Светът върви към рестрикции и забрани на социалните мрежи за деца. Пионер беше Австралия, Франция е напът да приеме подобен закон, а още няколко европейски страни също гледат в тази посока.
Въпрос на време е това да стане и в България - под една или друга форма.
Далеч не е идеалното решение, но вероятно е оптималното. Понастоящем социалните медии са повече отрова, отколкото лек и балсам за свързване на хората. Повече дрога, отколкото приятно развлечение или игра.
Основно вредни и с почти нищо полезни - особено за хора, които нямат изграден вътрешен филтър за ползването им.
Децата го нямат, и тъй като е далеч по-трудно да обучиш някого на 10 години как да разпознава и противодейства дори само на базовите похвати за манипулация, пропаганда и фалшиви новини, е по-лесно и удачно просто да му спреш изцяло достъпа. С надежда, че полека-лека ще поусвои критичното мислене и самоконтрола, и ако не друго, то TikTok и Instagram поне няма да възпрепятстват този и без това труден за някои процес.
А и защото не ги лишаваш от нищо кой знае колко необходимо за качествен и хубав живот на тази възраст.
Някои дори биха казали, че е обратното - без социални медии децата биха имали повече време и желание за истински игри, забавления навън и на живо с приятели, за четене на книги и общуване със семейството. Тоест, биха имали по-истинско детство, или поне по-истинско според критериите на поколенията, които са израснали във времената преди социалните мрежи.
••• Какво се предвижда във Франция:
Последното е спорно - всяко поколение трудно приема харесваните от следващото новости, а реакцията "баба ти все YouTube е гледала" е контрапродуктивна. YouTube има и няма как да се правиш, че го няма - рано или късно порасналото, вече 18-годишно дете, ще получи достъп до всичко, което си иска, и е по-добре да не реагира като баба си и да се "лови" на всяка измислица и генерирани с изкуствен интелект видеа.
Сериозна част от родителите отдавна сами налагат забрани без да чакат държава или институции.
Стараят се да държат малките далеч и от екрани, и от интернет, да не говорим за TikTok. И гледат с известно презрение тези, които - според тях - не пазят и не се грижат адекватно за потомството си, пускайки го право в Геената адова на дигиталната реалност от невръстна възраст.
Но да обвиняваш някого, че е лош родител, само защото позволява на децата си да гледат YouTube, е също толкова нелепо, колкото да кажеш, че някоя майка не е достатъчно грижовна, защото храни бебето си с адаптирано мляко, вместо да го кърми.
••• Войната за детските мозъци тепърва ще се разгръща:
И двете "школи" имат силни и слаби аргументи, и именно затова в точно това поле намесата на институциите е добра идея. Ако социалните мрежи са спрени централно от доставчика, въпросът е решен от само себе си, а с него и един основните фактори при формирането на поведението на децата - средата.
Повечето от тях правят едно или друго нещо, защото се влияят от околните - и в семейството, и в училище, и сред приятелите. Няма как всичките ти съученици да имат смартфони в 4-ти клас, а ти - не. Няма как целият клас да има профил в TikTok и само ти да си аутсайдер.
Няма как всички да се хилят на six-seven, а ти да им разказваш какво пише в "Граф Монте Кристо".
И когато се окажат без достъп до меметата и брейнрота онлайн, едва ли ще хванат "Граф Монте Кристо" от нямане какво да правят. Особено ако родителите им прекарват свободното си време пред телевизора със смартфон в ръка. Но и да излязат навън да ритат топка или да говорят с приятел по телефона - пак би имало повече полза от зяпане на стотици малоумни клипове.
Само че това е само отлагане и леко модифициране на реалността.
Социалните мрежи са може би най-мощния инструмент, но все пак само инструмент, а не първопричина на начина, по който изглежда светът и как ние се чувстваме в него. И единственото спасение е да научим децата си да умеят да живеят в него, вместо да се крият в замъка на граф Монте Кристо и в спомените на възрастните за безопасния свят преди TikTok.
Да отложим влизането на децата в света на социалните мрежи е само първата крачка.
Следващата, и по-важна, е междувременно да ги научим как и не самите да използват социалните мрежи като инструмент, вместо да стават тяхна жертва.
И тук ролята също е както на родителите, така и на държавата, институциите и образователната система.
••• Например така:
