Обичаме да мразим Facebook. Не вярвате ли?
Огледайте се каква беше ситуацията при последния срив в социалната мрежа. Потребителите, иначе свикнали да се оплакват от всичко - от лошата модерация до външния вид на съпругата на Зукърбърг - въвеждаха в несвяст данните си в опит да си влязат по профилите.
Някои плъзнаха из други платформи като X и Telegram, където отново тема номер едно беше въпросният срив.
Хем много го мразим тоя пусти Facebook, хем ние, буумъри и милениали, не можем без него.
В момента, в който сървърите на сайта заработят, веднага сме първи, за да кажем нещо остроумно за краша му.
Чувстваме го почти като задължение, а след това полека-лека се завръщаме към режима на тиха омраза, при който хем адски се дразним на творението на Зукърбърг, хем сме едни от онези, по статистически данни, около 3 милиарда активни потребители по земното кълбо.
Обичаме да я мразим тая социална медия и това си е.
Хейтим, защото иначе ще се наложи да си признаем, че животът без нея е леко скучен и че понякога ни е приятно да воайорстваме кой къде е бил снощи, с кого излиза в момента и дали е качил някой и друг килограм.
Или пък си е сменил цвета на косата, работата, гаджето, колата...
Facebook е чудото на интернета, на което, откакто го има, предричат ярък край, който така и не идва.
Периодично се появяват други чудеса на интернета, които увличат в себе си по-младите потребители и даже успяват и да ги задържат. Само че Facebook си остава там из сървърите на Зукърбърг, все така омразен и все така посещаван.
Не е пресилено да кажем, че предприемачът е нацелил някаква чудодейна формула.
Той носи на потребителите си странен микс от (невинаги полезна) информация, интеракция с други потребители и (невинаги точно) таргетирани предложения и реклами.
Facebook нерядко дава бъгове, Messenger изнервя с проблемите си още по-често, а ние знаем много добре всичко това, защото го изпитваме от първа ръка.
Някои от нас се подвизават с фалшиво име и фамилия, други се кълнат, че са там само по работа или само защото човекът Хикс е там.
Едно е общото - дори и да се кълнем, че утре трием профила си и забравяме, едва ли ще го сторим наистина.
И в това няма нищо чак толкова страшно.
Човек има нужда от своите малки "дроги" в ежедневието си и Facebook е една от тях. Ако се използва с удоволствие и мярка, тя до огромна степен невинна и безобидна.
Освен в моментите, в които ни е отказан достъп до нея - тогава истински обичаме да мразим Facebook.
