Получих Kindle за рождения си ден - и наслаждавайки се на "лекото четене" като допълнение към натоварените научни материали, които чета по служебни поводи, незабавно го натоварих с детективски романи от любими автори. Скоро обаче установих, че се затруднявам да си спомням имената на героите от предни глави. В началото приписах пропуските на плашещата реалност на остаряването - но пък после открих, че не съм имал този проблем, когато четях хартиени издания с меки корици.
Обсъждайки странното ми наблюдение с колеги и приятели, установих, че далеч не съм единственият, който страда от "моменти на електронна забрава". Нещо повече, дори самият Лари Пейдж от Google споделя, че има опасения по повод изследванията, констатиращи, че четенето на екран е осезаемо по-бавно от това на хартия.
Електронните учебници не са панацея за запомняне на сложни концепции
Това изглежда като особено притеснителна тенденция за академичните среди, където цифровите издания постепенно заместват тежките томове, които някога бяха основният носител на информация.
На много нива електронните книги изглеждат като по-добра алтернатива на учебниците - могат лесно да бъдат обновявани, а много формати позволяват на читателите да взаимодействат повече с материала чрез кратки тестове, видео, аудио и друга мултимедия, която да заздравява научените уроци. Но някои проучвания показват, че печатните книги може би имат сериозни предимства, ако целта ви е да запомняте това, което четете, за по-дълго.
Кейт Гарланд, преподавател по психология в университета "Лайчестър" в Англия, е сред малцината, които са проучвали този въпрос и са правили анализ на получените данни. И тя установява, че когато един и същ материал е представен и в двете медии, няма осезаема разлика в резултатите на студентите на изпити.
Най-очевидното: хората губят усещане за контекст и ориентация в е-книгите
Има обаче някои леки различия, които работят в полза на печатните книги - и които могат да имат значение в дългосрочен план. В експеримент, включващ студенти по психология, медията изглежда има значение. "Бомбардирахме горките студенти по психология с икономически материал, който те не познават", разкрива Гарланд.
И тогава става ясно, че при компютърното четене е необходимо повече преговаряне за запаметяване на една и съща информация.
Освен това четящите хартиени книги изглежда възприемат материала по-пълноценно. Гарланд обяснява това така: когато си спомняте нещо, вие или го "знаете" и то просто ви "изниква в главата" - без непременно съзнателно да си спомняте контекста, в който сте го учили, или го "помните", като се насочвате към този контекст, след което достигате до отговора. "Знанието" е по-добро, защото можете да си спомните по-бързо и привидно без усилие важни факти.
"Това, което наблюдавахме, беше как хората, четящи от хартия, започваха да научават материала по-бързо с течение на времето", констатира Гарланд. "Доста повече време и повече повторни тестове бяха нужни, за да се достигне до това състояние на знание при електронно четене, но в крайна сметка хората, които го правеха на компютъра, наваксаха спрямо хората, които боравеха с хартиени издания."
В електронната книга липсва ясен пространствен ориентир докъде сте стигнали
Контекстът и ориентирите може и всъщност да са важни за прехода от "помнене" към "знание". Колкото повече асоциации може да предизвика определен спомен, толкова по-лесно той като цяло може да бъде извлечен. В резултат на това привидно несвързани фактори, като помнене къде сте прочели нещо отгоре на страницата - или дали то е било от дясната или лявата страна на фолио, или близо до графика - може да спомогне за закрепването на материала в паметта.
Това изглежда несвързано, но пространственият контекст може би е особено важен, защото еволюцията е оформила ума ни лесно да помни ориентири за местоположение, така че да можем да се ориентираме. Ето защо добрите в помненето умове от древни времена използват трик, наречен "Метод на римската стая" за свързване на факти, които желаят да запомнят, с места в пространства, които вече познаят, като стаи в дома им от детинство. След това те си представят как преминават последователно през стаите, спомняйки си фактите в рамките на въображаемата разходка.
Безкрайната страница води до замайване
Както го обяснява невропсихологът Марк Чангизи: "В природата информацията има физически адрес (плюс често и времеви такъв), като човек може да достигне до този адрес и да се върне. Един вид, "тези малинаци, които открихме миналата година, са отвъд хълма и през гората". До възхода на Мрежата, механизмите за съхранение на информация бяха предимно пространствени и поради това се съчетаваха с вродените ни навигационни способности. Библиотеките и книгите - истинските, не електронните - бяха изключително подходящи за ориентиране."
Електронните книги обаче осигуряват по-малко пространствени ориентири от печатните, особено орязаните версии като ранните модификации на Kindle, които просто позволяват превъртане през текста и дори не показват номера на страници, а само прочетени вече проценти. В някакъв смисъл страниците стават безкрайни, неограничени, което може да предизвика замайване. Печатните книги ни дават физическа отправна точка - и част от нашето припомняне включва колко далеч сме стигнали в книгата - нещо, което е доста по-трудно да се прецени в електронна книга.
Разлистването на страниците също така е по-малко психически обременяващо. Колкото повече се налага да хабите минималната мощ на мозъка, за да се занимавате с допълнителни задачи (като търсене), толкова по-малко от нея остава достъпна за запомняне.
