ЕС предложи глобален "Интернет договор". Споразумението ще утвърди като закон основните принципи на отворени стандарти и мрежова неутралност - и, особено важно, ще защити Интернет от политическа намеса.
Предложението за споразумение бе представено на Форума за управление на Интернет в Литва миналата седмица - и изложи 12 "принципа на управление на Интернет", включително ангажимент от страните да поддържат технологичните основи, крепящи инфраструктурата на World Wide Web.
Проектозаконът е сравняван с договора за изследване на Космоса, подписан през 1967 г., който заявява, че изследванията на космическото простраство трябва да бъдат извъшвани за благото на всички държави и гарантира "свободен достъп до всички области на космическите тела".
Според предложените условия на договора, ще има трансгранично сътрудничество между страните с цел идентифициране и преодоляване на уязвимости в сигурността и защита на мрежите от възможни кибер-атаки или кибертероризъм.
Също така той ще насърчава правото на свободно изразяване и свързване, както и принципите на мрежова неутралност, в която целият Интернет трафик се третира равностойно в рамките на мрежата.
"Базовите функции и основни принципи на Интернет трябва да бъдат запазени на всички нива на Интернет архитектурата, с перспектива за гарантиране на взаимодействието на мрежите като инфраструктура, услуги и съдържание", гласи предложението. "Принципът "от край до край" трябва да получи глобална защита."
Предложението е подготвено от Съвета на Европа - базирана в Страсбург организация с 47 страни-членки, която има за цел насърчаването на човешките права, законността и демокрацията в Европа.
Висши представители на Интернет индустрията изразяват все по-голяма загриженост от потенциала за правителствена намеса в работата на мрежата.
Уилям Дътън, директор на Оксфордския Интернет институт, коментира пред технологичния блог Thinq, че наскоро гласуваният Закон за цифровата икономика, в който британското правителство търси начини да регулира и управлява едностранно Интернет, е добър пример за това. "Всички се притесняват за упражняването от националните правителства на регулаторен натиск върху Интернет", заяви той.
По думите на Дътън британските власти заобикалят международната система за управление на мрежата, според която от 20 години Интернет се управлява от отворен форум от технологични специалисти, бизнесмени, обществени групи и правителства. "Националните правителства възприемат Интернет като твърде централизиран и твърде важен за тях, за да не се опитват да се намесят," обобщава той.
Бил Греъм, ръководител по глобалните стратегии в Интернет обществото, заяви, че правителствата оказват натиск върху ООН да постави Интернет под директен политически контрол. "Опасяваме се, че този процес ще доведе до изоставяне на многостранния регулаторен модел и ще навлезе в областта на натиск на международната политика," твърди той.
Многостранната система за контрол, реализирана чрез Internet Governance Forum (IGF) и практически ръководена от ICANN, означава, че всякакви нови идеи за регулиране на Интенет се разглеждат от всички заинтересовани страни, включително правителства. Ако на правителствата бъде позволено единствени те да имат контрол върху Мрежата, на всички останали ще бъде отказан достъп до срещите, където ще се вземат решения за бъдещето на Интернет.
ООН ще реши следващия месец дали да поднови мандата на IGF, или въпросите по управлението на Интернет би трябвало да бъдат оставени за решаване от самите правителства. Правителствата на свой ред също са правили запитвания дали биха могли да упражняват по-голям контрол над ICANN.
Елвана Тачи, юридическият експерт, набюдаващ внасянето на проекта за договор в Съвета на Евопа, коментира, че Интернет вече не би могъл да бъде приеман за даденост. Според нея приемането на глобален договор ще попречи на европейските страни да блокират Интернет комуникациите - и ще ги застави да сътрудничат за защитата на Интенет от разпад заради нарастващи рискове за сигурността.
Правителствата оказват натиск върху Интернет доставчиците за контрол на съдържанието онлайн - и се опитват да ги държат отговорни за информацията, която преминава през него. Това е валидно както за демократични държави като Великобритания, така и за страни като Китай - въпреки че той е по-често критикуван за опитите си да цензурира комуникациите на гражданите си.
Правоохранителните агенции междувременно се опитват да създадат универсална схема за Интернет идентификация, така че да имат безпогрешен начин за идентифициране на всички онлайн. Това става, въпреки че Интернет е едновременно публично и частно пространство, където хората би трябвало да бъдат свободни са комуникират и да се свързват, без да бъдат следени и да дават отчет пред властите за постъпките си в Мрежата.
Според Дътън тази тенденция е "притеснителна" - и би имала "смразяващ ефект" върху бъдещето на комуникациите.
Смисълът на глобалния Интернет договор
Замисълът на Интернет договора е да бъде утвърден многостранната система за управление на Интернет на ниво международен договор. Това на практика би създало световно управление на ИНтернет - и би утвърдило принципи, според които той трябва да бъде управляван като "публичен актив за Интернет общността като цяло".
Предвижда се в него изрично да бъде записан принципът за мрежова неутралност - който да гарантира, че мрежата няма да ограничава съдържанието на трафика, преминаващ през нея. Контролът и ограниченията ще бъдат оставени на крайните точки, клиентите, хората - за да решават сами какво ще цензурират и какви комуникации ще допуснат.
Договорът също така предлага системата за Интернет управление да се придържа към законите за правата на човека, защитавайки принципите на свобода на изразяването и свързването, възникнали по естествен път от не-дискриминиращата технология на мрежата.
"Като транснационална комуникационна мрежа, предизвикателствата пред Интернет могат да бъдат ефективно преодоляни единствено на многостранно равнище," гласи проектодоговорът. Държавите се предвижда да си сътрудничат за защитата на глобалния Интернет "взаимно и в добра воля" - и да продължават да сътрудничат с всички заинтересовани страни.
