То е остро на вкус и жизнено. Танините му са силни. Ароматът е безупречен. Този шираз е... кучка.
Или поне така пише на етикета. Името на виното е Royal Bitch - и то е част от братството на кабернета и шардонета и разнообразни производители, носещи имена като Sassy Bitch, Jealous Bitch, Tasty Bitch, Sweet Bitch и въобще всякаква друга "кучка", за която ви хрумне.
Те са новите попълнения в нарастващата армия от бюджетни вина с агресивен имидж, пробили си път на винопазара през изминалите няколко години; най-новият член на фамилията е Happy Bitch - розе от Хъдсън Вали, което дебютира миналия месец.
Провокативното име като метод за агресивен маркетинг
Около 120 000 молби за винени марки се одобряват всяка година. Повечето имена са традиционни, често целенасочено благовъзпитани, особено при по-нискобюджетните вина. Естествено е за едно шардоне или каберне за 10-15 долара да се опитва да си придаде имидж. Woodbridge, Coastal Estates и Turning Leaf биха могли да бъдат любимци на предградията.
Но има и други. Вина като Ball Buster, тежък купаж на шираз, каберне и мерло от Бароса Вали в Австралия. Или BigAss Red, от семейната винарна "Милано" в Калифорния. Или Stench, австралийско пенливо вино от R Winery, компанията, която стартира постфеминистката вълна с гренаш, наречен просто Bitch.
Като шамар по лицето, Bitch привлича вниманието на определен тип потребители, основно млади жени, отиващи на ергенско парти или купон след развод, или търсещи специален начин да кажат "Обичам те" на майките си за 8 март. "Те могат да го купят и да заявят: 'Ето, кучко купих ти подарък,'" казва Джон Ъмбах, собственик на компанията Joseph Victori Wines, дистрибутор на Royal Bitch и Sweet Bitch.
Възходът на алкохолните "кучки" отразява културната промяна
Chatham Imports са доловили привлекателността на напитките с непочтителни имена за жените през 2005-та, когато един от дистрибуторите им е създал промоционален коктейл с ром на име Jealous Bitch и го е лансирал колебливо по баровете и нощните клубове.
Търговските представители тогава били доста притеснени как би се приело това име. Но младите жени го харесали и компанията създала и вино, съответстващо на името.
"Въпросът е, че ако лансираш консервативна марка, е трудно да се разграничиш от редовете бутилки по рафтовете," казва Ъмбах. "Конкуренцията е направо брутална". Надпреварата за вниманието на клиентите е особено ожесточена в долния сегмент на пазара, където винопроизводителите се стремят да привлекат търсещите годно за пиене шардоне или каберне на цена под $20.
От години винарите и търговците трескаво популяризират продукцията си, изоставяйки имиджа на "шатота" и възприемайки офисно-бирената естетика. Миналата година, най-добре продаваната марка вино в САЩ беше Barefoot. И на етикета е показано не пищно имение сред лозя, а отпечатъка на крака на един от бившите собственици на винарната.
Привидно най-неподходящите имена за вина се оказват особено сполучливи
Тази непочтителност отразява еволюцията на културното представяне на виното, демонстрирана наскоро в изложба в Музея на модерното изкуство в Сан Франциско ("Как виното стана модерно - дизайн и вино от 1976 до наши дни"). Традиционно, етикетите на вината са били чисто информативни.
"Около 1980 обаче - първо в Новия Свят, и впоследствие в Европа - етикетите се превръщат в носител на послание, излъчващ идентичността на бранда на виното и опитващ се да достигне до конкретна целева аудитория," казва Хенри Ърбак, архитект и куратор, организирал изложбата заедно с архитектурната компания Diller Scofidio & Renfro.
Неформалното преминава в провокационно. А сега провокационното отстъпва мястото си на арогантното. През 2005-та Brandever Strategy, консултантска компания за вино от Ванкувър, е наета от слабоизвестна винарна в Британска Колумбия, на име Scherzinger Estates, за да разработи за нея нов имидж и име. В резултат на това се ражда Dirty Laundry Vineyard - алюзия към китайската пералня и бордей, които са процъфтявали в съседство по време на златната треска.
"Първосигналната ви реакция е, че това не е добро име за вино, но именно заради това то е добро," заявява Бърни Хардли-Борегар, мениджър в Brandever. "То е пристрастяващо като крастата". Работниците поставили нова табела по пътя към винарната и трафикът до нея се увеличил десеткратно. "Собственикът ми се обади и каза: "Не сме пускали никакви реклами, но изведнъж се превърнахме в хита на Оканаган Вали".
Всички производители жадуват за феноменалната популярност на Fat Bastard
По-новите вина с пикантни имена надали ще изместят Barefoot, но всички те се стремят да реализират една и съща мечта. На златния й хоризонт, те виждат Fat Bastard, поредица от вина от региона Лангедок-Русийон, което стъпва в САЩ през 1998 година. От серията първата година са продадени малко повече от 2000 каси при цена от $10 за бутилка. През 2004 г. Fat Bastard вече е продал 425 000 каси, което го прави едно от най-популярните френски вина отвъд океана.
Нито едно от другите вина със скандални имена не се доближава до такива продажби, но всички те си оформя своя малка ниша. Джим Найт, търговец от Wine House в Лос Анджелис, който предлага около 7000 различни марки вино, коментира, че продава около пет каси от Bitch и Ball Buster всеки месец. "Държим резерви от тях, защото хората упорито ги търсят," казва той. "Те са добри вина, които хората могат да подаряват с усмивка на лице."
Джон Горман, вицепрезидент по продажбите и маркетинга в Southern Starz, вносителите на Ball Buster, обобщава, "Това вино се оказва у много адвокати като дар от техните клиенти."
Винопроизводителите все още имат да изминат доста път, преди да достигнат шоковия ефект от Jersey's Toxic Waste, вид специализиран алкохол. Но категорията на кучките определено може да носи доста дивиденти. Да вземем купажното бяло вино Rae-Jean Beach (името му звучи добре, произнесено на глас.)
То си има побратим, зинфандел. За съжаление, името му не е подходящо за печат в което и да било самоуважаващо се издание.
