Малко над 5 месеца остават до редовните избори, ако правителството не вземе, че падне междувременно под натиска на скандали и на продължаващите протести.
Около 2/3 от обществото продължават да подкрепят исканията на протеста, макар и само 44% да са за незабавна оставка, а 25% да са за експертен кабинет, който да довърши мандата, показва последното проучване на "Алфа рисърч".
Междувременно картината на електоралните нагласи е достатъчно обезкуражаваща за всички заинтересовани страни:
ГЕРБ и БСП спорят за първото място (с вероятно леко предимство за ГЕРБ), "Има такъв народ" (ИТН) на Слави Трифонов е убедително трета политическа сила, ДПС и Демократична България са четвърти и пети, като разликата между двете формации е достатъчно малка, за да не се знае кой ще излезе по-напред.
Движението "Изправи се.БГ" на Мая Манолова и Обединени патриоти са някъде там около заветната линия от 4%, като тепърва ще се разбере от коя страна на прага за влизане в НС ще кацнат.
Преди това изследвания на "Маркет линкс" и "Галъп" показаха идентична ситуация - между 5 и 7 партии в следващия парламент, който пък ще е по-шарен и от дъгата.
Всичко това дава една доста мрачна картина за политическите настроения в момента - твърде разнолика, за да има шанс за образуването на каквато и да е стабилна коалиция. Когато дори събирането на тройна коалиция е спорно дали може да донесе мнозинство в парламента, ситуацията в страната е стигнала до нивото на сериозна политическа криза. А тук говорим за доста разнотипни играчи, при които ключовата роля за съставяне на мнозинство ще се пада на Слави Трифонов.
Въпросът обаче е, че тази картина почти сигурно няма да се запази до изборите, когато и да са те - след 5 месеца и малко или по-рано. А причините за това са няколко:
1) За няколко месеца (от три до пет) настроенията не могат да се изместят драстично, но е възможно да се променят достатъчно, че да видим размествания; 2) Социологията не е всесилна и не може да предвиди определени аспекти на електоралните настроения; 3) Предизборната кампания ще е от значение.
Първият и третият аспект донякъде се припокриват, но идеята е, че въпреки протестите и цялото насъбрано напрежение, все още го няма усещането за избори. Най-малкото в момента налице са около 10%, които заявяват, че на избори ще гласуват, но все още не са решили за кого точно.
В момента разликите между партиите са такива, че тези 10% могат да пренаредят разпределението на силите, а оттам и на мандатите на реалното гласуване. С доближаването до изборите този дял на нерешилите ще продължи да намалява повече и повече.
За период между 3 месеца (колкото е обективно най-краткият период да се свикат предсрочни избори с цялото умуване около една евентуална оставка на кабинета) и 5 месеца и малко (колкото си остават до изборите по принцип) не може отношението на избирателите да се промени изцяло. Но в случая не е и нужно.
На основните партии в момента им трябва да подобрят с малко собственото си представяне, да привлекат нови гласоподаватели на своя страна и да отблъснат вот от преките си конкуренти.
С наближаването на изборите ще зачестят, разбира се, и скандалите. По добра стара традиция, предизборната кампания е прекрасно време за пускане на компромати. В момента ситуацията и без това е достатъчно напрегната и всички страни имат както какво да печелят, така и какво да губят. Затова можем с почти 100-процентоваа сигурност да очакваме една доста агресивна и мръсна предизборна кампания.
Което ни води и към втората посочена причина за това да очакваме промени - социологията не дава пророчески предвиждания, а само моментна картина на настроенията в обществото. Дори тогава обаче тя не може да включи вътре определени аспекти - като купуването на гласове, контролирания вот или дори специфично поведение на електората на дадени партии.
В тази последна категория попадат например онези избиратели, които не са толкова ангажирани с вота, подкрепят дадена популистка формация, защото предлага радикална промяна, но в крайна сметка в неделята на изборите не отиват да гласуват, а "отиват за гъби". Друг възможен пример би бил евентуален пик на подкрепа за Слави Трифонов след безплатен концерт на Ку-Ку бенд.
Едно е сигурно към момента - разликите между отделните играчи са достатъчно малки, че от значение да са и най-малките промени в доверието към тях, което прави и нещата толкова сложни.
Но нека разгледаме основните партии в момента - какво могат да спечелят и какво да загубят за няколко месеца до изборите:
ГЕРБ
От "Алфа рисърч" отбелязват, че макар като цяло доверието в управляващата партия да пада през последните месеци, в един момент от ГЕРБ са започнали да удържат тази тенденция, което се дължи както на стабилизиране на партийното ядро, така и на липса на ясна алтернатива в (по-консервативното) дясно.
С наближаването на изборите ГЕРБ със сигурност ще разчитат на познатата мантра, че те са нещото, което държи "комунистите" далеч от властта. Това може и да проработи за поне част от избирателите, които биха се уплашили или разгневили на идеята за Корнелия Нинова в ролята на премиер.
Самата Нинова спечели изборите в партията си, но дори там не може да се каже, че всички я обичат безрезервно. Лидерът на БСП има висок дял на неодобрение и от ГЕРБ може да използват това като стимул за стягане на собствените си редици ("Започвай да слушаш, или ще те дам на Корнелия" - ако можем да си позволим шеговита метафора с родителското плашене на деца).
Изправени пред угрозата в следващия парламент да са изолирани от властта, дори и да победят, от партията на Борисов ще ангажират всичките си възможни ресурси - организационни и като влияние - за да се погрижат да изкарат максимума, на който са способни в момента. А тези ресурси хич не са малки.
Към това почти сигурно те ще прибавят и малката, но все пак чувствителна подкрепа на СДС като коалиционен партньор. Да, с това Борисов ще отстъпи малко парче "от баницата" на някой друг, но на цената на няколко хиляди или дори десетки хиляди гласа.
Това обаче съвсем не означава, че партията няма да понесе удари.
Протестите в страната и насъбраните напрежение и недоволство неминуемо ще дадат резултат в наказателен вот срещу ГЕРБ. До голяма степен опозицията ще насочи мерниците си именно към управляващата партия. Цялото това недоволство няма как да не отблъсне гласове, при това не малко. И е много вероятно управляващите да не достигнат 1 млн. гласа този път.
Да не говорим, че тепърва ще дойде сезонът на скандалите с компромати, а това може да нанесе на Борисов и компания още щети. А срещу себе си сега той ще има един от майсторите на това упражнение - Цветан Цветанов.
Това ще са първите парламентарни избори за ГЕРБ без Цветанов зад кормилото на предизборния щаб и това може да се усети. Дълги години той управляваше структурите на партията и сега именно той се явява такава опасност за нея - колко гласове може да "откъсне" той за новата си формация.
Макар самият Цветанов да говори за 450 хил. гласа, това звучи твърде преувеличена цифра - честно казано ще е изненадващо, ако успее да се доближи дори до прага за влизане в НС. И все пак ефектът му не трябва да бъде подценяван.
Цветанов работи не директно с гласоподавателите (което си личи от тези мижави 0,2% в изследването на "Алфа рисърч"), а с партийни функционери, които зад гърба си вървят с цели структури, връзки, контакти и т.н. Именно затова и неговото начинание е такава значителна неизвестна за крайния резултат. Така един откраднат от него глас от ГЕРБ може да се равнява на стотици в крайната сметка.
За партията остава да се погрижи да минимизира колкото се може повече от тези щети, и същевременно с това да се опитва да отслаби противниците си отвътре.
БСП
Ако изборите бяха днес, на "Позитано" 20 действително биха имали повод да празнуват. В момента оттам са в най-добра позиция да преговарят за съставянето на кабинет, дори и да не успеят да станат първа политическа сила - ляво-популистка коалиция между БСП, "Има такъв народ" и "Изправи се.БГ" с малко неофициална подкрепа (вероятно от ДПС).
Съответно и левицата в момента би имала най-голяма полза да се запази сегашното статукво, което изолира ГЕРБ в позиция без достатъчно възможни съюзници.
Сега социалистите са най-голямата опозиционна сила и преди изборите със сигурност ще бъде сформиран нов коалиционен проект с БСП в сърцето си и малки леви сателити в орбитата, както на всички избори досега.
След изборите (ако отново успее да стане поне втора политическа сила) лидерът Корнелия Нинова ще е играчът с най-силната карта да оглави (или поне да има водещата роля) в един кабинет на опозиционни сега сили. БСП могат да работят с ДПС (явно или тайно), да търсят подкрепа при Слави Трифонов, при Мая Манолова и дори при Обединените патриоти (ако те успеят да се класират).
Може даже да се потърси колаборация с Демократична България, но е почти сигурно, че там биха отказали на чисто идеологическа база.
Основният проблем пред партията обаче са вътрешните ѝ раздори, които (според надеждите на "Позитано") би трябвало вече да са утихнали след лидерския вот, организиран от Нинова и избора на партийно ръководство. Дали обаче това е така, ще проличи с наближаването на изборите и реденето на кандидатските листи.
Ако тогава другарите не влязат в тежки конфликти, значи лидерката държи юздите достатъчно здраво.
Според сегашната ситуация Нинова трябва да консолидира почти цялата (ако не и цялата) власт в партията в ръцете си и ако успее да накара социалистите да изглеждат единни или поне да са фокусирани върху битката с ГЕРБ, биха имали шанс да привлекат част от наказателния вот срещу партията на Борисов.
Друг водещ проблем пред БСП обаче остава разклатената идейна и идеологична основа на партията. Макар у нас почти никой да не чете платформи, липсата на ясно изказани идеи за управлението на страната от година е спънка за социалистите. Вместо това Нинова разчита на максимата "Надяваме се да мразите ГЕРБ повече, отколкото мразите нас".
Почти цялата ѝ комуникация действително е насочена не върху това да убеди избирателите, че тя като лидер има по-добра визия за страната, а че визията на ГЕРБ и Борисов е не просто лоша, а апокалиптична. Да, в период на сериозни протести срещу правителството, критиката е задължителна, но ограничаването само до нея може да изиграе (отново) лоша шега на БСП.
Просто освен кого да мразят, избирателите имат нужда и от надежда за по-добро бъдеще. И ще изберат този, който им я даде.
"ИМА ТАКЪВ НАРОД" (ИТН)
Формацията на Слави Трифонов наскоро беше застигната от първото си цепене - изгонването на ръководителката на видинския клон на партията даде знак за една от потенциалните уязвимости на ИТН - нестабилните структури. А да отиваш на избори без стегнати структури е меко казано рисковано.
Засега Слави Трифонов и компания са тези, които спечелиха може би най-много от протестите срещу правителството. Ситуацията в страната е такава, че засилва не просто настроенията срещу ГЕРБ, но и срещу политическия елит като цяло, което пък е добре дошло за ИТН, която се рекламира точно като партия срещу статуквото.
Слави и сценаристите парадират с това, че са дошли да пъхнат прът в колелото на цялата политическа машина у нас и да накажат самозабравилите се политици - послание, което се харесва на много обикновени избиратели, за които простите отговори са добре дошли.
"Има такъв народ" вади "магически хапчета" за болестите на българската държава и претендира, че с тях ще оправи страната - промени в избирателната система и отчасти структурата на самата държава. Което към момента дава резултат, оценяващ шансовете на партията като трета политическа сила.
Електоратът на Трифонов в момента трудно може да бъде описан, тъй като все още е доста хетерогенен, обединен предимно от това желание да наказва политиците - нещо, което може да доведе до сериозни разпади, когато се стигне до действителните и конкретни политически идеи, които не са свързани с Изборния кодекс. Затова и именно тук виждаме риска от отпадане на електорат с наближаването на изборите.
ИТН има както потенциал да загуби гласоподаватели заради коментари, които не се харесват на част от симпатизантите, подобни случки както с бившата координаторка за област Видин или дори проста умора от самия Слави като образ, така и да спечели нови гласове.
Второто може да стане със запазване на твърдия тон срещу правителството по телевизията на Трифонов "7/8", така и дори с предизборно турне с концерти на Ку-Ку бенд. Положителната емоция от концерта при едни не особено образовани избиратели лесно може да бъде трансформирана в мотивация за гласуване чисто на база "харесване". Проблемът тук е самата мотивация да не изветрее твърде бързо.
ДПС
Това е партия с традиции - традиционно се представя добре в определени части на страната, предимно онези с насищане на представители на малцинствата. Там каквото и да се каже, няма да е достатъчно. ДПС има зад себе си сериозен потенциал за влияние и знае как да организира избори. След като този път няма кой да се яви на техен терен, нещата при тях изглеждат спокойно.
"ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ" (ДемБг)
Градската десница определено успя да се възползва от протестите, особено от тяхното начало, и да мобилизира редиците си.
Акцията на Христо Иванов в Росенец предизвика предимно позитиви за него и го утвърди като водещата фигура тук. ДемБГ също така успя да се заяви и като доминиращият играч за "демократичния" вот, което избягва от проблема, който партиите тук имаха през 2017 г. и 2013 г. - твърде много възможни опции.
Големият въпрос пред обединението от партии обаче е друг - достигнали ли са своя възможен таван от избиратели с подобна идеология, които биха могли да привлекат? Онези млади, образовани и демократично настроени хора, които търсят европейско и прозападно управление на България с по-либерален уклон - това, до голяма степен в момента се явява сърцето на вота за ДемБГ.
Има ли обаче достатъчно такива хора у нас? И може ли формацията да си позволи да излезе малко извън тази рамка, без да рискува да изгони хора от ядрото си?
След акцията в Росенец Демократична България вдигна сериозно подкрепата си, но оттогава насам ръстът ѝ се забави и дори спря на едни нива въпреки над 80-те дни на протести, където обединението е особено активно.
Това поставя ДемБГ в интересна ситуация. Те лесно могат да загубят подкрепа, особено около формирането на кандидатдепутатски листи и обявяването на програма и приоритети.
Съответно обединението от партии трябва да заложи на наистина силна и съсредоточена кампания, в която да демонстрира визия за управление и приоритети, а не само да се фокусира върху атакуването на позициите и поведението на управляващите.
Само така биха могли да наваксат евентуалното отпадане на хора и дори да качат в подкрепата си.
"ИЗПРАВИ СЕ.БГ" - Мая Манолова и приятели
Безспорно силата на Манолова е в това, че тя работи изключително много на терен и установява връзки с редица социални групи, подобно на тази на майките на деца с увреждания.
Зад нея също така стоят няколко малки партии като "България на гражданите", "Движение 21" и ВОЛТ. Всичко това се комбинира със способността на Манолова да говори пред публика и да захваща социални каузи, които са останали настрана от общото внимание.
И все пак подкрепата за нея все още е около ръба на границата за влизане в парламента от 4%. А основният проблем пред евентуалната ѝ кампания ще бъде това да бъде релевантна на фона на другите опозиционни играчи.
С наближаването на изборите много избиратели искат вотът им да значи нещо и се преориентират към по-големите партии и коалиции с близки идеи, което е в минус за по-малки сили като тази на "Изправи се.БГ". Междувременно все по-често Манолова се губи около водещите партийни лидери на опозиционните партии и бива изтласквана назад от общественото внимание.
Начинът да преодолее това е да започне мащабни обиколки из страната и да се бори за гласовете на хората по места - изслушвайки проблеми и предлагайки някакви решения за тях. Свързването с локални групи също ще ѝ е от полза, тъй като те биха заместили партийните структури по места.
"ОБЕДИНЕНИ ПАТРИОТИ"
Да си по-малък партньор в управляваща коалиция има своите предимства, но върви и с един основен недостатък - спад в подкрепата. В ролята на "по-малък управляващ" не можеш да обираш лаврите за постиженията на правителството, но пък за сметка на това отнасяш негативите на всичките му грешки, скандали и проблеми. Това го усещат и от двете партии в "Обединени патриоти".
В момента те започват да опипват почвата за кампаниите си, насочвайки обществения интерес към теми като дребната престъпност, циганите и т.н., но засега все още е спорно доколко ще успеят, тъй като са около границата за влизане в НС от 4%.
Патритотите обаче могат да се подсилят не само като експлоатират обичайните си теми за национализъм, патриотизъм и възможни врагове и заплахи за държавата, но и като привлекат трети играч, които да подсили редиците им с няколко десетки хиляди гласа.
Потенциален подобен спасителен пояс може да изиграе Петър Москов с неговата партия КОД. Нещата опират дотам Красимир Каракачанов и Валери Симеонов да се споразумеят с него, когато вече се стигне до конкретика в изборните листи.
И все пак, дори и с Москов на борда, ситуацията остава сложна и изисква активна кампания, за да се видят Патриотите и в 45-ото Народно събрание.
Изборите са на най-много 5 месеца и половина отстояние и това вече се чувства, а съвсем скоро усещането за предизборна кампания ще обхване страната.
Цялата тази разпокъсаност на вота и очакванията за парламент с 6 и дори 7 играчи в него, при това толкова различни и толкова непримирими едни към други, поставя на преден план един друг въпрос - независимо от това кога ще е вотът, ще ли да е той последният за годината?
Защото опцията да не се състави правителство и да се отиде на втори вот виси все по-настоятелно във въздуха.
