Всеки има право да се поглези на сватбения си ден. Но не и колкото Шон Паркър и неговата мултимилионна венчавка в Биг Сър, Калифорния.
364-ата гости бяха облечени във вдъхновени от творчеството на Толкин костюми (направени от жената, която е отговаряла за облеклото на героите във "Властелинът на пръстените").
Стинг пя любимата песен на двойката, а Паркър (създател на Napster и първи президент на Facebook) беше раздал покани с кожена подвързия и дизайн, вдъхновен от обявлението за коронацията на английската кралица от 1953 г. Всичко това - като илюстрация на "приказката" с главни герои той и половинката му.
Потресаващо скъпата комбинация от фентъзи и откровен кич се превърна в преломна точка за технологичната революция. До този момент нейният елит остана встрани от борбата между свръхбогатите и останалите 99% от населението по света. Участниците в "Окупирай Уолстрийт" бяха изключение, когато отидоха при хората, дали в ръцете им iPhone-и и iPad-и.
И те са като всички други
При всяко положение, през 2014 г. ще расте недоволството на обикновените потребители от владетелите на киберпространството. Силициевият елит вече няма да се приема като техничари, които по стечение на обстоятелствата са потресаващо богати, а като потресаващо богати хора, които по стечение на обстоятелствата са техничари.
До момента те успешно се бранеха от данъчните власти и останалите акционери. Марк Зукърбърг държи 29.3% от Facebook, а Лари Елисън има 24% от Oracle. За сравнение, най-големият отделен дял в Exxon Mobil е в размер на едва 0.04%.
Техничарите се оказаха едни от най-безмилостните капиталисти. Преди няколко години новата икономика беше като Дивия Запад. Днес тя е в ръцете на шепа олигополи. Google и Apple държат 90% от операционните системи за мобилни устройства. Facebook счита половината от населението на Северна Америка и Европа за свои клиенти.
Господарите на Интернет правят всичко възможно, за да свалят разходите. Те наемат само критичния минимум служители: за Google работят 5 пъти по-малко хора, отколкото за General Motors, въпреки че стойността на компанията е шест пъти по-висока ($290 млрд.).
Технологичните богаташи вече се държат точно като банкерите - щедро приемат всякаква държавна помощ, но гледат след това да платят възможно най-малко данъци. Това е особено болезнено за САЩ, които са инвестирали огромни средства в развитието на Интернет и всичките заобикалящи го технологии.
Глезотии и политика
Олигарсите на XXI век загърбват спартанското си минало и все повече парадират с парите си. На партита показват тигри и маймуни, а Google има свои частни самолети и хеликоптери. Някои наливат средства в проекти, които граничат с научната фантастика - космически програми, технологии за забавяне на стареенето и други.
Най-богатите са само върхът на айсберга - под милиардерите и милионерите има хиляди младежи, които изкарват по над 100 000 долара годишно.
Техните шефове вече играят и на полето на политиката чрез армии от лобисти във Вашингтон, след като още преди няколко години са се съгласили да сътрудничат на безогледно следящите и подслушващи тайни служби. Някои от технологичните богаташи си купуват и медии като Washington Post (Джеф Безос) или New Republic (Крис Хюз).
Все по-голямото забъркване с политиката ще спечели на тези плутократи силни врагове. Класическите десни политици не приемат отношението им към имигрантите. Други ги критикуват за колаборацията със спецслужбите.
Пук!
Всички разумни хора ги сочат с пръст като лицемери: подкрепят „прогресивната политика" в областта на трудовия пазар и екологията (с всички последици за по-малките компании), като междувременно пренасят малкото работни места, които създават, в Китай.
„Живеем в балон и нямам предвид технологичен балон или такъв на раздутите цени. Говоря за балона, който представлява нашият малък свят", каза шефът на Google Ерик Шмит. Този балон до момента се ползваше с имунитет в битката срещу неравенството. Пукането му ще е една от най-големите промени в политическата икономия на капитализма през следващата година.
