Покрай скандала с Харви Уайнстийн отново се заговори за едно доскоро забравено клише от шоубизнес - "Диванът за кастинги" ("Casting couch").
Този уж безобиден термин описва практиката бъдещите актриси да бъдат принуждавани да разменят секс срещу обещания за роли.
Той е познат образ в Холивуд още от времето, когато системата на студиата тепърва прохожда през 20-те и 30-те години на миналия век и с течение на времето фразата е станала емблематична за начина, по който сексуалната агресия се нормализира в една индустрия, доминирана от влиятелни мъже.
Как тази привидно безобидна фраза се е наложила като стандарна шоубизнес практика? Традицията на Casting couch произхожда от театралните постановки на Бродуей още преди холивудската филмова индустрия да стане център на развлекателния свят.
В книгата си "Момчетата от Сиракуза: Шубертовата театрална империя", Фостър Хърш описва как Лий Шуберт, най-големият от трима братя, утвърдили театралния квартал на Бродуей в първите две десетилетия на XX век, е поддържал "елегантно обзаведен будоар, запазен за дами в главни роли и обещаващи дебютантки, и долнопробна, спартански обзаведена стая със само един диван, където се е срещал с хористки и субретки".
"Ако не спиш с тях, не получаваш ролята. Те държаха истински бордей: ако искат, да ме съдят, че го казвам", разказва по-късно танцьорката Агнес де Мил за братята Шуберт.
Към този момент обаче идеята за "Casting couch" се е преместила на запад в Холивуд. В материал от 1920 г. в сп. Photoplay, нюйоркски журналист съобщава за "безнравственост в света на големите светлини", където "млади жени не успяват да пробият, освен ако отговорят на похотливите предложения на мениджърите на студиа, режисьорите или влиятелните актьори".
Тогава още фразата "Casting couch" очевидно тогава още не е станала част от езика на Холивуд, защото тя не присъства в материала от Photoplay. През обаче 1924 г. немите порнографски филми изглежда допринасят за навлизането й сред масовата аудитория с лентата "Диванът за кастинги".
Сюжетът на филма бил съвсем прост - актриса отива на прослушване за роля и се вижда принудена да отстъпи пред порочните искания на кастинг режисьора.
В "Хардкор" на Линда Уилямс - история си на порнографията, публикувана през 1989, авторката определя "Casting couch" като "класика в жанра". Тя дори вкарва "ехидната" поука от немския филм - "Единственият начин да станеш звезда е да легнеш под добър режисьор и да си пробиеш път нагоре".
И все пак фразата на този етап се е считала за твърде рискована за употреба извън похотливата аудитория на порнографските филми. Това се променя в края на бурното 20-те, когато сексуално провокативният език си пробива път в масовата култура.
През 1929 Макс Лийф, журналист в New York Daily News, публикува "Махмурлук: роман за нравите на Бродуей", като на корицата се съдържа колоритния израз "От шегобийци до похитители, от шофьори на таксита до пирати на нощните клубове, от шоугърли до продуценти от дивана за кастинги - стълбата към успеха е дълга, но замайващите обитатели на "Каньона на сливиците", известен като Бродуей, някак я изкачват".
Пет години по-късно, през 1934 г., "диванът за кастинги" вече е минавал за достатъчно безобидна фраза, която може без особени притеснения да се използва във вестникарска рубрика за Холивуд.
Дори самият Франсис Скот Фицджералд, който е прекарал последните няколко години от трагичния си живот като алкохолизиран поръчков писач в Холивуд, също познавал фразата, използвайки я в незавършения си роман "Последният магнат", публикуван посмъртно след кончината му през 1941 г.
В сюжета Сесилия, дъщеря на шеф на едно от големите киностудиа, пътува с кола с Уайли, изпаднал в кофти период сценарист, и му разказва за плановете си да се срещне с могъщ продуцент на име Монро Стар. Тя си представя как срещата в офиса на Стар е прекъсната от влизането на някой друг в стаята. "И скачаш бързо от дивана за кастинги, като си оправяш полата", допълва Уайли. Намекът е очевиден: няма нужда да се казва изрично какво Сесилия ще прави на дивана на Стар.
С времето фразата е започнала да се използва не толкова буквално, като е станала по-скоро символ на извратената сексуална политика на шоубизнеса.
Когато холивудският колумнист Дик Клайнър пише взима интервю младия кастинг режисьор Марвин Пейдж през 1965, той не пропуска да отбележи, че в офиса на Пейдж няма диван. Режисьорът отговаря просто, че "дните на дивана за кастинги - ако изобщо са съществували - вече са в миналото".
Но въпреки че реалните дивани може и вече да са останали в миналото, средата, която те символизират, е останала същата още дълго време. Десетилетия по-късно скандалът с Уайнстийн очевидно показва, че историята на "Casting couch" все още продължава да преследва Холивуд.
Сега обаче всички тези разкрития може би най-сетне ще спомогнат за ликвидирането на цялата тази отровна култура, която фразата въплъщава в себе си.
