И аз НЕ го мога

В последните няколко години телевизията у нас се превърна в абсолютна пародия. Най-пресен пример е трагичният първи епизод на несполучливото вариете, маскирано като риалити със състезателен мотив - "И аз го мога".

От сутрин до вечер на малкия екран ни се показват едни хора, които правят всякакви маймунджилъци, само и само за да ни забавляват.

Пеят, скачат, играят на въже, пият, псуват, бият се, водят мечки на синджир и замерят репортери с яйца.

По което и време на деня да си пуснете телевизора, там нон-стоп разни хора правят непривични за тях неща и ако ги питате защо, големите огащени шефове ще ви кажат, че е за да забавляват зрителя.

Зрителят обаче няма нужда чак от такова просташко забавление...

Не - според тях има, щото нали е тъп и не може да се усети, че в последните години телевизията у нас всъщност е станала пълна скръб.

Дъното обаче са вечерните програми, които всячески се опитват да наподобят нощно руско вариете от началото на 90-те години или най-малкото празнична програма у нас от 80-те.

Те събират хора с метлата, навират ги в едно студио, обличат ги като клоуни и ги пускат да правят нещо. Колко добре им се получава не е важно, важното е някой да се мята в праймтайма. Колкото повече се мята и/или изглежда нелепо, толкова по-щастлив е продуцентът, а с него и изгърбеният екип, който е сътворил въпросното чудо.

Твърдо вярвам, че риалити телевизията у нас е по-ниско дъно и от бруталното Jersey Shore, но родният телевизионер има навика непрекъснато да ме опровергава, като достига нови дъна.

Снощното преживяване по Нова надявам се да е било приятно поне за участниците, защото за зрителите не беше

Без ясна идея и концепция, без сценарии (а "Дякон Левски" доказа на всички, че без сценарии не може да се работи), без ясна идея и най-важното - с много глупави и ненужни импровизации, без едно добро изпълнение, "И аз го мога" беше измъчено и неприятно преживяване, дори за човек, който търпеливо и безкритично си стои в хола.

Доскоро смятах, че върхът на телевизионното падение е участието в "Като две капки вода", но отново сбърках. В момента вариетето на г-н Халваджиан надминава и това.

Какъв е проблемът на българската телевизия е неизяснен въпрос.

Но че проблем има, е кристално ясно. Иначе не биха съществували две предавания, в които натуршчици разиграват "истински истории", ама наужким.

Нормалната телевизия не би си позволила драматичен тон в праймтайм новините и фалшиво пеене на чалга, когато се преживява като национална телевизия.

По-важното - една телевизията не би си поставяла за цел да легитимира и показва разни бизнесмени и съмнителни субекти, но в тяхната човешка страна. Не ми пука, не искам да ги гледам. Не искам да гледам и онези другите, които носят дрехи от Женския пазар и се правят на някой друг, само защото едно време не са ги приели в НАТФИЗ, ама те много искат да са като Елена Петрова.

И най-важното - не може да има нон-стоп предавания, в които съмнително известни хора се правят на маймуни, за благото на драгия зрител, който в този момент яде лютеница и салам вкъщи.

Всичко това е проблем на българската телевизия, която е влязла в един тунел, който отвежда все по-надолу и все по-надолу. Поредното дъно тя удари снощи, когато накара горките хора да гледат нещастния Петко, който бие барабана, Поли, която лапа салфетки и Балкански, който задява Жана, защото си е облякла къса блуза.

Поне всички знаем едно - вариетето никога няма да умре. Не и тук.