Това е сага, която тресе порно индустрията (и не само) от месеци насам.
Браншът за възрастни традиционно е мишена на религиозните екстремисти, феминистките и разнообразни групи активисти.
През декември нещата стигат една идея по-далеч, когато журналистът Никълъс Кристоф, който се самоопределя като защитник на човешките права и като феминист, пише статия за New York Times, в която описва порното като свърталище на трафик на хора.
Кристоф описва ужасяващи истории на непълнолетни лица, чиито клипове са се оказали из платформите за възрастни, където видеа с насилие, изнасилване, гаври с жени успяват да прескочат модерацията.
След публикуването на материала събитията се развиват светкавично - PornHub обявява нови, строги правила за нерегистрирани потребители, а редица сайтове за онлайн разплащания забраняват продуктите им да се използват за закупуване на еротично съдържание.
Шери Девил, ветеран в бранша за пораснали, никак не е съгласна с тази очерняща кампания.
В свое есе за "Дейли Бийст" Шери държи да подчертае, че трафикът на човешка плът я отвращава, но тя самата няма никаква идея как подобна престъпна дейност да бъде ограничена.
"Аз съм актриса в индустрията за възрастни напълно доброволно и съм добре заплатен професионалист", посочва Девил.
Тя е категорична, че трафикът на хора не се случва в легалното порно, където тя се подвизава от над десетилетие. Шери посочва, че има достатъчно опит, за да говори по тези теми - тя продава съдържанието за възрастни във всяка една от популярните платформи за порно и е работила с най-големите студиа в бранша.
Статията в New York Times обаче накърнява работата на напълно законно функциониращите актьори от бранша, докато в същото време не спира нелегалния трафик на хора. Шери обяснява, че в PornHub никога не е било възможно клиентите да си закупят незаконни видеа с насилие и изнасилвания, всички платени видеа са напълно легално създадени.
Като спират плащанията, компании като Visa и MasterCard всъщност вредят на порно звездите, които работят законно.
Много момичета, които Девил познава, в момента изпитват финансови затруднения, но пък за сметка на това в социалните мрежи биват нападани, че са трафиканти и престъпници и всичко това - заради материала на Кристоф.
Легалните еротични продукции не съдържат обезпокоителни кадри и изнасилвания, които журналистът описва, продължава с уточненията си Шери.
Нито една жертва на трафик на човешка плът не може да попадне в законно създадените материали за възрастни, убедена е Девил, която допълва, че преди всеки филм подписва десетки страници документи.
Ако някой нарушава законите на снимачната площадка, със сигурност някой от колегите му ще подаде сигнал до властите. Затова и ужасите, за които Кристоф разказва, е невъзможно да се случат в легалното порно.
"Порното е тежко регулирана индустрия и е на вселени разстояние от трафика на хора", пише още Шери, която заявява, че за актрисите в индустрията за възрастни PornHub и подобните сайтове са това, което Napster е за музикантите. Тя посочва още, че много преди Кристоф да напише своята статия, Девил и колежките ѝ молят за по-стриктни регулации на съдържанието.
"Наказват ни за престъпления, които даже не се случват в нашата индустрия", оплаква се Шери.
Порно актрисата споменава и друг притеснителен факт - немалка част от информацията, с която журналистът на New York Times разполага, идва от крайно религиозни организации, целящи пълна забрана на еротичните материали. Девил се шегува, че и тя би била ужасена, ако беше страничен наблюдател, който черпи данни от подобни източници.
Шери казва, че през изминалите години борбата с порното се е водила предимно с аргументите за морал и развращаване на потребителите на еротични материали, но подобни мотиви трогват все по-малко хора. Затова екстремистите по темата предприемат далеч по-тежки атаки и удари под кръста.
"Всички гледат порно и въпреки това всички имат предразсъдъци за порното", оплаква се Девил, която е категорична - секс трафикът е обратното на законно създаденото и напълно легално еротично съдържание.
