Най-специалният клуб - номади без GSM

Вашият шеф не може да пише на клавиатура, Джон Мадън отказва да се качва на самолет - това са очарователни странности, причинени от старостта, фобиите или съчетанието от старост и фобии.

Но мобилният телефон е толкова лесен за употреба, толкова безвреден и толкова неделима част от начина, по който сме се споразумели да комуникираме като общество, че отказът от притежаването му не е просто постъпка на лудост. Това е твърде сериозна демонстрация на сила.

Уорън Бъфет няма...

Вече всеки има мобилен телефон. Има над 280 милиона абонати на мобилни мрежи в Америка, по информация на Федералната комисия по комуникации. Според международно изследване от 2005 г. на Advertising Age, 15% от американците са прекъсвали сексуален акт, за да си вдигнат телефона.

Дори хора, които се записват на видео по време на секс като Парис Хилтън, спират, за да отговорят на обаждане.

Да нямаш мобилен телефон е начин да накараш света да се движи с твоите темпове. Много от хората с власт вече го правят. Уорън Бъфет не използва мобилен телефон. Нито пък Михаил Прохоров - 45-годишният руски милиардер, който притежава отбора New Jersey Nets. Тейвис Смайли също не притежава GSM.

45-годишният Смайли, водещ на седмично токшоу по американското радио PBS и на национално радиошоу, преди две години изпаднал в паника, след като осъзнал, че не може да си спомни телефонни номера или ангажименти, без да погледне мобилния си телефон. Смайли е убеден, че от неговото решение да зареже мобилния си апарат фирмата му със 75 служители Smiley Group само е спечелила.

"В началото всички се оплакваха, че това ще бъде смъртоносно за фирмата," казва той. "Това, което всъщност се случи, е, че те вече водят повече разговори с мен, отколкото преди."

Смайли е страдал от симптоми на лишаването от мобилен телефон. "През първия уикенд, в който бях в движение без телефон, мисля, че сметките ми за телефон в хотела бяха $1000," казва той. Сега, когато пътува, той отмъква телефона на секретарката си.

Излизането от мобилната мрежа принуждава другите да почакат, за да се свържете вие с тях. 47-годишният Афшин Джон Радсан, преподавател в правния колеж "Уилям Мичъл" в Сейнт Пол, Минесота, е бил зам.-главен съветник в ЦРУ и адвокат в Министерството на правосъдието на САЩ. Всичко това - без мобилен телефон.

Той дори отказвал да си вземе телефонен секретар, докато родителите му не поставили такъв в апартамента му, без негово знание. Радсан възприема навика да не вдига телефони, когато е млад адвокат в фирмата "Съливан и Кромуел".

"Ако ти се обадят в петък, това би могло да бъде само някой от партньорите във фирмата, който да поиска да работиш през уикенда," спомня си той. "А ние имахме идентификация на обаждащия се. Така че някои от партньорите можеше да се обаждат от външен телефон и да кажат: "Хванахме те!"

Странно, но работата в ЦРУ само засилва това му решение, тъй като той не може да внася каквито и да е мобилни устройства в сградата, или да си носи каквато и да е работа за вкъщи. След като се запознава със сина на един аятолах, който обяснява колко е важно да не отговаряш на всичко, Радсан, който е запален читател, знае, че е направил правилния избор.

Съпругите се дразнят

"Обичам руските романи - и с мобилните телефони не съм сигурен, че ежедневният ни живот е станал по-добър," казва той. Наложената от него забрана на лаптопи в колежа е възприета и от други преподаватели, разказва той.

Единственият човек, който изглежда се дразни от този негов навик, е съпругата му. "Тя иска да прави нещата в движение. Аз пък съм с нагласата, че можем да избегнем това, като просто планираме. Аз казвам: "Кейти, ще си бъда вкъщи в 7 или 7:30", а тя казва: "Хайде да поговорим за това по-късно."

35-годишната Ханя Янагихара пътува по цял свят като заместник-редактор на Conde Nast Traveler без каквото и да е портативно комуникационно устройство. "В Индия дори пастирите на якове и шофьорите на рикши имат мобилни телефони," коментира тя.

Понякога, когато плановете й бъдат отменени, й се приисква да има телефон. Преди няколко седмици графикът й за полети се разбърква - и тя се налага да съобщи това на един от редакторите и за целта  взима назаем телефон от непознат в самолета.

"Хората ти хвърлят някак съжалителен поглед - и приемат, че ти ги лъжеш или ги сваляш," казва тя за услужващите с мобилен телефон. "Те искат първо да им кажеш номера и внимателно го въвеждат. Мислят си, че ще проведеш международен разговор. Реагират с голямо подозрение."

Мобилният телефон - целият ти свят

46-годишният Джонатан Рийд, декан на Колежа по изкуства и науки в университета "Ла Верн", разположен източно от Лос Анджелис, обича да пътува без мобилен телефон. "Ще разговарям с непознати. Обичам да отивам в Италия, където всеки говори с всекиго непрекъснато," споделя той.

"Мобилният телефон обозначава, че целият ми свят съм аз самият - и изключва всички останали." Той казва, че никога не е дочувал разговор по мобилния телефон, който да не е бил банален. "Когато ходя из университетското градче, ако студентите разговарят един с друг лице в лице, можеш да чуеш някои много интересни разговори."

Наскоро, докато бил в Израел заради археологически разкопки, той бил поразен колко много хора използват мобилните си телефони - обикновено два или три на брой - като символ на статус. "Седях в прекрасен ресторант и двама мъже седяха там с прекрасни жени - и разговаряха по телефоните си. Нима имаха някой по-добър на другата линия?"

Рийд, подобно на мнозина от членовете на тази малка общност, сочи повишената ефективност като причина да няма мобилен апарат. "По-концентриран съм. Това ме принуждава да бъда активен," твърди той. Също така това е полезен инструмент за управление.

"С факултет от 80 до 100 души, не бих желал да бъда прикован за мобилния телефон. В това, с което се занимавам, е важно да обръщаш внимание на хората, когато те са на среща с теб. Виждам как хора се пресягат към джоба си, когато телефонът им завибрира - всичко това те отвлича от работата ти.

На срещи, мои колеги пропускат възможността да насочат диалога в подходяща посока, тъй като си гледат електронната поща, или излизат от стаята, за да проведат разговор."

Специалният клуб не отрича всички съвременни комуникации

Тези отказващи се от мобилните телефони потребители не избягват всички съвременни форми на комуникация. Много от тях са във Facebook и Twitter - и почти всички са влюбени в електронната поща, която им дава време хитро да изместят разговора към удобен за тях момент.

Елена Костоглодова, старши преподавател по руски в Колорадския университет в Боулдър, чиято гласова поща заявява да не й бъдат оставяни съобщения, тъй като "официалното ми средство за комуникация е електронната поща," отговаря на въпроса защо не използва мобилен телефон с електронно писмо, два пъти по-дълго от този материал.

Ако обобщим: тя негодува от това колко много от времето й губи телефонът. "Не искам да приемам разговори, когато играя с дъщеря ми, по този начин изпращайки й посланието, че тя е по-маловажна от хората, които се обаждат. И не искам да излагам личния или професионалния си живот на показ, говорейки по мобилен телефон на обществено място."

Ако студенти бъдат забелязани да използват мобилен телефон в нейни часове, тя обещава да им понижи оценката с 2 процента. Единственият път, когато е съжалявала, че няма мобилен телефон, е когато тийнейджър се блъснал в колата й. Тогава се наложило да помоли детето да повика полиция.

Все пак има и някои лудити сред враговете на мобилните телефони. Не само че 59-годишният зъболекар Кърт Лабертън (с шестима души, работещи за него) няма мобилен телефон, но също така избягва и електронната поща. Вместо това той изпраща на пациентите си ръчно написани бележки. "Бързото електронно писмо не е същото като послание със залепена върху него марка," заявява той.

"Единственото, което можеш да предложиш като зъболекар, е интимността на мига." Лабертън вижда със собствените си очи въздействието на мобилните телефони: той е прекъсвал лечение на корени на зъби и абсцеси, за да могат негови пациенти да вдигнат телефона. И все пак той твърди, че "можеш да водиш начин на живот като този през 1992 г. - и да живееш доста добре." Особено ако имаш офис, пълен с хора, комуникиращи с 2010 г. вместо теб.

Новините

Най-четените