Гнил технологичен капитализъм

Всеки има право да се поглези на сватбения си ден. Но не и колкото Шон Паркър и неговата мултимилионна венчавка в Биг Сър, Калифорния.

364-ата гости бяха облечени във вдъхновени от творчеството на Толкин костюми (направени от жената, която е отговаряла за облеклото на героите във "Властелинът на пръстените").

Стинг пя любимата песен на двойката, а Паркър (създател на Napster и първи президент на Facebook) беше раздал покани с кожена подвързия и дизайн, вдъхновен от обявлението за коронацията на английската кралица от 1953 г. Всичко това - като илюстрация на "приказката" с главни герои той и половинката му.

Потресаващо скъпата комбинация от фентъзи и откровен кич се превърна в преломна точка за технологичната революция. До този момент нейният елит остана встрани от борбата между свръхбогатите и останалите 99% от населението по света. Участниците в "Окупирай Уолстрийт" бяха изключение, когато отидоха при хората, дали в ръцете им iPhone-и и iPad-и.

И те са като всички други

При всяко положение, през 2014 г. ще расте недоволството на обикновените потребители от владетелите на киберпространството. Силициевият елит вече няма да се приема като техничари, които по стечение на обстоятелствата са потресаващо богати, а като потресаващо богати хора, които по стечение на обстоятелствата са техничари.

До момента те успешно се бранеха от данъчните власти и останалите акционери. Марк Зукърбърг държи 29.3% от Facebook, а Лари Елисън има 24% от Oracle. За сравнение, най-големият отделен дял в Exxon Mobil е в размер на едва 0.04%.

Техничарите се оказаха едни от най-безмилостните капиталисти. Преди няколко години новата икономика беше като Дивия Запад. Днес тя е в ръцете на шепа олигополи. Google и Apple държат 90% от операционните системи за мобилни устройства. Facebook счита половината от населението на Северна Америка и Европа за свои клиенти.

Господарите на Интернет правят всичко възможно, за да свалят разходите. Те наемат само критичния минимум служители: за Google работят 5 пъти по-малко хора, отколкото за General Motors, въпреки че стойността на компанията е шест пъти по-висока ($290 млрд.).

Технологичните богаташи вече се държат точно като банкерите - щедро приемат всякаква държавна помощ, но гледат след това да платят възможно най-малко данъци. Това е особено болезнено за САЩ, които са инвестирали огромни средства в развитието на Интернет и всичките заобикалящи го технологии.

Глезотии и политика

Олигарсите на XXI век загърбват спартанското си минало и все повече парадират с парите си. На партита показват тигри и маймуни, а Google има свои частни самолети и хеликоптери. Някои наливат средства в проекти, които граничат с научната фантастика - космически програми, технологии за забавяне на стареенето и други.

Най-богатите са само върхът на айсберга - под милиардерите и милионерите има хиляди младежи, които изкарват по над 100 000 долара годишно.

Техните шефове вече играят и на полето на политиката чрез армии от лобисти във Вашингтон, след като още преди няколко години са се съгласили да сътрудничат на безогледно следящите и подслушващи тайни служби. Някои от технологичните богаташи си купуват и медии като Washington Post (Джеф Безос) или New Republic (Крис Хюз).

Все по-голямото забъркване с политиката ще спечели на тези плутократи силни врагове. Класическите десни политици не приемат отношението им към имигрантите. Други ги критикуват за колаборацията със спецслужбите.

Пук!

Всички разумни хора ги сочат с пръст като лицемери: подкрепят „прогресивната политика" в областта на трудовия пазар и екологията (с всички последици за по-малките компании), като междувременно пренасят малкото работни места, които създават, в Китай.

„Живеем в балон и нямам предвид технологичен балон или такъв на раздутите цени. Говоря за балона, който представлява нашият малък свят", каза шефът на Google Ерик Шмит. Този балон до момента се ползваше с имунитет в битката срещу неравенството. Пукането му ще е една от най-големите промени в политическата икономия на капитализма през следващата година.

#74 Rowan 28.11.2013 в 06:24:53

Деовин, в само ми обясни, как в един коментар успяваш два пъти да си противоречиш? Първо съветваш ме да не ставам даскал, а ти си позволяваш да ме съветваш. С което правиш същото, срещу което ме съветваш. Второ, поставял съм се над хората… Та ти правиш точно същото, като ме съветваш, щото учителя има право да съветва ученика. Дидро казва: „Авторът е човек който си въобразява, че може да поучава хората. Критикът още по-наивно си въобразява, че може да поучава онзи, който си въобразява, че може да поучава хората.“ Ти май се вписваш във втората категория. И да, можеш да ми пуснеш линковете, ще ги погледна. Щото не съм загубил способността да гледам линкове в нета, но хората свикнали да гледат линкове, са загубили способността да се съсредоточават и от там не могат да прочетат и една страница от някоя книга. Това е мое наблюдение, хабер си нямам, дали е научно доказано, но е факт. Забелязал съм го дори при хора, които преди навлизането на нета, можеха да четат книги. Сега не могат. Не могат и да следят нечия мисъл в пряк разговор, не могат дори и да се аргументират, когато застъпват някоя теза видяна в нета, щото са свикнали да търсят аргументите в Гугъл. Ако аз мога да правя и двете неща, а друг само едното, кой е нещо повече? Благовест, не съм противник на гейменето, наскоро врътнах новия асасин за 2 дена, но не мисля, че ми е донесъл нещо повече от едно приятно разпускане и хронично недоспиване. А разговорите тук са за разпускане, от едно известно време съм открил, че от мъртвите мога да науча повече, отколкото от живите. Просто щото онези са знаели повече, въпреки или може би точно поради причината, че са нямали нет, игри и телевизия.

#75 KingoftheROAD 28.11.2013 в 09:42:17

dedogo6 според мен имаше предвид ефектът на патерицата по-скоро, отколкото да се бие в гърдите. Някои от по-свежите поколения са до такава степен зависими, от талафон, интерминет, социални мрежи, и тн. мудьерни технологии, че не могат да си представят живота без всичките тези джавки. При евентуално спиране на тока ( рязко излизане от строя на упоменатите джавки) въпросните екземпляри нямат алтернативни начини на действие, и се чувстват безпомощтни, и безполезни. deowin ">ако искате да постигнете нещо в този живот, избийте си от главите, че може да стане по лесния начин Един съвет от мен - не ставай даскал. Никога не се занимавай с образование. Според мен ако наистина вярваш в това, което си написал по-горе, то би бил отвратителен, омразен, и, следователно, напълно неефективен като преподавател. Казвам го от гледна точка на човек, чиято пенсионна мечта е свързана с преподаване, който е преподавал няколко години, и е израснал в семейство на признати преподаватели. Да, мисля, че това ми дава известен ценз когато говорим за образование." Не съм съгласен, според мен Рован е прав. Казано с думи прости - лесната и бързата победа не е сладка, и ценна. Не допринася много за личностно развитие, натрупване на опит, знания, умения... Дествия, мислене и разсъжения от типа - шляп-шлюп, джас и прас не винаги са достатъно, добри, ефективни, и правилни и рационални. Даже напротив - няма нищо по-страшно от невежеството в действие. Моят най-добър приятел (познай кой е той ) казва следното нещо - нещата много лесно се усложняват, но в пъти по-трудно се опростяват след това.... Другото, което е - имаш едностранчив поглед върху методите на преподаване. За справка - източноазиатските майстори и учители не преподават точно по този начин например...

#76 dedogo6 28.11.2013 в 10:42:51

Каспър , (четкам си егото) нищо не си разбрал от това , което съм писал.Селави , както казват някои.

#77 John Smith 28.11.2013 в 10:59:33

Дърто, на тия пичове отдолу , ако им сменят формулата за пресечен конус във wiki то няма да могат да си направят и една каца Дяца, ко да ги правиш

#78 dedogo6 28.11.2013 в 14:12:37

Джон Смит , Хахахаххахахаххахахахаххахаххахаааа

#79 asdfsd 28.11.2013 в 16:33:13

Пешо ръчно изработва уродливи коледни картички с цялото си въображение. Гошо-машината (Каспър) няма този талант. От гледна точка на Пешо, ти можеш спокойно да бъдеш заменен с калкулатор. Това, което казвам е, че тезата на deowin повече прилича на другата крайност, в която точните науки се погазват от хуманитарните като абсолютно безполезни. Дори по-крайно - животът ти е отъждествен с този на предмет. Ти задълба повече и направи туй нещо още по-приемливо, говорейки като цяло верни неща. От друга страна едва ли образованието е лишило майка ти от рационална мисъл дотолкова, че да не може да се справи с торентите. Все си мисля, че ако на този етап все още тренираше паметта си, сега щеше да си гледа филмите без да навлиза в подробности, в крайна сметка това й е идеята. Пък и децата не са виновни, че първо запаметяват механично, чак после развиват логично мислене. Но принципно съм ЗА промени в системата. > ако някой наистина е зазубрил формулата за обем на конус, мога винаги да го питам за сферичен сектор ... Зубърът, способен единствено да запаметява факти, би запецнал яко обаче. deowin, точно, ако помни по-прости геом фигури и тела направо ще го шашнеш с по-сложните. Един бог знае колко такива предмета си назначил по погрешка вече

#80 qhasper 29.11.2013 в 02:12:38

@dedogo6 За да не кажеш, че пак някой не е разбрал... >> децата ни просто го преписват от сайт, който са намерили с гугъл... , Чуди се , вместо да го прочетат от учебника, и да си направят труда да мислят.... Няма нет, но има сборници с готови развити теми, съчинения, есета - дечицата пак ше преписват наготово, защото има откъде. Не е нета виновен. На който му е интересно и има желение, ще си пише и ще си мисли, зависи от човека и начина на преподаване. >> Ето това им е страшното на тези технологични чудеса - те превръщат новото поколение в безмозъчна лайкваща и не мислеща маса... , с което в последствие могат да управляват която си поискат държава (не слушкаш - няма ФБ и гоогле за вшата държава Объркан ) Та така... Не ,че имам нещо против чудесиите , ползвам ги всеки ден, ама подрастващото поколение без тях е кръгла нула, с малки изключения, те не могат да направят едно съчинение без гугъл и уикипедия. Отново, не технологиите са причинител на масовата ограниченост. Просто тя намира израз чрез тях, защото ги има. Като е нямало фейсбук преди, младите са клюкарствали и са се мотали някъде безцелно, вместо да си оползотворяват времето с нещо полезно. Дори преди интернета като цяло хората са били много по-ограничени, защото дори незабележитилните умове са нямали лесен начин за обогатяване на общата култура. А тва за гугъл и уикипедия е същото като да обвиняваш някого, че не може да напише съчинение без да иде в библиотека. >> Нека вземем младеж на 15 израсъл с компютри,нет,гугъл и с всичката технология. Ако можеше (а няма как) да вземем и младеж на 15 , расъл без тия неща . Туряме ги в една стая без нет.Поставяме им проблем , решим с материала , който са учили (евентуално). Да ти кажа ли кой ще вземе по бързо и по рационално решение? Пак зависи от конкретния проблем и конкретните хора, но ти гарантирам, че тоя израсъл с интернет, ще има много по обширен поглед върху произволна тема от тоя, който е чел за нея само от учебник. ------ >> Спират, или се претоварват мобилните мрежи............ Питането ми е - какво правят тогава тези, на които мозъка им е вързан на кабел, или антенката на смартфона, или WiFi -то?В смисъл, зависи им работата, да речем, или пък нещо, за което ако не намерят (защото не са учили , за да помнят, а са учили да ползват) формула, някой или някои отиват по дяволите? А какво става, ако има масивно слънчево изригване и изпукат всички транформатори и няма ток два месеца? Какво правят тези, на които работата им зависи от тока и са свикнали да ръгнат машината в контакта и да работи, а не знаят как да си произвеждат сами ток и нямат нужната машинария? Нямат и машини, които работят на мускулна сила, за да свършат работата. Тогава? >>В общи линии - по добре ли е да учиш само да ползваш + обща култура и нещата от живота, или е по добре да учиш, помниш , и развиваш наученото в практиката , защото практика без теория е малко.... бе неъвместимо понятие, макар да не съм съвсем съгласен с тази теория.За какво ли сме имали тогава теория и практика по един и същ предмет... Не знам защо си мислиш, че някой може да свърши нещо изобщо, ако сам няма уменията. Нета е източник на информация, не е деятел. Ако ще да си инженер и нито една формула да не знаеш и да трябва всеки път да ровиш нета, пак трябва да можеш да използваш информацията, която си намерил. Ти си мислиш за абсолютно несъществуващи сценарии. А за практиката и теорията - можеш да свършиш страшно много само с практика и емпирични знания. Например самоуки мизиканти - те не знаят теория на музиката, но в практиката са се научили кое звучи добре. Ако се научат и на теория, това само ще им разшири музикалните умения. А освен това, преди развитието на науката хората са правили много неща, без да знаят теорията им на работа, например варенето на ракия, строенето на къщи, абе като цяло всеки занаят. >>Става дума за използващите и разчитащи на 80% на това , или онова в световното пространство.А те са все повече и повече... Аз и сега например мога да си свърша 80-90% от работата без да ползвам нещо, оставено от някой в интернет.Зависи от случая де. Ами да. След като първоначално нещо не си знаел, от някъде си го научил, след което с практиката си научил да го правиш без справки, защото знаеш всичко необходимо. Какво те притеснява това? Май ще трябва да дадеш по-конкретни примери, за това, което имаш предвид. Истината е, че един ограничен и праволинеен човек със и без нет, със и без библиотеки и независимо колко са го учили и колко е запомнил, си остава ограничен и праволинеен. Поради природни дадености или поради неправилно развит мироглед и начин на разсъждаване за света. Зависими сме от технологията, точно защото е много полезна и се ползва повсеместно. Ползването на нет за каквото си избереш е вече ежедневие за голяма част от хората. Огромното болшинство от населението са си тъпи пачи незевисимо има ли или няма нет, факт. Но докато едни го ползват да си лайкват взаимно баналностите във фейсбук, за други той е и много полезен инструмент. За много хора, аз също съм в това число, фактът, че нета дава лесен достъп до огромно количество информация, ги кара да стават може би прекалено любопитни и четат и гледат много много неща постоянно. Никога досега знанието не е било толкова достъпно и толкова хора никога не са имали по-голяма обща култура от сега. Освен това нета дава възможност на хора с непопулярни интереси да се развиват в тях, защото могат да общуват с като цяло малкия брой и разпръснати по света други, за които дадено нещо е интересно. Можеш да покажеш или видиш нагледно как се прави нещо, когато е невъзможно да се обясни с думи или дори няма кой край тебе да ти покаже и да те научи. Информацията на физически носител като книга е статична, скъпо, бавно и трудоемко е да се обновява и разпространява, също и да се рови. Има неща като динамични графични презентации на статистически данни, които е абсолютно невъзможно да предадеш разбираемо в който и да е учебник, нито да

#81 qhasper 29.11.2013 в 02:31:52

@asdfsd Първо, нещо ми е трудно да ти разбирам мисловния процес, честно. После: >> Пешо ръчно изработва уродливи коледни картички с цялото си въображение. Гошо-машината (Каспър) няма този талант. От гледна точка на Пешо, ти можеш спокойно да бъдеш заменен с калкулатор. Ако Гошо иска да прави, картички но не може, ше бъде сменен, ако тия картички трябва да се правят като хората. Ако бъде сменен, ще бъде сменен с машина, която произвежда картички, не с калкулатор. Ако гошо, няма тоя талант, не виждам защо би искал да прави картички.... А проблема на майка ми е, че не разбира как работят тия компютърни чудесии. Тренирането на памет няма нищо общо, става дума за това да разбереш как работи дадена система. Тя не може да си представи модела. И това е точно от неправилния подход към образовението. Мое лично мнение е, че доста по-рано трябва да се учи интегриране, диференциране и прочее полезни неща, но може би още по-важно е да се обяснява на децата какво е система като абстрактно понятие. Има много неща, на които може да научиш един 5токласник без да навлизаш в сложна матаметика или сложно каквото и да било. Най-важен е погледа върху света, което влияе на начина на мислене върху неща. Трябва всичко, което се преподава в училище да е неизменно свързано с реални, практични неща, защото така децата ще видят какъв е смисъла от това дето им преподават. Много от учениците мразят точните науки, защото се преподават във вакуум и много стерилна среда като цяло. Не могат никъде в собствения си живот да приложат наученото, затова го смятат за излишно и досадно, следователно не му отделят внимание. Просто толкова радикална промяна в методите на обучение трябва да се направи, че направо ми се плачка. А в днешно време е по-лесно да се направи това, поради факта, че има евтина и достъпна "магия", демек технологии. Не става дума дори за интернет. На практика в момента всичкото образование е само на теория, а трябва да е обратното.

#82 Rowan 29.11.2013 в 09:43:11

Каспъре, никой не ти отрича ползата от технологиите. Привързването САМО към тях, обаче, те лишава от други способности. Само два примера, при това извадени от твоя коментар: 1. Четенето на хартиен носител, наистина е бавно, трудоемко и т.н. Вярно е, но точно поради това, прочетеното се помни цял живот и винаги ти е на разположение в пряка комуникация. Нямам спомен пряката комуникация да е отпаднала и не вярвам някога да отпадне, щото само в нея хората си изграждат реална представа за тебе. Например, може да си напишеш супер мотивационно писмо, но без събеседване с боса, никога няма да те назначат. 2. Предоверяването на информацията в нета има твърде печални последици. Всеки пише и публикува в нета каквото си поиска. То не че при печатните издания го няма това, но все пак има някаква цедка, а има и утвърдени издателства, които си пазят реномето. Едно време при явяване пред ВАК, не всяко издателство минаваше за авторитетно и респективно негово издание можеше да се използва като литература. Има си международна система за оценка на издателствата, която все още важи ако пишеш научна публикация. И накрая, изпадаш в нещо, което извиква снизходителна усмивка на лицето ми. Отричаш някои неща, които не умееш, и издигаш в култ други, които умееш. Простото отрицание е като „гроздето кисело“ от баснята. За да отречеш нещо наистина, трябва да го обориш, а това може да стане само като го овладееш като умение, анализираш го от позицията на човек запознат с него и аргументирано да го обориш. Смешно е да се хвалиш, че можеш да сърфираш из нета, щото четящите книги могат да се научат на това за един ден, но ти да се научиш да четеш книги и да прочетеш дори и на 10% от тези на някой четящ и два живота няма да ти стигнат. Ако някой умее две неща, а ти само едно, кой тогава е ограничения?

#83 qhasper 29.11.2013 в 11:59:01

Rowan-е, ти си тоя дето има трудности с четенето. "Информацията на физически носител като книга е статична, скъпо, бавно и трудоемко е да се обновява и разпространява, също и да се рови." Не съм казвал, че четенето на хартия е по-бавно или по-трудно от четенето на монитор, което е абсурдно. Търсенето в книги е, обаче. Не знам защо ти помниш думи написани на хартия по-добре, може да е следствие от рядка мутация. Цедката трябва да си винаги ти, без значение откъде четеш, гледаш или слушаш. Ако не си, наистина ще е печално. Не, няма нужда човек да става експерт в нещо, за да постави аргумент срещу него. Има нещо наречено индукция. Голям е култът към хартията, ей! Лошото е точно това, че печатните носители се ползват с авторитет по подразбиране. Много са хората, които точно като тебе смятат, че, ако нещо не е вярно, няма да бъде издадено. Да в нета може да пише всеки и всичко. Това, обаче, до известна степен насърчава да се сравняват различни източници и може да стане доста бързо при това. Ако човек не знае как да търси и отсява информация, няма значение дали ше е от книга или не, пак губи. Умението е едно и също. За мен е важно да има букви. Информацията не се променя в зависимост от това как е съхранена или представена. А сърфирането е еквивалентно на прелистването, тривиално е. Виж, да знаеш къда да идеш и каква книга да прелистиш не е. Не знаеш и аз какво умея и какво не.

#84 dedogo6 29.11.2013 в 12:02:43

Каспър, не ми носи вода от 10 кладенеца... .Каквото исках да кажа , казах го.Явно който трябва го е разбрал (ти не си в това число). Мисля ,че темата се изчерпа като цяло, а тук двама човека продължавате да пишете за всяка една дума , написана от мен и ли друг, по 10 опровержения. А да си гледаме живота, и кой как е свикнал а?

#86 Rowan 29.11.2013 в 14:10:05

А сакън дедо, язе си ги ползвам дяцата да си формулирам някои разсъждения. Като например това: Винаги изпитвам тягостно чувство, когато срещна хора, дето си мислят, че знаят, но не знаят. Незнаещият, например, който знае, че не знае, е готов да се учи. Той е като празен съд, в който колкото налееш, толкова и ще остане. Незнаещият, който си мисли, че знае, прилича на съд препълнен с мътна, кална вода, в който трябва дълго да наливаш чиста, та да се избистри поне малко. Но колкото и да наливаш, винаги остава утайка на дъното, която като се разклати, пак размътва водата. Най-нещастни са, казва Достоевски, посредствените хора, които са една идея по-умни от останалата част на стадото. Защото само усещат, че са нещо повече от другите, но нямат реални данни да се издигнат рязко над тях. Защото това усещане за превъзходство ги кара да се чувстват ощетени от съдбата и живота, че не са ги дарили с подобаващите им се почести и богатства. Пък чувството за нещастност, както казва един немски съвременник на руския гений, е разликата между очакванията и това, което живота реално ни предлага. Абонирани са просто да се чувстват недооценени, но най-тъпото е, че точно те имат потенциала за нещо повече, ако вземат да си напънат малко задника, вместо да разчитат само на даденото от природата леко превъзходство.

#87 Зелен Бетон 29.11.2013 в 16:41:00

В студентските ми години, когато свирех из разни аматьорски групички, идеалът за барабанист беше – такъв, който може да бие като машина. После излязоха дръм машините – и постепенно се усъвършенстваха дотам, че могат и соло да ти изсвирят (разбира се, като си поиграеш да го програмираш предварително). Тогава идеалът за дръм машина стана – такава, която да може да бие като жив барабанист. Изпробваха се всякакви „хибридни“ решения, включително да можеш да се намесваш в реално време в свиренето на дръм машината, за да го „очовечиш“. От друга страна пък разни софтуерни експерименти докарваха дори подобие на живо суингиране – макар че беше ясно, че няма да предизвикат революция, по-скоро бяха за дразнене на die-hard джазмените. Накрая стана ясно, че живият барабанист и дръм машината са различни неща, никое от които не може да замести другото на 100%. И в момента съществуват едновременно, без да се конкурират, и всяко си се използва по предназначение. Същата работа беше с машинния превод. Преди 20 години се вихреха разни апокалиптични прогнози как, като се усъвършенстват алгоритмите, компютрите ще изядат хляба на преводачите. Е, алгоритмите се подобриха, и то много повече, отколкото някой тогава очакваше: за него време Google Translate си беше чиста фантастика, да не говорим за многоезични терминологични бази данни, качени на облака и достъпни от цял свят. И какво стана? Стана ясно, че МТ (machine translation) върши работа предимно тогава, когато трябва да се превеждат (примерно) еднотипни антетки на хиляди таблици или друга подобна досада. Във всички останали случаи, дори даден текст да е минал през МТ, после задължително трябва да мине през преводач. И то не става дума за художествена литература с нейните сложни конотации, образност и стилови слецифики (никой не си мисли сериозно, че тя подлежи на МТ), а за обикновени технически ръководства. Разбира се, МТ-то върши отлична работа за неща, за които просто е грехота да се хаби времето на преводачи. И така трябва да бъде. Да не говорим пък за графичните инструменти. Пак допреди 20 години трябваше доста да побачкаш, за да овладееш техниката на рисуване с аерограф (примерно). Днес е достатъчно да си поиграеш 15 минути със съответните инструменти на което и да било прилично приложение с възможности за растерна графика, и си готов. Без въобще да се изцапаш. Наборът на текст: къде е ръчният набор на метални букви за висок печат, къде е технологията Letraset (ония листи със самозалепващи се буквички, които с търкане се залепват на хартията), къде са възможностите на Postscript и OpenType... Ами спасителното Ctrl-Z? – което, мен ако питате, е НАЙ-ЦЕННАТА придобивка на нашего брата сапиенса вследствие на компютризацията. И т.н. Ако има нещо, което си струва човек да си напише на едно листче и да си залепи на вратата на хладилника, за да си го препрочита ежедневно, то е: Технологиите са ИНСТРУМЕНТ. ТОЧНО това и САМО това. Те са някакви екстеншъни, които подобряват способността на човек да прави едно или друго нещо. Утре може да измислим някакъв мозъчен стимулант, който позволява да помниш всички справочници, които ти трябват. Вдругиден – някаква джаджа, управлявана с биотокове, която ти се имплантира в черепчето и ти дава пряка връзка с всичко съхранявано на облака. Е, това е същото като чука. Даже не като чука, а като първата каменна брадва. Само дето може много повече. Трябва обаче нещо, което да го управлява. И то така, че да върши с него полезни неща, а не золуми и дивотии. Защото всеки мощен инструмент по дефиниция е и мощно оръжие. От каменната брадва, та до Гугъл. С други думи, в днешно време акцентът все повече се измества от това КАКВО МОЖЕШ върху това КАК ИЗПОЛЗВАШ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ, с които разполагаш. Което, от своя страна, има два смисъла: доколко ЕФЕКТИВНО ги използваш, и доколко ОТГОВОРНО. И още по-нататък ще отида: в този ред на мисли дори коефициентът на интелигентност е само инструмент. И лично аз уважавам много повече някой с IQ 90, който се стреми да си използва акъла максимално, отколкото някой с IQ 140, който го мързи да си размърда сивите клетки или пък ги използва да измисля нови начини как да си чеше топките. Тия неща интернет няма да ни ги реши. Глобалната свързаност и безпрепятственият достъп до информация само изваждат на показ, с безпощадна яснота, колко сериозни проблеми има драгият сапиенс.

#88 deowin 29.11.2013 в 17:50:22

>Първо съветваш ме да не ставам даскал, а ти си позволяваш да ме съветваш. С което правиш същото, срещу което ме съветваш. Това го прочетох няколко пъти, но не успях да видя смисъл. Имаш предвид, че те съветвам да не съветваш, а сам съветвам ли? Не те съветвам да не съветваш. Имаш предвид, че те съветвам да не ставаш даскал, докато сам съм бил такъв? Къде е противоречието тук? Или имаш предвид нещо различно? >Второ, поставял съм се над хората… Та ти правиш точно същото, като ме съветваш, щото учителя има право да съветва ученика Ъъъ... Не. Изобщо не те съветвам заради някаква моя представа, че аз съм в ролята на учителя, а ти - на ученика. Това е абсурдно. Съветвам те да не ставаш учител, защото моят дългогодишен опит в преподаването показва, че не би станал добър учител. Не си вменявам (не е нито нужно, нито релевантно в случая) каквато и да било роля отвъд тази на човек с опит в областта. А това какво бил казал Дидро.. Първо е призив към авторитет, което е елементарно грешен начин да се аргументираш. Второ, квалификацията, която ми приписа, или, по-точно, която изкара, че Дидро би ми приписал, няма връзка с разговора, защото това, че ти си в ролята на "автор", а аз - на "критик", е изцяло и само в твоята глава. Съответно, паралелът между този разговор и конструкцията на Дидро е грешен, защото почива на изначално грешното ти виждане за ролите ни в разговора и тривиалните ти опростенчески презумпции за моята мотивация. >И да, можеш да ми пуснеш линковете, ще ги погледна Ще трябва да си дадеш малко повече зор. Изрично те помолих да ме убедиш, че би ги погледнал безпристрастно. Ти отговори с "не съм убеден, че този на когото са, заслужава моето доверие", с което в пряка реч потвърди опасенията ми, че имаш вече изградено мнение, и определено би подходил към подобни изследвания предубедено. Когато ти сам не се свениш изрично да покажеш, че подходът ти към подобни изследвания определено би бил пречупен през личните ти пристрастия, това унищожава моята мотивация да намеря такива линкове. Ако искаш да я възстановиш, че трябва да се напънеш повечко. А аз дори не мисля, че искаш. >Ако аз мога да правя и двете неща, а друг само едното, кой е нещо повече? Ти. Но презумпцията ти, че другият умее само едното, това, за което ти казваш "е мое наблюдение, хабер си нямам, дали е научно доказано, но е факт", е вулгарна, арогантна, нагла и, според мен, напълно грешна. Като цяло, самият начин, по който подценяваш всички хора, различни от теб, е крещящо арогантен, надменен и напълно нерационален - вероятността сал ти да си способен человек, а другите да са пълни дебили, клони към нула. Трябва ти малко повече.. не, много повече.. всъщност, да почнем с поне малко смиреност. Щото ми се струва, че тази характеристика ти е напълно чужда.

#89 pepe 29.11.2013 в 18:28:07

Всъщност Роване, май няма по-добър начин да се учи, от играта. Не става дума само за компютърни игри - компютърните игри са просто най-модерната форма, но хората са играли откакто свят светува и малките на всички висши животни се учат играейки. Очевидно няма обаче какда те убедя в това, след като не вярваш на изследвания, но такива са правени не само по отношение на компютърните игри, довери се поне на педагогиката

Новините

Най-четените