Напоследък гледам футболни мачове. Много! И всякакви.
Онзи ден даже изгледах седем-осем минути от мача на Миньор срещу Монтана. В първите секунди не бях съвсем сигурен дали това е футболен мач или бой в кал. После видях топката. И косматите крака на един футболист. Надеждите за бой в кал между хубавици отлетяха... Малко по-късно отлетях и аз в качеството си на зрител. Калта ми дойде множко.
Пет минути по-късно си дадох сметка, че тази мила родна картинка може да се нанесе върху всяка една област от съществуването ни. Кал, блъскане и ръгане в политиката. Кал, блъскане и ръгане в бизнеса. Кал, блъскане и ръгане в медиите. Кал, блъскане и ръгане в културата. Да не говорим за трафика! И нередовни голове. Също като в споменатия мач, в който съдията съвсем спокойно призна два силно опорочени гола и докара нещата до безличното 1:1.
Спомням си, че един коментатор бе нарекъл този тип футболен терен "картофена нива". Пропусна само да уточни, че картофите не са заровени под калта, а тичат отгоре. В повечето случаи безмислено.
Което за тях самите няма никакво значение. Защото от малки картофчета са ги възпитали, че движението към целта е по-ценно от постигането на самата цел. Важното е да се движиш. Може и хаотично. Може и безцелно. Но да се движиш. Защото, ако се заседиш, може и да се замислиш. А замислиш ли се, току виж си разбрал, че вече са те изпържили.
Тази схема работи безотказно вече над половин век. Казвахме си като виц, че наоколо кипи безсмислен труд, но той наистина се оказа безсмислен. Кремиковци - безсмислица. Козлодуй - недомислица. Радомир си остана с празните панелки и напразните надежди да е световен център на тежкото машиностроене. Дебелт... Няма смисъл да продължавам. Паметниците на безмисления ни труд все още стърчат.
Ние обаче не се отказваме от мащабните проекти. На хоризонта е Белене. А зад руските реактори прозира бащинската усмивка на президента. Затова идеята за импийчмънт ми изглежда разумна.
Само дето поводът прилича на Брат Пит с очила. И демонстрира неутолим апетит към личните ми финанси.
Това поражда у мен известен скептицизъм по отношение на крайния резултат. Не знам защо, но все си мисля, че той ще е като в мача върху пернишката картофена нива - 1:1. И няма да отмие калта от лицата, душите и живота ни.
Което едва ли ще ни разтревожи особено.
