Две гледки се сляха в едно в началото на седмицата - дългите опашки автомобили на гръцката граница и празните плажове по Българското Черноморие. И докато МВР се чуди по какъв начин да контролира движението по границата, за да облекчи трафика през ГКПП Кулата, туристическият бранш у нас скочи в търсене на помощ и подкрепа за очаквания слаб сезон.
Някои видяха 8-9 процента спад в туризма, други се притесниха заради малкото предварителни резервации, а трети откриха проблем с агресивните рекламни кампании на страни като Турция, Египет, Мароко и Тунис. Четвърти пък отбелязаха свенливо "лек спад на младежкия туризъм".
Междувременно летовници пълнят социалните мрежи със снимки на празни плажове и касови бележки за неправдано скъпа комбинация между чадър и шезлонг.
Едва ли потокът към Гърция е следствие от дъждовните дни у нас. Едва ли той се дължи и на по-лесния транспорт до Гърция. Факт е, че магистрала "Тракия" предоставя приключения с "коловози" на пътуващите, а Хемус се строи от 70-те и е далеч от завършване, но едва ли задръстванията и чакането по границата на път за дълъг уикенд са по-приятни за туристите.
Ако търсим оправдание за претъпкания граничен пункт и разредените летовници по нашите плажове, то причините за това са ясни и едва ли биха изненадали някого.
Докато се стараеше да задоволи нуждите на алкохолния туризъм, туристическият бранш сякаш забрави за всички останали гости на черноморските курорти. Навлизайки все по-дълбоко в дебрите на ол-инклузива, превърна понятието в синоним ниско качество, но на корем.
Цените по голяма част от летните курорти може и да изглеждат приемливи за западноевропейските туристи, но за тукашните разликата между българския бряг и гръцкия става все по-нищожна във финансов аспект, но огромна по отношение на качеството.
И не говорим само за настаняването - ако Гърция се радва на висок брой плажове със "син флаг" за чистота, то тук в последните 3-4 години тепърва се изграждаха нови пречиствателни станции. Презастрояването и появата на нови и нови хотели обаче води до претоварване и отпадните води нерядко отново се насочват директно към морето.
През юни по време на годишната среща на бизнеса на Черноморието стана ясно, че друг проблем също се задълбочава - не просто липсва квалифицирана работна ръка по морето. Тотално няма каквито и да е кадри.
Недостигът на местни работници води до „внос" на чуждестранни и още миналата година броят на тези от Украйна, Македония, Русия, Молдова се беше удвоил, но това едва ли ще реши трайно проблема с липсата на достатъчно подготвени кадри.
"Автентичният" дух на почти всеки от курортите се рекламира чрез безброй сергии със сувенири, които превръщат пространството в нещо подобно на Илиянци, а Златни пясъци например дори успява да надгради с мини Айфелова кула за 300 хил. лв.
Междувременно булдозери заравняват дюни, а хотелите, изникнали на самия бряг, вероятно правят възможно това да скочиш от терасата си директно във водата, но едва ли помагат за усещането, че си на море.
Всъщност слабото начало на туристическия сезон не е изненада.
Още в началото на пролетта беше отчетен спад на интереса от страна на руските и германските туристи, а възстановяването на разтърсвани от атентати и политически проблеми дестинации като Турция и Египет води до пренасочване на туристическия поток, който зарадва българските туроператори през последните 2-3 години.
Това само открива големия проблем, който трябва да намери решението си - българският черноморски туризъм в своята цялост не предоставя качествена услуга, затова летовниците търсят алтернативи.
И докато тук бизнесът се оправдава за високите цени на шезлонгите, български туристи в румънската Констанца се радват на безплатни чадъри. Междувременно границата с Гърция едва ли ще се освободи от трафика.
