Отдавна съм си забранила да гледам изобщо българска телевизия. Ясно е, че вкусът е ударил дъното и че воайорството е единственият принцип, върху който се гради рейтинг. За някакви морални категории като чувство на достойнство, човешко и професионално уважение и благородство няма как да става и дума, когато в рамките на плоските ни телевизори се вихрят плоски сюжети, балконски свади и псевдоскандали в напомпани с нищо шоу и риалити програми.
И с това съм ОК - тенденцията по принцип е от съвременната телевизия да не очакваме да ни поддържа моралния баланс, а да ни забавлява. Какво правим обаче, когато и забавление няма, а хуморът, който те вълнува, е извън стилистиката на стомашно-чревния тракт и нечия обществена излагация?
Ей на този въпрос не мога да си отговоря, откакто тази седмица си причиних поредното риалити на българския телевизионен небосклон - "Звездни стажанти".
Умишлено реших да го "пробвам". Гледала съм преди години няколко епизода от оригиналното американско шоу, където Доналд Тръмп (в доста по-симпатичната си роля на милиардер от тази на кандидат за президент на Щатите) бръчкаше някакви надъхани за бизнес млади и неизвестни хора. Интересно беше.
Без да си натоварен от тежестта на някакви звездни биографии, следиш мисленето на готови на всичко, за да успеят, момчета и момичета и играта на пари и кариери е наистина игра.
За такива като мен, дето на две магарета сено не могат да разделят, дори беше полезно да наблюдават логиката, по която мислят програмираните за милионери мозъци. В този смисъл учех нещо от това шоу, освен че ми беше забавно да го гледам.
И ей го на и българският вариант!
Този път се скача направо на сигурно - няма случайни хора, които да се борят за благоволението на един успял мултимилионер (както е представен г-н Шарлопов), а отбор нашенски звезди.
Преобладаващи сред тях са онези публично познати хора, известни с това, че са... известни, както и тези, чийто кариери са в тежък и доста комичен заник.
Всъщност отчаяната им популярност се гради на упорития и натрапчив тур за овации, който следват със завидно постоянство в де що има телевизионен формат. Включиш телевизора през зимата и хоп- виждаш ги чорлави и по долнища от пижами да се въргалят в някой пореден Брадър.
Натиснеш копчето през пролетта и а, изненада! - ето ги отново със своите откроими и натрапчиви белези (кученца, огнени коси, махленски гласове и надути устни), този път в жалък шоу блясък да се дърлят като гимназисти за някаква си уж благотворителна кауза.
Освен, че работят "участник в риалити", тези "звезди" всъщност нямат икакви други професионални изяви.
И тази толкова важна подробност ги превръща в трагикомични образи, за и от които те хваща съвсем истински, лепкав, личен срам.
Ако не сте били свидетели на това изумително падение, облечено във формата на телевизионна игра, само си представете следното: сравнително известна от близкото минало поп (по-точно си е естрадна!) певица, в чийто единствен хит се разказва за фатална жена, която е баба й. Носи дълга розово-оранжева коса, лице, видимо страдало от неточни естетични интервенции и изкуствени мигли с размера на детски обувчици.
Облечена е в зелен елек на работник от будка за бърза храна, обикаля пазара на квартал "Младост" с мегафон, през който пее онзи хит, но с измислен рекламен текст, приканващ народонаселението да купува дюнери. Докато вие през високоговорителя и размахва куп флаери, един дядка я пита: "Ти ква си, луда ли си?". Хората притеснено се подсмихват и не знат къде да гледат.
Всичко това за благотворителност, която не е ясно каква е.
В същото време останалите дами от отбор, нарекъл се "Ангелите на Шарлопов" (от което и на самият мултимилионер му дойде в повече) се дърлят като разгневени кокошки в един дюнер павилион и презрително се гледат през рамената.
Само по това не си приличат с мъжкия отбор, където поне на първо време цари уж някаква режисирана дружеска, отборна атмосфера.
Иначе и в двата лагера известни хора (някои от които с уважавани и ясни постижения в работата си) мятат питки, леят майонези и пържат картофи и, което вече идва в повече, дърпат за якетата всеки, който мине покай лафките им, за да му се примолят да купи тоя така важен дюнер.
Камерите услужливо следят косите погледи, ироничните подмятания, кривите усмивки, а в ушите на зрителите се набиват най-махленските реплики.
Участниците са професионалисти в играта си - къде по силата на Станиславски, къде по силата на добрия хонорар за участие, на живот и смърт се хвърлят да се разголват в ниски човешки страсти - обвиняват се, мразят се, плюят се, подиграват си се, пък накрая вземат, та се целунат и приятелски.
Хранят охотно глада на зрителя за поредна изява на човешка простотия.
Така от домашния си диван той е доволно убеден, че личната му лошотия си е съвсем в реда на нещата. Още повече когато на същата са способни такива "звездни" хора, заслужили да бъдат "звездни" стажанти.
Дали да си част от подобно шоу като негов участник, решаваш сам. В такива формати никой не може да те накара да влезеш насила, но истината е, че много от публично известните ни хора са там, защото това е единственият начин в тази държава да изкарат някакви пари.
И не благодарение на уменията си, които са ги направили известни, а просто на самата известност.
Точно заради това не мога да си позволя безапелационно да ги хокам - знам колко обидно е да си артист в България и как в чист вид талантът ти почти не може да те издържа. Разбирам и безскрупулността на продуцентите и сценарния екип - тяхната единствена задача е да имат рейтинг и като истински бизнесмени те са готови да режат живо месо в името на високите числа.
Това, което ме изумява обаче, е дъното, до което този взаимен процес на зашлевяване на шамари може да стигне.
Пък той, оказва се, може да стигне толкова далече, че достойни с работата си на треньори, певци, артисти и бизнесмени хора да се пънат в някаква читалищна самодейна пиеска, представена под формата на поредна бизнес задача отново, разбира се, с неясна благотворителна цел.
Евтини комични трикове - мъже с рокли и обиждащи се на физическо ниво една друга жени, глуповато театро с бутафорно рекламиране на някакъв продукт (даже го забравих кой беше), говорещите глави на участниците, които огнено се коментират и нападат.
Не, че не сме го гледали, ама този път вече и чисто телевизионерски взеха да ни се подиграват.
Не е нужно да разбираш от телевизионен монтаж, за да усетиш тоталното несъответствие на уж смеещите се в салона зрители и това, което в момента се вихри на сцената. Още повече, когато кадрите на волно хилещи се хора натрапчиво се повтарят.
Трябва просто да си погледал малко телевизия в последните няколко години, за да усетиш и забавения каданс на някои близки планове на участниците и да ти стане ясно, че на продукцията са й липсвали кадри.
Телевизионната манипулация е толкова безпомощна, че всичко си остава нагласено: и спонтанния смях в публиката, и задкулисните реакции на участниците, и уж малките "уловени" грешки.
Така освен, че е долно като съдържание, въпросното шоу е подценяващо зрителите си и като форма.
Изглежда, че там просто нищо не се е случило и единствено динамичният монтаж се надява да пооправи нещата в що-годе телевизионен вид.
По принцип "Стажантът" , онзи, оригиналният, е хубаво шоу. На наша почва, с нашите "звезди" и в нашия тъжен, малък и сиромашки контекст - е срам.
Защото всъщност гледаш как едни отчаяни от безработица или просто жадни за внимание познати хора се гънат в неестествени роли и недостойно се дърлят помежду си, в името на някакви имагинерни благотворителни каузи, дето са в сферата на "бих искал да..." и на никого не вдъхват доверие.
В същото време един друг, финансово силен и успял по други стандарти човек, им начуква канчетата в типичен за Уолстрийт твърдо арогантен стил.
На мен тая игра ми се вижда много долна.
Телевизионното майсторство, което трябва да я превърне в шоу - също. И този срам повече няма да си го причиня.
Жалко за онези в шоуто, които наистина можеха да бъдат звезди, а не "звездни стажанти".
Уважаема Касимова, текстът ви е пълен с правописни грешки. Не го ли прочитате, след като го напишете?
Не. това явно е част от стила и. Приеми го.
Ако преди време някой ми беше казал, че ще харесам нещо написано от Мария Касимова, щях да помисля, че се шегува. Но... случи се. Адмирации на автора за статията.
Не ви ли втръсна да гледате едни и същи "звезди" във всякаква форма.НАТФИЗ сигурно бълва сума талантливи млади хора, обаче в ефира са все едни и същи оядени бездарни тъпи физиономий от реалити до кулинарно предаване сякаш са се наговорили дружно да лапат от реклкламната софра и друг не може да се вреди.Не знам защо, но ми намирисва на мафия в този бранш все едни същи и децата на някой да се вживат и превземат.
Не гледам нито едно “реалити" или „шоу" по български телевизии.Пълно е с курви,педали и откачени .За прост народ,такива телевизии.Облъчване братче.
Недоумявам ЗАЩО: 1.Е създадена концепция като "звездни стажанти".. 2.Защо форматът е взет в България? 3.Защо е излъчен.. ? 4.Защо е гледан от някого? 5.Защо някой пише за предаването и защо е публикувано ..всъщност за последното се сещам-за да се спомене ругателски името на Тръмп,нали? Ама го мразите него вие соросоидите,а?
Rodrigo, съгласен съм с теб, взе ми думата от устата както се казва. Тази статия на г-жа Касимова е много точна, конкретна и не изпитвам онова чувство на досада, което обикновено се се случваше след прочит на предишните и статий
Всички сме боклуци, затова живеем като боклуци в държава - боклук и гледаме боклучави предавания.
Макароне, Единицата 1 в поста ти трябва да съответства на удивителен !, нали? Иначе изглежда леко шизофренно.
Такива режисирани простотии не гледам. Който има неври и мозъчни клетки за хабене да гледа. Достатъчно режисирана ни е политиката и живота в общи линии, че да си хабим времето да се забавляваме на уж "риалити" глупостите..