Поисканата от Кирил Петков оставка на министъра на отбраната Стефан Янев беше нещо, което се натрупваше с дни и беше логично да се случи.
Решението на премиера да потърси оставката на Янев носи едно много ясно послание - край на половинчатите мерки и разкраченото положение, що се отнася до войната в Украйна и отношението към НАТО и Европейският съюз (ЕС).
Самият Янев - привърженик на по-меките мерки и запазването на някакъв що годе неутралитет по въпроса, беше явна пречка пред тази позиция на Петков и министър-председателят подходи по най-директният начин - отстранявайки слабото звено.
В изказването си, в което анонсира исканата оставка, премиерът на няколко пъти повтори, че Европа говори с един глас - ясен намек, че този път България няма да се опитва да се дистанцира от общата позиция.
Разривът в позициите на Янев и Петков беше виден още преди Русия да нахлуе в Украйна - по темата за потенциално разполагане на войски на НАТО на наша територия, а след това сякаш тази пукнатина взе да се разширява все повече и повече.
И така до момент, в който това изглежда повече не е могло да се толерира. Ситуацията в момента е кризисна, премиерът и правителството заемат една ясна и изчистена позиция, а министърът на отбраната играе по друга линия. Решението изглежда просто.
В това отношение Стефан Янев просто прекали с индивидуалните действия и нямаше как да не бъде порязан. Подобно поведение е неприемливо в нормално време, какво остава при такава криза.
В една нормална политическа ситуация, подобен ход като поисканата оставка няма защо да представлява кой знае какво сътресение за управляващото мнозинство. Все пак Янев официално е министър от квотата на "Продължаваме промяната", а не би трябвало да има проблем в това една партия да сменя кадрите си в изпълнителната власт, ако има разминаване с общата визия на премиера и правителството.
И именно тук идва проблемът, който ни кара да се питаме каква ще е цената на искането на тази оставка.
Макар на хартия управляващата коалиция да е съставена от 4 политически сили, истината е, че сред министрите от квотата на "Продължаваме промяната" има и елементи, които представляват другия голям играч на политическата сцена - президента Румен Радев.
Стефан Янев е един от приближените хора на Радев. Още в първия си служебен кабинет Радев го поставя като министър на отбраната, а впоследствие го назначава за свой секретар по сигурността и отбраната.
През миналата година, в един изключително важен и значим момент на промени за страната, държавният глава назначи Янев за служебен премиер в двата последователни кабинета - между 45-ото и 46-ото Народно събрание и между 46-ото и 47-ото Народно събрание.
Така че да се претендира, че Стефан Янев е квота на "Продължаваме промяната" е наивно, още повече, че неговите позиции и позициите на президента Радев най-често се припокриват почти напълно.
Оттук идва и въпросът - доколко сегашната ситуация ще дестабилизира управляващата коалиция и по-конкретно - има ли възможност това да се превърне в точка на разделяне между президент и премиер?
Прост и категоричен отговор на тези въпроси няма. Със сигурност това решение ще внесе напрежение между "Дондуков 1" и "Дондуков 2", като това вече се вижда.
Декларацията на президента Радев, който по принцип отбягва да говори за Украйна, съдържаше краткия, но важен пасаж, че подобна рокада в момента е риск, който ще лежи на плещите на правителството, което трябва да внимава за това.
Междувременно кръговете от традиционни симпатизанти на Радев откликнаха изключително остро на това решение на Петков, включително с призиви за оставката на министър-председателя.
Едно скорошно проучване на "Алфа рисърч" показва, че макар рейтингът на правителството да е положителен, по темите, разделящи Радев и Петков, гражданите са по-склонни да подкрепят държавния глава.
И тук най-важният въпрос е доколко Радев би бил склонен точно в този момент да тръгне да клати лодката в опит да инициира падане на правителството? Слабо вероятно, поне засега, но не и невъзможно.
Напълно възможно е за президента да се окаже по-прагматично решение да назначи четвърти служебен кабинет, който да се придържа по-стриктно към неговата собствена позиция и да се опита да бутне сегашната коалиция.
Това ще зависи от неговата собствена преценка за нещата и личната му отговорност.
Работа на Кирил Петков пък е сега да се погрижи да подсигури максимално много стабилността на своето управление, за да може то да издържи през следващите няколко месеца (най-малко) и да се грижи за това наистина българските интереси да бъдат максимално защитени.
