Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На старта на кампанията: Кои са основните играчи и кой къде се намира

Месец преди изборите какви са перспективите пред партиите и коалициите Снимка: Стопкадър (БНТ), БГНЕС, "Има такъв народ"
Месец преди изборите какви са перспективите пред партиите и коалициите

Минаха само няколко месеца и отново сме във фаза на предизборна кампания. Някой би казал, че тя въобще не е приключвала от предните избори насам, и този някой няма да е в грешка.

Още от първия ден на 45-ото Народно събрание партиите вътре бяха ориентирани към това да общуват с електоратите си, подготвяйки се за евентуалния следващ вот. Нивото на непримиримост между "партиите на статуквото", както биват наричани ГЕРБ, БСП и ДПС, и "новите партии/коалиции" - "Има такъв народ", "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!" беше достатъчно високо, за да не доведе до съставяне на правителство.

Патовата ситуация и липсата на устойчиво мнозинство, с което да може да се изгради кабинет ни доведоха до сегашната ситуация - вървим към нови избори.

А кампанията за тях вече започна официално. На фона на променливото време партии и коалиции ще откриват кампаниите си с концерти, ще експлоатират вече изградени опорни точки и ще се надяват този път избирателите да са по-благосклонни към тях.

Къде обаче заварваме основните политически играчи на старта на тази предизборна кампания?

Ако за предния вот имахме множество социологически изследвания на различни агенции, сега ситуацията е много по-постна в това отношение. Към момента има три основни проучвания - едно на "Алфа рисърч" с период 30 май - 7 юни, едно на "Маркет линкс" с период 19-27 май, и едно на "Галъп интернешънъл" - 7 и 14 май.

Разбира се, нови проучвания може да се появят през следващите няколко дни, но към момента на публикуването на този текст, това са основните, които са се появили в публичното пространство.

Факт, резултатът от предишните избори се разминаваше с процентите, за които говореха проучванията както в началото, така и в края на предизборната кампания. Причините за това обаче са логични - на вота гласуваха между 500 и 600 хил. души повече, отколкото се очакваше. От друга страна, гласовете от чужбина разместиха сериозно провиденията на социолозите.

И все пак това не означава да отписваме изследванията на електоралните нагласи съвсем. Макар и самите "Алфа рисърч" да предупреждават в анализа към своето проучване, че ситуацията е изключително волатилна, а самият период е изпълнен с новини и сериозни събития, които могат да променят сериозно настроенията до вота, тези данни ни дават основа, отправна точка за това в каква позиция се намира всяка от основните формации.

Ето какво показват данните на трите публикувани до момента изследвания:

Партия/Агенция "Алфа рисърч"
(30.05 - 7.06)
"Галъп интернешънъл"
(7.05.-14.05)
"Маркет линкс"
(19.05-27.05)
Избори
4.06
ГЕРБ-СДС 20,30% 22,80% 21% 26,18%
ИТН 18,20% 20,10% 17,60% 17,66%
БСП 14,40% 16,10% 17,10% 15,01%
ДБ 11,90% 11,60% 11,80% 9,45%
ДПС 9,90% 11,20% 9,40% 10,51%
ИСМВ 5,30% 5,60% 4,20% 4,72%
БП* 3,40%
Възраждане 2,80% 2,60% 1,80% 2,45%
Ляв съюз 1,80%
Българско лято 1,10% 2,80%
ВМРО 3,10% 3,10% 3,64%
Воля и НФСБ 1,40% 1,20% 2,37%

* По-ранните проучвания разглеждат отделно вота на ВМРО и сегашните им партньори от "Воля" и НФСБ, затова за анализа ще ползваме предимно резултатите от "Алфа рисърч".

За кого бихте гласували на предсрочните парламентарни избори на 11 юли?

Какво следва обаче от тези цифри?

ГЕРБ-СДС

Снимка: БГНЕС

Макар към момента ГЕРБ все още да са първа сила, партията на Борисов понесе тежки удари още от самото начало на 45-ото НС, но след като на власт стъпи служебното правителство, те само се задълбочиха, особено с изкарването на редица спорни моменти от предишната власт. За утвърждаването на това усещане помогнаха доста и наложените санкции от САЩ по Закона "Магнитски", които наблягат върху корупцията в България - водеща тема на протестните партии.

Според анализа на "Алфа рисърч" след обявяването на санкциите на САЩ срещу Пеевски и Божков, вотът за ГЕРБ намалява с 2%, което е най-същественият му спад за толкова кратък период.

Смяната на толкова много кадри от държавната администрация, за които се предполага, че са положително настроени към ГЕРБ, също би дала допълнителна своя ефект върху растящите проблеми за Борисов и хората му. На фона на всичко това доскорошните управляващи губят позиции, освен в София, вече и в областните градове.

Въпреки това обаче поне към момента партията се държи и по всяка вероятност ще успее да стегне редиците си и да мотивира ядрото си от симпатизанти. Големият въпрос пред тях е какво се случва с по-широката периферия? Тук става въпрос онези хора, които не се идентифицират с ГЕРБ, но са склонни да гласуват за тях по една или друга причина - за да не дойдат комунистите, за да има повече ред в държавата, за да се избегне хаоса от ново безвластие и т.н.

Този въпрос ще се реши със самата кампания. От ГЕРБ разчитат на идеята да убедят хората, че те са гарантът за стабилност и сигурност в управлението на държавата, докато останалите формации, отричащи партията, носят със себе си предимно скандали, политически трусове и хаос. За това говори и избраният слоган - "Ред в хаоса", който ще бъде насочен преди всичко срещу президента Радев, отдавна избран като основен обект на опозиция.

Въпросът е, че ако гледаме резултатите от социологическите проучвания, поне към момента изглежда, че ГЕРБ се намира в политическа изолация, като дори "Българските патриоти" да влязат, те няма да са достатъчни за сформиране на мнозинство.

Най-добрият шанс за действие за партията на Борисов е да впрегне всичките си усилия, за да изкара максимално голям резултат, който да не позволи на противниците ѝ да влязат в коалиция с достатъчно голямо мнозинство, че да успеят да съставят кабинет.

Или казано с други думи - колкото повече хаос в държавата, толкова по-добре за частните интереси на ГЕРБ, които ще продължат да свирят на струната, че те са тези, които внасят ред в политиката. Тяхната игра в момента по-скоро ще е за минаване в силна опозиция и евентуално трети избори в рамките на по-малко от година, които вече да ги поставят в по-добра позиция и възможност да повторно вземане на властта.

Опасността за ГЕРБ е да продължат изнасянията на скандали и изваждането на схеми на предишната власт, които да разклатят широката периферия на партията и да отблъснат част от гласоподавателите ѝ. Вероятен ход тук е да започнат да се изваждат контра компромати за хора от служебното правителство (или евентуално за представители на някоя от другите политически сили).

"Има такъв народ"

Снимка: Партия "Има такъв народ"

И преди сме го казвали - най-силната и същевременно с това най-слабата страна на партията на Слави Трифонов е нейната непредвидимост. На предишните избори ИТН се оказа голямата изненада, заемайки второто място. Тогава формацията събра около себе си голяма част от протестния вот - както срещу ГЕРБ, така и срещу целия политически елит. Ще може ли обаче тя да повтори своя резултат? Или дори да го подобри?

Сега, когато вече официално е втора политическа сила, "Има такъв народ" ще може да се ползва с "бонуса" на силния втори. С други думи партията ще събира гласовете на онези, които са остро настроени срещу първия (ГЕРБ) и искат да видят негова алтернатива на всяка цена. Това може да повиши резултата ѝ, привличайки поддръжници от всички други играчи, стига въпросните поддръжници да искат да не видждат отново Борисов на власт.

Все по-силно се лансира тезата, че ако някой ще успее да сформира правителство в следващия парламент, това ще е именно ИТН. Причината за това е, че ГЕРБ се намират в изолация, но същото важи и за БСП, които пък продължават да имат проблеми с доверието, вътрешни скандали и т.н.

Това поставя Слави и партията му в една доста силна позиция. И все пак обаче пред тях има няколко капана.

Единият от тях е самото поведение на формацията. ИТН отсъстват от публичния дебат, те не комуникират с медии, не залагат на видимите позиции по актуални теми. Партията общува с избирателите си често еднопосочно - през статуси на лидера Слави Трифонов във Facebook и през партийната телевизия 7/8, което на практика ѝ отнема доста по-сериозна възможност за показване пред избирателите и затвърждаване на посланията.

Същевременно с това самият лидерът Трифонов отказа да участва в листите, което може също да отдръпне част от избирателите, макар че тази част е много по-вероятно да е по-скоро малка, отколкото значима.

Също го има моментът с разочарованите избиратели, които са недоволни от решението на партията да се откаже от мандата за съставяне на правителство и да изпрати държавата към предсрочни избори. И трите фактора ще доведат до някакъв отлив на гласове, но дали той ще е достатъчно голям, че да ги избута назад, е много спорно.

За да стигнем и до въпроса дали може ИТН да стане първа политическа сила. Отговорът е "Да". Разликата с ГЕРБ поне към момента е доста малка и с една правилно проведена кампания, особено с един концерт на Ку-Ку Бенд в самия ѝ край, тя може и да бъде стопена. Голям фактор ще са и изнесените разкрития/компромати срещу бившите управляващи.

И за предишния резултат на формацията, и най-вероятно сега, решаваща роля ще изиграе избирателната активност - колкото по-голяма е тя, толкова по-добре за ИТН. Но при по-малка е много възможно неговият резултат да се свие чувствително.

Ако все пак обаче партията се окаже като първа политическа сила, то ще е по-скоро стечение на обстоятелства, отколкото установяване на политическо надмощие на Слави Трифонов в страната. С други думи - не толкова ИТН биха спечелили, колкото по-скоро ГЕРБ биха загубили.

По-важният въпрос относно "Има такъв народ" обаче е за след изборите - ако партията запази ролята си или дори я увеличи, ще ли да е способна да състави кабинет, или ако е отново недоволна от резултатите, пак би тласнала страната към нови избори.

"БСП за България"

Снимка: БГНЕС

На старта на кампанията БСП вече е трета политическа сила - нещо, което не се е случвало на партията от 2001 г. насам и идването на НДСВ. По-проблематичен за социалистите е моментът, че дори в новия си вариант на "широка лява коалиция", те отново са трети. Причините за това могат да се търсят на няколко места и основното от тях е дълбокото разочарование в обществото от БСП.

За цялото изминало десетилетие червените при трима лидери така и не успяха да представят някаква силна лява алтернатива на ГЕРБ. Същевременно с това през последните години под ръководството на Корнелия Нинова в редиците на БСП цари разделение, а ключови нейни лица продължават да си тръгват, докато лидерката затяга хватката около поста си.

Отказът ѝ да се оттегли от поста дори след тази най-тежка загуба на последните избори - както по отношение на гласове, така и по отношение на брой депутати в парламента, допълнително отблъсна много леви избиратели от най-голямата лява сила.

Затова и предприетия от ръководството на социалистите ход сега беше разумен - да се търси "широка лява коалиция" със стари лица от партията - от АБВ на Първанов и Румен Петков, през формацията на Георги Кадиев, та до преговори с "Движение 21" на Татяна Дончева. И макар последните да се провалиха, идеята, че левицата се събира, трябваше да убеди избирателите, че на "Позитано 20" все още има живот и сили за борба, привличайки отдръпналия се електорат.

И това можеше и да стане, ако не дойдоха скандалите веднага след това около одобряването на листите - на няколко места в страната местните структури възроптаха срещу посочените депутатски листи, което разби илюзиите, че БСП е започнала промяна и обновление.

Същевременно с това на сцената се появи нов ляв проект - този на Жан Виденов, който успява да привлече част от крайнолевите и носталгични към миналото социалисти, които все още вярват, че Виденов не е бил виновен за кризата от 1996-1997 г., а е бил принуден да поеме вината за нея.

Засега социолозите дават скромни възможности за този "Ляв съюз за чиста и свята България", но по време на кампанията той може и да набере сили - едва ли толкова, че да мине бариерата от 4%, но все пак достатъчно, за да отслаби още малко БСП.

Единственият шанс голямата лява коалиция да преодолее тези проблеми, е през кампанията да демонстрира достатъчно сила и единен фронт с надеждата, че все пак отчуждилите се социалисти да се върнат в лоното на "партията майка".

"Демократична България"

Снимка: БГНЕС

Ако гледаме резултатите към момента, градските демократи не са били толкова силни от времето, когато партията, с която се отъждествяваха, беше СДС, а Костов още не се беше отцепил, за да прави ДСБ. Въпросът е доколко ще се задържи тази подкрепа и дали ДБ ще успеят да я оползотворят максимално.

Обединението от партии в момента се носи на вълната на борбата срещу корупцията и категоричното отричане на ГЕРБ и ДПС като "носителите на корупционния модел". А в момент, в който идват американските санкции срещу няколко български граждани, включително бизнесмена Васил Божков и най-вече срещу бившия депутат и медиен магнат Делян Пеевски, това дава сериозен тласък за подкрепата за ДБ.

Най-сетне тяхната основна тема е в центъра на обществения дебат и демократите ще трябва да направят всичко по силите си, за да я задържат там, да я експлоатират максимално и да увеличат или поне да запазят дела на обществена подкрепа.

Това обаче ще изисква умело транслиране на темата за корупцията върху обществения дневен ред извън София, Пловдив и Варна. Това реално е слабото място на "Демократична България" - те все още имат доста слаби резултати из страната в сравнение със София и най-големите градове в страната. Ако искат да поправят това, този път действително ще трябва да изпратят водачите на листи по местата, където водят листи, за активна кампания с много комуникация с местните.

Настоящото поляризирано състояние на настроенията в обществото определено работи за ДБ, тъй като отмества вниманието от един доста традиционен въпрос за по-широката периферия от електората им (която е и по-голямата част от електората им), а именно - "Заслужава ли си въобще да гласувам за тия".

Най-големият риск в момента за обединението от партии е отново да влязат в скучна и безинтересна реторика, която да отвърне гласоподавателите от тях. Затова и кампанията ще е от много голямо значение за крайния им резултат.

ДПС

Снимка: БГНЕС

Големият въпрос пред ДПС е дали партията ще успее да се реорганизира без влиянието на бившия си депутат Делян Пеевски предвид наложените му от САЩ санкции сега. Като се има предвид спецификата на електората им, много вероятно е това все пак да се случи.

Тук трябва да се има предвид, че по традиция ДПС засилва позициите си към края на кампанията и вече на самите избори с вота от чужбина. Предвид факта, че до момента най-голям брой заявления за гласуване са дошли именно от Турция, формацията на Доган и Карадайъ може да очаква бонус към крайния си резултат.

В случая въпросът е по-скоро до каква степен партията ще може да се възползва от пълния капацитет на вота зад граница. Ако успее обаче, е възможно да възникне много интересна ситуация на силна конкуренция и сближаване на резултатите между третата и петата политическа сила в следващия парламент.

"Изправи се! Мутри вън!"

Снимка: БГНЕС

Формацията, събрана около Мая Манолова и "Отровното трио" все още се запазва над линията за влизане в парламента от 4%, като дори повишава резултата си (ако съдим по социологическите проучвания). Протестният характер на коалицията заедно и агресивният ѝ подход в противопоставянето срещу предишната власт действат като мотивиращ фактор за електората ѝ.

Дейното участие на Мая Манолова в парламентарната комисия по ревизията на дейността на предишното правителство успя да я отличи като водеща фигура за опозицията. Това до голяма степен обяснява и защо ИСМВ все още е над бариерата от 4%.

Въпросът обаче е дали ще се задържат там. Самият характер на коалицията - сбор от различни като характери и позиции организации и партии, обединени от желанието си да "изчегъртат" ГЕРБ от властта, вече създава проблеми и те се виждат в размяната на реплики вътре в самата политическа сила между различни нейни членове - предимно адв. Николай Хаджигенов и Татяна Дончева.

От изключителна важност за "Изправи се! Мутри вън!" е това как ще протече самата кампания. Колкото по-емоционална, остра и дори мръсна е кампанията, толкова по-добре ще е за коалицията. Профилът на избирателите на ИСМВ включва най-вече радикално-емоционални и силно мобилни хора, поради което е възможно преливане между тях самите, или към други антисистемни партии. По-голямата мобилност на вота за тази формация определя и по-високите амплитуди, около които тя може да се движи.

Основната задача пред коалицията около Мая Манолова е да избягва вътрешните конфликти и да позиционира себе си като значим и неотменен фактор в борбата срещу бившите управляващи, за да успее да запази позициите си и дори евентуално да повиши резултатите си.

ПОД ЧЕРТАТА

ВМРО, НФСБ и "Воля" - "Българските патриоти"

Снимка: БГНЕС

Мнозина видяха в обединението на тези три патриотично-националистически сили просто желание да се влезе в парламента на всяка цена, а не толкова общи цели и позиции. Оттам обаче настояват, че за тях преди всичко основна задача е патриотичният сектор да е представен в парламента, дори това да означава партийните лидери да преглътнат миналите си междуличностни противоречия. 

Въпросът в случая е колко избиратели ще бъдат убедени в това. Крачката назад, която водачите на трите партии направиха, определено ще е в полза на тяхната кауза, но към момента социолозите не са особено оптимистично настроени за представянето на формацията, като изследването на "Алфа Рисърч" им дава само 3,4%.

Ако искат все пак да се класират за парламента, патриотите ще трябва да покажат с какво биха били важни за обществения дебат и публичния дневен ред. Те опитват да постигнат това на база противопоставянето - срещу София прайд и срещу вота от Турция. Съмнително е обаче доколко тези две "каузи" на националистите ще са от решаващо значение за привличане на електорат, тъй като прайдът е в самото начало на кампанията, докато гласовете от югоизточната ни съседка са стара тема.

Фактор, който може да бъде от тяхна полза, е способността на партията на Веселин Мареки - "Воля" да привлича симпатизанти по време на кампанията със силна реклама, включително и във веригата аптеки с неговото име.

"Българско лято"

Снимка: БГНЕС

Партията на бизнесмена Васил Божков не участва сама на предишните избори, но прокси формацията, която беше използвана от него - БНО, се представи доста добре, събирайки общ резултат от 2,95%.

На тези избори обаче ситуацията е малко по-различна. Първо самата кампания на Божков не е толкова силна и интензивна, а като второ на лице този път са санкциите от страна на Министерството на финансите на САЩ. Това несъмнено ще нанесе сериозен удар по амбициите на обвинения от прокуратурата бизнесмен, който в момента се намира в Дубай.

Разбира се, той може да засили кампанията си в месеца преди изборите и да опита да фокусира вниманието върху себе си. Въпреки това не е сигурно доколко подобен ход би имал успех.

"Възраждане"

Снимка: БГНЕС

Националистическата формация продължава да е малък, но стабилен играч. Опитите на прокуратурата да издейства забрана и разпускане на партията заради проблеми с регистрацията не просто се провалиха, но донесоха допълнителни дивиденти за "Възраждане", давайки им повод да се представят като репресирана група.

Те продължават да са все още сравнително далеч от бариерата от 4%, но спокойно може да се очаква, че с една силна кампания ще повишат резултатите си от предишните избори, особено на фона на неразбориите около "Българските патриоти".

"Ляв съюз за чиста и свята република"

Снимка: БГНЕС

Обединението на крайнолеви групи и политици около бившия премиер на България Жан Виденов има претенциите да разбие доминацията на БСП в ляво, заявявайки смело, че БСП е мъртва.

Много по-съмнително е доколко именно Жан Виденов има способност да съживи нещо, предвид досегашния му опит да довежда страната до опустошителни кризи. Възможността той и коалицията му да влязат в парламента е минимална, но пък е интересно да видим колко точно хора ще гласуват за него.

Очаквания

Очакванията са за 6- или 7-партиен парламент, като кампанията ще има решителен ефект. Отново изключително важна роля ще има избирателната активност, като високата такава ще помага за протестните партии с по-широка периферия като ИТН, ДБ и ИСМВ, докато по-ниската активност е в полза на ГЕРБ, БСП, патриотите и ДПС - формации с по-силни ядра.

Именно този фактор може да реши самото подреждане на партиите и дори евентуално да определи победителя от изборите.

Най-четените