Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо българинът (не) чете

Защо българинът (не) чете Снимка: Стоян Георгиев

 „Много се безпокоя за сина си - дадох му пет лева, а той си купил книга".

 

Винаги ми е бил безкрайно интересен въпросът - защо българинът не чете? И особено като започнат да се цитират едни данни с 20-30 годишна давност.

В такива случаи ми идва да задам контравъпрос - а защо българинът не гледа телевизия?  През 1989 г. гледаемостта на БНТ беше 100%, а сега е някъде под 30%! Какво става, защо българинът не гледа и телевизия?

Темата за нечетенето се връща около всеки 24 май. Цели синдикати книжари се оплакват, че... "бе то не се продава така лесно както преди, но то това е следствие от това, че българинът не чете!"

Не чете ли? Издателствата и книжарските вериги живеят още в ония славни години, когато за книги се чакаше на опашка от ранни зори и се търсеха връзки. Или в ония години на натрупване на книжно богатство в началото на 90-те, когато 100 000 (сто хиляден  - да, не бъркате) тираж беше начален, а 20 000 - малък.

Аз лично продадох първата книга на Пако Рабан - „Траектории" в над 300 000 тираж, а за книгите на Даниел Стийл (които признавам, че съм издавал най-малко след третата ракия) нулите бяха с няколко повече.

Но тези златни времена свършиха. Тези, които купуваха книги, си попълниха пропуските, а каналите за информация отдавна са други.

Ако навлезем в по-сериозните дебри - причините за намалелите тиражи на книгите не са нито Интернет, нито прогресивното затъпяване на нацията. Като се изключи масовото изкупуване на книги за награди при социализма (което правеше най-големия оборот) то книгата тогава имаше три основни функции:

- Подаръчна. Това беше на първо място. Подарък-книга, особено рядко издание, се ценеше много.

- Развлекателна. Телевизията стана 24-часова преди не чак толкова много години. Първите сапунени сериали (без да броим известната „Изаура") се появиха чак в средата на 90-те, а вестниците не бяха кой знае колко много като заглавия и пощальонът ги носеше в по-големите градове чак в късния следобед.

- Информационна. Книгата беше единственият прозорец за научаване на нещо ново (като изключим списанията „Космос" и „Паралели", които чакахме веднъж месечно с голямо нетърпение).

Сега всичко това е различно. Подарък книга (освен у повредените като нас) предизвиква насмешка, новините идват с Интернет ("Вестникът за мен е вчерашния ден" - пееха някога братя Аргирови, сега това отдавна е така), а телевизионните канали са толкова много и толкова сапунки и реалитита се точат по тях, че  и да искаш, не можеш да следиш всичко. За книги... просто няма време.

Смени се и нещо друго, което дори и потомствени книжари не отчитат  - а то е най-важното. В края на 19 век с индустриалната революция възниква силна нужда от образоване на работниците, за да се справят с усложнените машини. Тогава започва и масовото книгоиздаване  - ония огромни тиражи, които се бълнуват от всички издатели. С годините то изпълни задачата си, а и с навлизането на автоматизацията в днешно време нуждата от образовани работници все повече намалява.

Но всичко това обяснява само едно нещо - защо се купуват по-малко книги.

Интересно е защо всички свързват купуването с четенето.

Преди беше възможно (или поне се срещаше) да се поръчат по два метра бели и два метра червени книги и книгите масово се купуваха не да се прочетат, а да се подарят или поне да се изфукаш с притежаването им. Сега пък е обратното - чете се много повече, отколкото се купува.

Няма да ви давам пример със сайта ни „Буквите", в който средно дневно се четат над 30 000 произведения, и чийто тарифен план предоговарям през няколко месеца, все в посока увеличение.

Няма да говоря и за прословутата „Читанка", която за трети път ъпгрейдва сървъра си, за да посрещне все повече увеличаващото се натоварване.

Но ще дам актуален пример със "Замунда". Там има и множество книги. (Изненадах ли ви?). Първите 100 заглавия са теглени средно около 10 000 пъти (мечтан тираж за днешните издателите). Така че, българинът чете!

Доколко е склонен да плаща за книги и как може се продават книги в мрежата, е тема на съвсем друга статия.

За финал само ще дам и една - доста основателна - причина за намаленото купуване на хартиени книги. Това е намаленото жизнено пространство.

Все по-малко място остава за книги в жилищата ни, а тяхното количество все повече нараства. Когато се местих последния път (живея на квартира, естествено, тия с големите мезонети не купуват книги), установих, че близо 60% от багажа ми са книги. Книги, които се чудя къде да редя, защото мебел като „библиотека" отдавна не съществува в мебелните магазини.

И накрая все пак да заговоря в цифри - през последните години се издават средно около 15 000 заглавия годишно в общо няколко милионен тираж. Той определено не отива за претопяване, нито залежава по книжарниците.

И дори не съм обелил дума за това, че ползването на Интернет в повечето случаи волю-неволю изисква постоянно изчитане на някаква информация.

Кой каза, че българинът не четял?

Бел.ред. Сайтът „Буквите", основан от Иван Богданов, днес празнува своя 9-ти рожден ден! От Webcafe.bg - честито и до изречения да пораснете! 

Най-четените