Две години след смъртта му и 50 години след скандалните убийства, организирани от него, Чарлз Менсън все още предизвиква полемика.
Този път името му влиза в новинарския поток не заради нещо, сторено от него, а заради две скандални маски негово подобие, съдържащи кремираните му останки, както и човешка кръв. Реакцията срещу маските започва след като TMZ съобщава за тяхното съществуване, започвайки от секцията за коментари на статията до социалните медии.
Въпреки че всичко, свързано с Менсън, има тенденция да бъде противоречиво, този път и защитници и противници са единодушни в коментарите си. Феновете на Менсън намират използването на пепелта му за неуважително. А противниците му намират целия проект страховит и неприятен.
Необичайният проект е съвместна работа между художника Райън Олмайти и производителя на маски Рик Фишър - „Сик Рик".
Маските повдигат полемика - дали прекрачват линията или са просто друг вид memento mori („помни, че си смъртен") - обекти на траур, които служат и като напомняне за неизбежната ни смърт, или колекционирането на вещи, свързани с убийства (т. нар. murderabilia), отива твърде далеч. Отговорът зависи от това кого питате.
Заради последната си творба художникът Олмайти получава заплахи за смърт, натрупва и много омраза, по собствените му думи, от хора, които са предани на Менсън. И друг път той е ползвал в свои проекти човешка пепел и кръв. През 2018 г. Олмайти създава картина, ползвайки същите нетрадиционни артикули, и я продава на Зак Баганс - домакин на паранормалната разследваща поредица Ghost Adventures на Travel Channel, който я излага в музея си в Лас Вегас, наречен „Haunted Museum".
Връзката на Олмайти с Менсън започва през 90-те години на миналия век, когато той научава, че автографът на престъпника би струвал около 100 долара в eBay. Трудно е обаче да се добере до Менсън, който получава хиляди писма на месец. Освен това имал дислексия и ниско образование, затова художникът му рисува портрет. След което самият Менсън се свързва с него.
Двамата разговарят по телефона няколко пъти, обсъждайки всичко - от музикалния бизнес, пънк рока и Мерилин Менсън, до възможностите на Менсън да гледа телевизия в затвора. След няколко телефонни разговора, Олмайти губи връзка със затворника. Прави опит да се свърже отново преди няколко години, когато разбира, че Менсън е болен. Рисува му друг негов портрет, този път с човешка кръв, и иска той да узнае за това преди да умре.
Олмайти и преди това е правил картини с човешка кръв - на Дивайн, Едгар Алан По, Джи Джи Алин, Финиъс Барнъм и Елизабет Шорт (загадъчната жертва на убийство от 1940 г., станала известна като „Черната Далия"), както и поръчкови творби.
Отдалеч картините изглеждат като реалистични акварели в различни нюанси на червено и черно. Отблизо се появяват по-фини детайли, благодарение на техника, която Олмайти нарича „разпръскване". Той използва предимно собствената си кръв за своите картини, както и за двете маски на Менсън. Взима си кръв със спринцовка, както би го направило и медицинско лице. „Ще се изненадате колко малко кръв е нужна, за да направите картина", казва той пред изданието Rolling Stone. По думите му кремираните останки e получил от някого, който е присъствал на погребението на Менсън.
Преди да работят заедно, Фишър и Олмайти са били почитатели на работата си и са приятели от седем-осем години. Фишър продава вариации на маската на Менсън от февруари 2016 г. - без пепелта. Той вече има матрицата и иска да се заеме с портретите с кръвта на Олмайти. Двамата се заемат с работа в студиото на Фишър в Охайо, смесват кръвта на Олмайти с пепелта на Менсън и ги поставят в очите на маската.
Засега и Фишър, и Олмайти държат у себе си по една маска, въпреки че Фишър не би имал против да я продаде на точния купувач: „Ако някой почувства, че подобен проект може да е подходящ за неговия музей или за колекцията му, ще се радваме на сериозни предложения да направим повече, но идеята не е да ги произвеждаме в големи количества. Ние приемаме това доста сериозно и разбираме историческата значимост на това, което имаме".
Правенето на маски, свързани с престъпления - например на Джон Уейн Гейси и Хенри Холмс - е само около половината от бизнеса на Фишър. Останалата част от работата му е свързана с музика, включително официално лицензирани маски за Iron Maiden, Devo и Motorhead, както и персонажа на корицата на албума „Bad Music for Bad People" на The Cramps.
Mejores Portadas revista Life: 1969, Charles Manson. pic.twitter.com/v4b2qQQf23
— Niña Repelente (@iMilenaria) 8 септември 2014 г.
Според Фишър образът на Менсън, представен на тези маски, е вдъхновен от корицата на списание Life от 19 декември 1969 г. и е най-разпознаваем поради налудничавия поглед. Снимката е кадър от април 1968 г. и е направена след като групата на Менсън е арестувана на къмпинг в Кайрън Сийкъмор заради фалшиви лични документи.
Сред онези, които са против творенията, е Анди Кахан, директор на служба, защитаваща правно жертви на престъпления - Crime Stoppers, която се намира в Хюстън. За неговите повече от 20 години наблюдения в тази индустрия, той признава, че това е един от „най-болните и извратени предмети", които е виждал за продажба. А той е виждал много причудливи предмети. „По някаква причина продължаваме да прославяме култовия лидер Менсън, отговорен за толкова ужасяващи убийства. Продължаваме да му даваме безсмъртие и внимание дори след смъртта му, каквито той не заслужава", казва Кахан.
Предметите на убийства се делят в две категории за колекционерите на такива: лични вещи, притежавани или създадени от престъпник или някой, който е свързан с престъплението (от картините на Джон Уейн Гейси до кичурите коса на Тед Бънди, събрани от пода на стаята, където е екзекутиран) и произведени артикули, като кукли на Джефри Дамър или преспапиета със серийни убийци. Това, което прави маските на Менсън уникални, е, че съчетават елементи и от двете категории.
Приятел на Менсън и дългогодишен колекционер - Майкъл Чанълс, също намира маските за проблемни. Но защото художниците се отнасят с останките на починалия по пренебрежителен начин, с което обиждат потомците му, семейството му, дори имението и съдебния процес. Според него авторите са ги направили с цел печалба и нарцистично желание за внимание: „Името на Чарлз Менсън вкара тези хора в новините, то е разпознаваемото, а не маската или техните артистични способности". Освен това според него рисуването с останките на мъртви хора е варварско и неуважително.
През март 2018 г. съдът в Калифорния присъди останките на Менсън на внука му Джейсън Фрийман. Чанълс е посочен като единствен бенефициент във версия на завещанието на Менсън от 2002 г., но съдът постави под въпрос валидността му, защото последната страница изглеждала като отделно ръкописно писмо. Съдбата на имението на Менсън, което може да съдържа всичко - от дрехи, кралски вещи до различни песни, тепърва ще се решава в съда.
„Като изпълнител на завещанието на Чарлз Менсън наблюдавах как останките му са били третирани от много безскрупулни личности, които искат да спечелят колкото е възможно повече пари, игнорирайки съда, семейството и имуществото, както и желанията на починалите", казва Чанълс. Ако той бе получил останките на Менсън от съда през 2018 г., би го погребал в Долината на смъртта, както е искал самият той приживе.
🚨NSFW🚨Two artists just created Charles Manson masks... painted with human blood and specked with Manson's ashes 🤮 pic.twitter.com/w54AYUBtpY
— SOHH (@sohh) 15 декември 2019 г.
Не всеки гледа на маските в негативна светлина. Ерик Холър, който ръководи уебсайт за продажба на истински колекции за престъпления, казва, че не намира маските, тяхното производство или използваните съставки за проблемни. И припомня, че използването на човешка кръв и/или пепел в произведения на изкуството не е необичайно.
През 70-те рок групата KISS излива флакони със собствената си кръв във вани с мастило, използвана за отпечатване на техни комикси. По-екстремно използване на кръв като художествена изява може да се види при изпълнения на рок легендата Джи Джи Алин през 80-те години, прословут с това, че си прави дълбоки прорези на сцената и кърви.
Холър намира за увлекателни по различен начин и трите истории - на Алин, на KISS и на Менсън. Освен това той не намира маските за толкова съмнителни, колкото други продадени продукти, свързани с Менсън, като фалшивите му зъби. И признава: няма проблем да публикува тези маски в своя сайт.
Производителят на маски Рик Фишър казва, че не е загубил съня си заради противоположните коментари за маските. „Знам, че всеки път, когато изпратиш нещо на обществеността, ти си отворен за подигравки и хора в интернет има достатъчно, които да се подиграват на твоите произведения на изкуството". И Фишър, и Олмайти твърдят, че повече от всичко, Менсън е имал интересен характер. Художникът прогнозира, че в бъдеще Меансън ще бъде гледан в същата светлина като окултиста Алистър Кроули или мистика Григорий Распутин и вижда маските като вид memento mori, по същите линии като викторианското изкуство от коса.
Самият Фишър казва с изкуството си, че животът на Чарлз Менсън е завладяващ и има причина толкова години по-късно все още да говорим за него: „Има много убийства, извършени в тази страна от 1969 г. насам и почти всички са забравили за тях".
