Няма безвреден алкохол, нито дори безопасни количества.
Теорията казва, че колкото по-малко - толкова по-добре, но практиката сочи, че това невинаги е изпълнимо и се случва човек да попрекали или пък да си пийва по чашка-две редовно.
Препоръките на Световната здравна организация гласят, че умерена - т.е. по-малко рискова консумация, е приемът на по 1 питие на ден за жените и по 2 - за мъжете.
Под питие се разбира малка бира от 330 мл, чаша вино от 140 мл или 40 мл концентрат. При това тези количества не бива да се пият всеки ден - седмично трябва да има поне два дни напълно трезвени дни.
Кой вид алкохол обаче е по-безопасен - бира, вино или концентрат?
Ново проучване разглежда и този въпрос, както и ефектите от по-висока и по-умерена консумация.
Логично в него се установява, че високият прием на алкохол води до здравословни проблеми, независимо с какво прекалява човек. При по-ниската до умерена консумация обаче има значение какво се пие.
Концентратите, бирата и сайдерът се свързват с по-висок риск от смърт, докато при виното той е по-нисък.
Изследователите са установили, че при хората, които пият вино умерено, има 21% по-нисък риск от смърт от сърдечно-съдови заболявания. При другите видове алкохол обаче дори ниският прием се свързва с 9% по-висок риск.
Резултатите са общо за всички хора, но при тези от рисковите групи с хронични сърдечно-съдови заболявания опасността може да е още по-висока, обяснява водещият автор на изследването Джанлин Чън, професор от Централния Южен университет в Китай.
То се базира на проучване на данните на 340 000 души от т.нар. Биобанка във Великобритания. Това е една от най-големите световни бази с медицински данни на доброволци, които се използват за различни проучвания.
Данните на хората, използвани за това изследване, са за периода от 2008 и 2022 г. и са разделени според това колко пият, измерено в грамове чист алкохол.
Като непиещи или консумиращи рядко са определени тези, които приемат под 20 г чист алкохол, или под около питие и половина седмично. Като ниска е определена консумацията при мъже, които пият 1,5 питиета между един път седмично и един път дневно, и жени, които приемат между малко под едно питие дневно до 1,5 питиета седмично.
Ежедневен прием на 1,5-3 питиета е приет за умерена консумация при мъжете, а за жените мярката е 1-1,5 питиета. Всичко над това се смята за висока консумация.
Проучването установява, че в сравнение с хората, които не пият или го правят рядко, тези, които употребяват много алкохол е 24% по-вероятно да умрат изобщо, 36% по-вероятно да умрат от рак и 14 на сто по-вероятно това да стане заради сърдечно-съдово заболяване.
При хората с ниска консумация обаче се появяват разлики според вида алкохол. Пиенето на концентрати, бира или сайдер се е оказало свързано с 9% по-висок риск от смърт от сърдечно-съдово заболяване в сравнение с хората, които не пият.
При тези с умерена консумация на вино обаче рискът да умрат от сърдечно-съдова болест се оказва 21% по-нисък спрямо непиещите.
Според Чън това откритие може да внесе яснота при предишни смесени данни за ефекта от ниския до умерен прием на алкохол.
Освен това така може да се дефинират по-добре препоръките по отношение на алкохола и да се уточни, че рисковете за здравето зависят не само от количествата, но и от вида на питиета.
Според изследователите разликите между виното и останалите видове алкохол може да се обяснят както с наличието на полифеноли и антиоксиданти във виното, така и с фактори от начина на живот на хората, които консумират различните видове напитки.
Вино често се консумира с храната и от хора с по-здравословна диета, докато бирата, сайдерът и концентратите се свързват по-често с по-лоша диета и други рискови фактори.
"Взети заедно, тези фактори предполагат, че видът алкохол, как се приема и свързаното с това поведение общо допринасят за наблюдаваните разлики в риска от смърт", казва Чън.
Все пак при проучването има условности. При него само се наблюдават данни, и то съобщени от участниците в началото му, без да се вземат предвид промени във времето след това.
Освен това участниците в Биобанката във Великобритания обичайно са по-здрави и с по-висок материален статут от средностатистическото население, т.е. това ограничава прилагането на изводите върху по-широк брой хора.
Затова изследователите казват, че за да се разберат по-добре действителните ефекти от различните видове алкохол са необходими и рандомизирани изследвания, т.е. на случаен принцип.
Проучването ще бъде представено на годишната научна сесия на Американския колеж по кардиология.
