Технологичната индустрия и специализираните издания смятат приложенията за смартфони и появата на привлеклите милиарди хора социални мрежи за триумф на удобството и технологичната мощ. Рядко се говори за това какво сме загубили през прехода, а много от най-младите потребители даже не могат да си представят какво е представлявал Интернет вчера.
Преди 5 години повечето снимки се качваха във Flickr, където можеше да им се слагат тагове на ръка или чрез автоматизирани приложения, а до тях можеше да стигне всеки в Интернет. Лицензът, под който съдържанието се разпространяваше, можеше да се променя само с един клик.
Преди десетилетие Technorati даваше възможност да се търси в целия социален уеб в реално време (даже и резултатите да идваха ужасно бавно) с тагове, подобни на хаштаговете в Twitter днес. Човек лесно можеше да разбере кои сайтове водят към неговата страница, а също и да открие кои хора говорят по дадена тема - без значение кой каква платформа използва. По това време и хората си разменяха линкове не толкова, за да печелят от трафик - Google все още не бяха гигант.
През 2003 г. всеки опит за обединяване на акаунтите за няколко услуги в едно се посрещаше „на нож" от потребителите и водеше до неизбежни обвинения в опити за следене. Даже Microsoft се отказаха от своя TypeKey, макар неговите общи условия да гарантираха доста по-голяма защита на личните данни от това, което днес ни предлагат Facebook и Twitter. Освен това, всяка от едновремешните системи позволяваше да използваме псевдоним - зачиташе се правото ни в определени случаи да останем анонимни.
В началото на XXI век към всяка платформа за създаване или споделяне на съдържание имаше ясни очаквания да разрешава на потребителя да свали копие от своите данни или да прехвърля съдържанието на профила си при конкурент. Хората масово има свои собствени сайтове и така онлайн идентичността им не зависеше от популярността на една или друга мрежа.
Преди десетилетие много от големите технологични пробиви в Интернет са се осъществявали с финансовата подкрепа на самите потребители, а също и с техническата помощ на конкурентите. Всичко това - във времената преди Интернет връзките да станат евтини, а „облаците" да събират терабайти.
Това не е днешният Интернет
Не само, че много от ключовите платформи на изминалото десетилетие вече ги няма, но и изоставихме основните ценности на мрежата. Социалните мрежи са донесли много нови Интернет потребители и покрай това са направили една шепа хора много богати. Същевременно Марк Цукърбърг и компания не показват никакво уважение към средата, която им е дала шанс да успеят.
Все още използваме каченото във Flickr, защото Instagram няма почти никакви метаданни, ако приемем, че въобще тази платформа е част от достъпния Интернет. Поднасят ни се смешни извинения за неефективното търсене в Twitter и Facebook, а Тechnorati е можел да прави това със скромните инструменти от началото на века. На всичкото отгоре, потребителите се оказват под кръстосания огън на големите компании, които не могат да се разберат една с друга.
Ясно е - Facebook, Twitter, Pinterest и LinkedIn са страхотни сайтове, истински постижения от софтуерна гледна точка. Проблемът е, че те са изградени върху погрешна представа за това какво точно е Интернет. Компаниите зад социалните мрежи смятат, че упражняването на тотален контрол над потребителското изживяване е най-добрият начин за задържане на пазара.
Тази грешка ще бъде поправена. Технологичният пазар също е подвластен на определени цикли и скоро създалата Интернет свободна философия ще се завърне на бял кон. Проблемът е в това, че милиарди хора ще трябва да бъдат научени наново какво точно представлява мрежата извън парника на социалните мрежи. Това ще е процес, много подобен на този от преди десетилетие, когато масовият потребител с изненада откриваше колко повече неща има из мрежата отвъд добре познатите портали.
Интернета тогава наистина беше арена на свободното слово и беше много по-децентрализиран, съответно и нецензориран. Сега няколко сайта които се броят на пръстите на едната ръка държат 80% от акумулираното съдържание в мрежата и никой няма представа на какви компании/институции се предоставят извадки от тази информация. Гугъл тогава си беше просто сърч, без да претендира да решава глобалните проблеми. Просто малко по малко интернета се доближи до останалите традиционни, цензорирани медии.
Моля, долното да не се счита за реклама, а за илюстрация на тезата, че Интернет е многослоен, като глава лук или многомерен, ако предпочитате. Колко надалеч и колко надълбоко ще стигне човек, зависи само от него: -------------------------- Examples of Perl tasks Perl is particularly well suited for gathering and manipulating text. This is why it is a favorite with system administrators as well as HTML authors. The following examples only begin to show how perl can be used. Web page serving through CGI Of course, perl is used extensively in serving up content when run in concert with a webserver. The webserver knows that certain URL's are meant to run perl scripts, and when it finds those URL's it runs the perl scripts for you automatically. The perl program creates output in the form of a webpage that in turn gets sent to the browser. The user sees a page created on the fly just for that request. Talking to web sites and reporting on bits of info Perl can go and visit a website for you, without you ever using a browser. It can pull in the whole webpage, and hunt through it for bits of information. This info can then be repackaged into whatever form you need it: a different web-page, a printed report, or a piece of email. The converse of this is that it can submit forms for you and interact with webservers at the other end. An example of this is an e-commerce transaction server; perl can send specific information to a payment server and then await the result to see whether the payment went through properly or not. Lost cat finder Okay, we lost our cat last year. The kids were really upset, and we were all distraught. Then I realized I could get perl to help me find the cat. I was able to write a perl script that went out over the Internet and collected and printed the name, address and phone number of all the houses on the streets in my neighborhood. With that list, we were then able to call every house one after the other. (We did eventually find the cat.) This is a concrete instance of the example above - visiting web sites, scraping info from them and assembling a report. Web page construction Perl can be used to construct web pages according to your own defined rules. As a matter of fact, the navigation links of this website were built with just such a tool. All the menus down the left hand side on the entire site are created by a perl script, and they can be updated to a completely different layout in a matter of minutes. Web page editing Perl scripts can make global changes to web pages. With the right script, presto-chango! wherever a particular phrase is found, it gets replaced with improved wording. Very broad yet precise changes are possible. Database Management Perl comes with the capability to interact with online "backend" databases -- the massive storehouses of information running behind the scenes on large websites. It can search for database records containing particular pieces of information and it can add new records or update existing records. With the ability to interact with a user through a web browser, perl can act as the interface between the user and the database running on the server
Трудно може да се разбере смисълът на тази статия. По принцип няма нужда децата да започват с телефони, таблети и други подобни. Това отнема от нормалното общуване и създава възможност за сравнение. Уви, няма връщане назад. Това е бъдещето.
"Krasimir Ivanov" Instagram , точно днес спокойно и със сигурност може да се твърди, че само лаиците са оставили профили ====================== Едно твърдение с много висока научна стойност и неуспорими научни доказателства от явно ВИСОК ( на ръст ) специалист! Веднага се вижда, че господина не е лаик! Както казват съседите: "Ашколсун, машшала Краси!"