Българската идея за закуска може би не е сред най-здравословните. Под "традиционна закуска" обикновено разбираме нещо тестено плюс малко протеин - баница със сирене или разнообразен пълнеж, тутманик, палачинки и катми, кренвиршки и ловджийки.
И оттам нататък плъзват вариациите. Които са много интересни, а и много вкусни.
Особено за онези, които не признават хранене без месо или нещо месно.
Ето четири великолепни, засищащи и страшно апетитни закуски, които хем не са ни омръзнали до втръсване, хем са българско изобретение:
- Родопка
Засилената колбасарска промишленост налага да се измислят и рецепти с нейните продукти. Именно така се появяват кренвиршките, в които е и хлябът, и месото. Те бързо стават любими, защото са вкусен и калоричен старт на деня с ухание на шарена сол, чубрица или сусам.
По това време всеки край на България се хвали със собствена рецепта за наденица и колбасарските комплекси около Пловдив и Смолян не правят изключение.
Те правят родопската наденица, която е с опушен привкус и повече подправки и която става основата за родопката - подобие на кренвиршка. Освен наденица обаче, в тестото се влага и доматен сос или лютеница и други добавки - картофи, кашкавал, кисели краставички, маслини.
В някакъв момент рецептите се размиват и родопката започва да се прави и с обикновени кренвирши, но "екстрите" в плънката ѝ се запазват.
- Кемерка
Зад кемерката има любопитна легенда, която гласи, че закуската е кръстена на квартал Кемера - квартал на Враца, който е изцяло унищожен при Згориградската катастрофа. Тогава се къса стена на хвостохранилище и половината град е под вода, а Кемера е напълно заличен.
Един ситничар от врачанския хлебозавод създава рецептата и я кръщава на изчезналия квартал, за да се запази споменът за него.
Кемерката представлява питка от хлебно тесто, напълнена с кайма и лук или праз. Прави се или в удобни за похапване единични порции, или се пече на голяма пита, напълнена с месната плънка. Важно уточнение е, че каймата е в по-скромни количества и в кемерките преобладава тестото.
Те са подходящи както за закуска, така и за обяд и вечеря, като ако бързаме, можем да ги направим и с готово тесто от магазина.
- Кайлъшка закуска
Както подсказва името, това е ястие от региона на Плевен, кръстено на красивия парк до града. В този случай "закуска" не означава, че се яде само сутрин или следобед, а е по-скоро синоним на бързо, удобно и приятно похапване по време на разходка.
Произходът на кайлъшката закуска не е стопроцентово доказан, но приемаме, че се е появила из количките за закуски в Кайлъка.
Там всеки се е чудил с какво да привлече разхождащите се именно към своята количка и така възниква съчетанието между пухкава питка, кренвирш, доматен сос или лютеница, шунка и кашкавал. Още повече, че се поднася, щедро поръсена с шарена сол.
Среща се и като кайлъшка пита/питка и се предлага в някои от по-старите пекарни на Плевен.
- Странджанка
Бургазлии настръхват всеки път, в който някой нарече странджанката "принцеса". Те също така са категорични, че между принцесите и странджанките има сериозна разлика, най-малкото защото принцесите могат да са и с яйце и сирене или с кайма и кашкавал.
Странджанката обаче е само с кайма с подправки и обикновено хлябът е нарязан на дълго, за да са по-големи филиите.
Закуската, подобно на кайлъшката пита, е измислена из закусвалните на Бургас, за да задоволи гладните им клиенти. Освен това странджанката задължително се пече на скара, най-добре на дървени въглища, и с каймата надолу, за да се получи шарка и опушен вкус.
Принцесите пък най-често се правят на фурна или на добре познатия парти грил.
