Вино и здраве

Наистина ли виното е доказано здравословна напитка или това е поредният маркетингов трик, целящ увеличаване на продажбите?

Вероятно много хора си задават този въпрос, когато попаднат на поредната статия за разнопосочните здравни ефекти на червеното вино. Темата занимава медицината много отдавна и резултатите, до които различни проучвания са достигнали звучат все по-обнадеждаващо за винолюбивата общественост. Може би някой ден ще се окаже, че единствената болест, срещу която виното е безсилно, е алкохолизмът.

"Който пие вино в умерени количества, има повече шансове да доживее до сто години", пише през 1930 г. френският проф. Генийо, председател на националното лекарско сдружение и автор на книгата "Изкуството да не се старее". По това време той самият е бил на близо сто години, поради което твърдението му звучи още по-достоверно.

Своите заключения той аргументира с чисто емпирични наблюдения. В малко селище от областта Медок за една година били регистрирани 14 златни и диамантени сватби. Става дума за съпружески двойки с по 50 и 75 години съвместен живот в село с 1272 жители, сред които нямало въздържатели.

През миналия век медицината постепенно лиши от сериозни аргументи крайните активисти на противоалкохолното движение. Още през 30-те години немски и австрийски учени по безспорен начин са установили, че чистото бяло вино убива тифозните бацили за четвърт час, а смесено в съотношение 1:3 с вода ги убива за два часа.

Те обаче не казват защо трябва да се дава такава отсрочка на бацилите и заради нея да се разваля виното. В периода между войните други медицински изследвания са установили, че виното помага при анемии и общо изтощение на организма, че действа антисептично, подобрява обмяната на инсулин и благоприятства перисталтиката на червата. Някои лекари още тогава са го препоръчвали при туберкулоза и лека форма на диабет.

Интересът към тази проблематика стана особено интензивен през 90-те години след едно мащабно здравно изследване на френски учени, достигнало до откритието, известно като "френски феномен".

Проучванията им установили, че при французите кардиологичните заболявания са с около 40% по-малко отколкото при американците, въпреки че в Америка повече хора спортуват и спазват някакъв хранителен режим, а при французите е обратното - те живеят по-нездравословно и рядко се въздържат от мазни и богати на холестерол храни.

Обяснението за тази парадоксална диспропорция е свързано с виното, към което французите винаги са били културно и битово пристрастени за разлика от американците, които едва през 80-те и 90-те години проявяват афинитет към него.

Споменатото медицинско изследване е установило, че част от фенолните вещества (танините), които се съдържат в червеното вино въздействат благотворно върху кръвоносните съдове. Те препятстват окисляването на холестерола и образуването на плаки по стените на кръвоносните съдове, което е основна причина за инфаркти и инсулти.

Така науката успя да предложи рационално обяснение за често цитирания библейски стих от песните на цар Соломон: "Вино веселит сердце человека." Оказало се, че то не просто го весели, а го поддържа в добро здраве.

Твърди се, че през 1991 г., много скоро след публикуването на резултатите от тези изследвания, продажбите на френско вино в САЩ са се увеличи с 40%.

Най-важен от тези феноли е ресвератролът - рядка природна субстанция, която лозата образува като част от своята имунна система. Среща се също във фъстъците и някои горски плодове. Това е нещо като естествен антибиотик, който предпазва растението от неблагоприятни природни въздействия - измръзване, болести, гъби и плесени, ултравиолетови лъчи.

Най-високо съдържание на ресвератрол има във вина от Пино ноар, Каберне и Мерло, произведени в райони с променлив климат (Бургундия, Чили). Това е лесно обяснимо, защото при променливи климатични условия (често редуване на дъжд и слънце, голяма разлика между дневни и нощни температури) растенията отделят повече ресвератрол, за да се адаптират.

Доказано е, че в червеното грозде има около 10 пъти повече от тази субстанция отколкото в бялото, поради което разговорите за благотворните зависимости между виното и здравето обичайно са свързани с млади червени вина.

Червеното вино освен това съдържа мелатонин - типичен anti age хормон със силни антиоксидантни свойства, който предпазва от сенилност и от болестта на Алцхаймер. Доказано е също, че то има умерен противовъзпалителен и антиалергичен ефект.

Установено е също, че то предпазва от инфекции на стомашно-чревния тракт и намалява риска от камъни в бъбреците. Твърди се също, че червените вина и по-специално кабернетата отстраняват последици от радиоактивно облъчване.

Дълги години се смяташе, че основна причина за подаграта е алкохолът и най-често беше набеждавано виното. Днес се знае, че коренът на тази болест е киселина, която се получава в организма при неразумна консумация на месо, риба и морски продукти.

От казаното не следва, че виното е лекарство, но със сигурност е добро профилактично средство. Неговите апологети неизменно акцентират, че то е полезно само при умерена употреба, а според експерти от Световната здравна организация това означава до 2-3 чаши дневно.