140 знака като 140 камшика

От няколко дни младата, красива, заблудена и свръх амбициозна журналистка Аби Мартин е в центъра на грандиозно и свирепо торнадо от омраза.

То се отприщи в социалните мрежи, след като тя пусна в Instagram своя снимка с тениска, на която пише „Fuck Chris Kyle". Крайнолявата, антизападно настроена американка реши да провокира така наречената „патриотична тълпа" в Щатите, гаврейки се с противоречивото наследство на Крис Кайл - войникът, вдъхновил мегахита на Клинт Истууд „Американски снайперист".

Резултатът от Instagram каскадата на Мартин беше цунами от твърде описателни заплахи за убийство и детайлни, екстремно образни закани за изнасилване.

Аби не е човек, който би се харесал на повечето рационални наблюдатели - тя вярва в конспирации и говори откровени глупости за геополитика, религия и социални конфликти.

Но бруталният отзвук на безвкусната ѝ проява е страшно отблъскващ и диспропорционален.

Освен това е поредният пресен пример за виртуално публично засрамване - сравнително скорошен глобален феномен с ядро в Twitter, обяснен като уродлива дигитална реинкарнация на стария социален ритуал с общественото опозоряване на провинили се клетници.

Публичното посрамване и стихийните Twitter тълпи за масов интернет линч са в основата на една от най-популярните книги от началото на 2015-а - So You've Been Publicly Shamed на Джон Ронсън, издадена по-миналия месец в САЩ от Riverhead Books.

В това изследване на причините за разгръщането на виртуален гняв и механиката на бруталните, систематични атаки срещу отделни потребители, сгафили с коментар в социалните мрежи, авторът очертава историческата рамка на модерното публично унижение. В колониална Америка позоренето пред хора и физическото наказание са били популярна санкция, изтръгната от реалността отдавна, благодарение на прогреса на хуманизма, солидарността и състраданието.

Сега общественото бичуване се появява в нова форма - без телесни измерения, но с травматични психологически последствия за потърпевшите. Най-популярният и екстремен пример за глобален Twitter линч е расистката сага с Джъстин Сако от края на 2013. Тогава арогантната, привилегирована нюйоркска PR-специалистка с южноафрикански корени сътворява най-злополучният туит в историята, преди да се качи в самолет за 11-часов полет от САЩ до РЮА:

„Отивам в Африка. Дано не хвана СПИН. Шегувам се. Аз съм бяла."

Буум! За 11 часа животът на Сако е драматично променен без тя да разбере. Докато е била във въздуха, се е превърнала от добре устроена мацка с престижен пост в комуникациите на богата корпорация с едва 170 последователи в Twitter, в безработна и безобразно мразена расистка. Хаштаговете „Приземи ли се Джъстин вече" и „Как тази жена се занимава с PR" стават водещи за цялата социална мрежа с милиони препубликувания, споделяния и гневни коментари.

Сако е незабавно уволнена, нейният баща и влиятелен бизнесмен я обявява за идиот, организират се протестни шествия да я посрещнат на летището, а виртуалните смъртни заплахи са неизброими.

Twitter бурята влиза в заглавията на най-посещаваните и престижни медии на планетата.

Комфортният живот на Сако отива в канавката. Година след преживяното, тя споделя пред Джон Ронсън, че още не може да се възстанови напълно от световната гневна вълна на омраза и отрицание. Постът на младата дама със сигурност е крайно глупав, гнусен, и в най-добрия случай може да се интерпретира като лош опит за провокативна шега. Но реакцията на тълпите в Twitter е застрашителна и притеснителна сама по себе си.

В стерилната среда на комуникация в 140 знака е особено трудно да композираш забавно или иронично послание, което няма да бъде интерпретирано като смъртен грях от кохортите на воините за социална справедливост, които обикалят интернет в търсене на жертви.

Ограниченията на Twitter създават предпоставки за завихрянето на перфектната буря от погрешни интерпретации, цитиране извън контекст и анонимно, но безпощадно нападение.

Наскоро в разговор по темата за публичното засрамване авторът и философ Сам Харис отбеляза, че Сако се е превърнала в обществен враг номер едно на интернет заради подмятане, което в неформален, шеговит, разговор между познати е напълно приемливо.

Но в света на машината за възмущение и праведен гняв Twitter много по-безобидни действия стават повод за иницииране на публична виртуална екзекуция. Феминистки, бесни блогърки от Tumblr и други виртуални територии, прогониха дори режисьора Джос Уидън от пространството на Twitter след като го наспамиха с хейт, насочен към неподходящото, според тях, третиране на женските персонажи в блокбъстъра „Отмъстителите 2".

Все повече комици и коментатори решават да деактивират профилите си в Twitter, виждайки масовата сеч, извършвана на всички посоки от вечно възмутените социално ангажирани „полезни идиоти" и обикновените тролове от печално известния сайт 4chan.

Композирането на туит, който не обижда никого, се превръща в непосилна задача.

Зад ъгъла на платформата със 140 знака/камшика, винаги дебне тълпа от отмъстители, готови да ви брандират като „расист", „сексист" „ксенофоб", „ислямофоб", „соросоид", „канибал" и дори „фен на диско музиката". Така че, внимавайте.