обикновено на избори играе собствената си игра, без да навлиза в излишни сблъсъци.

В предната кампания от партията на Карадайъ и Доган заложиха на посланието, че не са всъщност толкова лош коалиционен партньор, но поведението на опозиционните партии (ИТН, ДБ и ИСМВ) показа, че те не желаят да имат нищо общо с ДПС, обозначавайки ги като партия на статуквото и носител на вредни за България политически модели.

В тази кампания липсва някакво ясно показване на ДПС в медиите. Формацията понесе известен удар покрай американските санкции по Закона "Магнитски" срещу бившия ѝ депутат Делян Пеевски, но този удар не е особено тежък и още повече - не влияе върху традиционния ѝ електорат.

В своя сектор на предимно етническия вот ДПС отдавна вече са единствен играч, като ДОСТ и НПСД не са фактор, който да отлюспва гласове от партията. Единственият по-интересен момент за спекулации в случая е посещението на бившия премиер Борисов (като частно лице, както от екипа му подчертаха) при турския президент Реджеп Таип Ердоган и до какво може да доведе тази среща. Но действително, тук можем само да отправяме спекулации.

В момента партията се нарежда на петото място, но при силен вот от чужбина и по-слабо представяне на ДБ от очакваното, тя може да се завърне като четвърта политическа сила. Колкото по-висока обаче е избирателната активност, толкова по-малко вероятно е това.

"ИЗПРАВИ СЕ! МУТРИ ВЪН!"

Снимка: БГНЕС

Тази коалиция от разнородни партии и граждански организации продължава да стои стабилно над линията от 4% за влизане в парламента според социологическите проучвания. След като правителството на Бойко Борисов падна (което беше основната цел на ИСМВ) и по нищо не изглежда скоро да се върне във властта, формацията стигна до в интересното положение да е изпълнила главната си роля в политиката.

И все пак тя остава там с амбиции да влезе безпроблемно в следващия парламент. Голяма роля за това играе фактът, че ИСМВ би могла да бъде скрепяващият фактор в съставянето на една бъдеща управляваща коалиция - своеобразен буфер между другите участници, който да помага работата да върви.

Участието на лидера на коалицията Мая Манолова в парламентарната комисия за ревизията на предишното правителство също даде своя дан за това днес да гледаме "Изправи се! Мутри вън!" над прага за влизане по подкрепа. На практика това е и силната страна на коалицията - шумна и бурна опозиция срещу предишната власт, която може да събира внимание и да прави шоу.

Проблемите от предишния вот остават и сега - разнородният характер на съставящите елементи на обединението и  дали те ще съумеят да оцелеят като единна група (видяхме вече първите пукнатини в предишния парламент), както и липсата на достатъчно ясно политическо лице.

Извън борбата си срещу Борисов, малцина са тези, които могат да кажат за какво още се бори "Изправи се! Мутри вън!". Това обезличаване в един момент може да прелее гласове от коалицията към по-голямата "Има такъв народ" в опит последната да натрупа решаваща преднина пред ГЕРБ на изборите, особено като се има предвид, че социолозите не държат ИСМВ на самата линия за влизане в НС, както беше на предните избори.

Ключов момент за Мая Манолова, Николай Хаджигенов и компания ще е да убедят избирателите си, че те действително ще работят в парламента за конкретни цели и извън "изчегъртването на ГЕРБ". Иначе може на 12 юли да се окажат неприятно изненадани.

КОАЛИЦИЯ "БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ" - ВОЛЯ, ВМРО, НФСБ

Снимка: БГНЕС

След като изпаднаха от предишния парламент, сега националистите преглътнаха личната неприязън, извадиха партийните си лидери от листите и представиха пред избирателите поредното патриотично обединение, което да заеме мястото на "Обединени патриоти" и "Патриотичния фронт".

Старите теми за борба с "джендър идеологията", влиянието на Турция у нас и защитата на традициите и семейството бяха подети отново, но сега на три гласа.

Резултатът обаче продължава да е съмнителен като успех. Вместо предвижданите 5-7% подкрепа от обединението (като изразител на националистическия вот), в момента формацията се движи около 4% подкрепа, а според някои агенции и значително по-малко.

Разбира се, тук го има проблема с формациите, чиято подкрепа е в рамките на статистическата грешка - по-трудно може да се предвиди как точно се представят.

Виждайки, че досегашната тактика не сработва толкова добре, Патриотите прецениха, че трябва да се действа смело... и решиха да действат по същия добре познат начин, залагайки на обичайните за тях теми.

В случая трябва да се отбележи, че макар да са коалиция, общият глас на "Българските патриоти" звучи най-вече като този на ВМРО, залагайки на традиционно важни за ВМРО теми за сметка на малко по-специфичната реторика на "Воля" или на НФСБ. Затова и патриотите се позиционираха повече като борци срещу "джендъра", отколкото като някой, който ще говори за цени на лекарствата или за ролята и нуждите на българския бизнес.

В крайна сметка за "Българските патриоти" и това дали ще се класират за следващия парламент решаваща роля ще изиграе избирателната активност. Колкото по-ниска е тя, толкова по-добре за формацията. Но не трябва да бъдат отписвани още отсега, защото партиите в коалицията могат да активират консервативни, националистически гласове в последния момент.

"ВЪЗРАЖДАНЕ"

Снимка: БГНЕС

Също с доста по-концентрирана и семпла кампания, съсредоточена в работата на терен и комуникацията през социалните мрежи, "Възраждане" продължава да се позиционира като алтернативата за националистическия вот с проруски възгледи.

Костадин Костадинов и хората му видимо играят "дългата игра", в която продължават да градят малко по малко резултата си, добавяйки повече подкрепа (чисто процентно) с всеки следващ вот.

Сега очакванията са този процес да продължи, макар че е слабо вероятно "Възраждане" да достигне бариерата за влизане в парламента. И тук избирателната активност ще е от ключово значение за крайното представяне на партията - по-малко гласували = по-висок процент.

ДРУГИ

Снимка: БГНЕС

Може ли някоя от останалите формации да ни изненада с нещо на тези избори? В ситуация като тази изненадите винаги са възможни.

"Българското лято" на бизнесмена Васил Божков от Дубай показа на предните избори (макар и тогава под регистрацията на БНО), че има потенциал да събере вот около себе си и единствено високата избирателна активност не доведе дотам тя да влезе. Сега обаче Божков беше ударен от американските санкции и много по-трудно ще привлече същия резултат към себе си.

"Левият съюз за чиста и свята република" около Жан Виденов вероятно ще привлече разочаровани социалисти, за които сегашният път на столетницата не е достатъчно ляв, нито достатъчно русофилски.

Там ще се борят Николай Малинов с неговото движение "Русофили", както и други стари лица на левицата. Въпросът обаче е, че въпреки целия си плам в началото на кампанията, твърде малко се чу за Виденов и компания по време на този един месец преди изборите. Техните шансове за влизане и преди това бяха малки, но сега вече са по-скоро нищожни.

"Републиканци за България" на Цветан Цветанов на предния вот така и не успя да "отлюспи" значими парчета от ГЕРБ и да ги привлече за каузата си. Сега формацията се явява на "поправителен" и ще е интересно дали след натиска от служебното правителство части от партията на Борисов ще предпочетат да преминат в трансфер към Цветанов. Малко вероятно е, но все пак не е изключено.

Иначе ако говорим за чистата кампания, образът на Цветан Цветанов по спортен екип как се готви за сутрешен крос трудно може да се заличи от съзнанието на човек.

Отново най-важният въпрос ще е за избирателната активност.

Както по-горе казахме вече, именно големият брой гласували на 4 април реши резултатите от вота и доведе до големите изненади. Сега всички се питат дали е постижимо да говорим за повтаряне на тази активност и дори повишаването ѝ.

По време на лятната ваканция, когато е горещо, а хората са на почивка... звучи като отговорът да е "Не". И все пак има няколко фактора, които може да помогнат за осъществяването на тази амбиция - многото секции в чужбина и високото политическо напрежение в самото общество.

С първия фактор нещата са ясни - предишният парламент и сегашното правителство направиха всичко по силите си, за да може максимален брой хора в чужбина да упражнят гласа си, създавайки условия да сформиранeто на максимален брой избирателни секции извън страната.

Колкото до другия фактор, той е по-интересен и спорен. Макар самата кампания да се усещаше доста вяла, скандалите с работата на предишното правителство, изваждани на бял свят от сегашното, генерират сериозен интерес и инерция за промяна.

Също така за пръв път от 2009 г. насам има условия, които да доведат до смяна на победителя на изборите.

Самата възможност Борисов да бъде победен, след като толкова време се хвали, че ГЕРБ не познават вкуса на загубата, може да мотивира много хора просто да излязат да гласуват срещу него.

"Може" обаче не е равно на "Ще". Според социолозите над половината от населението у нас заявява готовност да гласуват на изборите, което би трябвало да гарантира, че поне 3 млн. души ще отидат до урните.

Въпросът е дали това ще се потвърди. Както и да звучи, летният фактор наистина не е за подценяване и партиите и коалициите ще трябва да положат максимални усилия, за да убедят избирателите, че си заслужава да гласуват.

Високата избирателна активност (над 2,8-3 млн. души) ще работи в полза на партиите на протеста - ИТН, ДБ и ИСМВ, които имат по-малки ядра и много широка периферия от избиратели. Обратното - по-ниската активност ще работи в подкрепа на ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотите и Възраждане, както и останалите малки партии, тъй като те ще разчитат най-вече на ядрото си от последователи и на по-малко неубедени до момента избиратели.

Но всичко ще стане ясно в понеделник, когато изборите ще са вече минали.

Тогава ще разберем кой влиза, колко формации влизат, кой победител и най-вече - ще може ли да мислим за правителство или отсега ще трябва да се готвим за нов вот.

* Проучването на Алфа Рисърч беше публикувано след написването на текста. В общия план обаче то не променя особено общата картина, която социолозите у нас представят за финала на предизборната кампания. 

Най-четените