Никога, нито веднъж не съм подарявал на родителите си за Коледа това, което искат. Те са истинска енигма. Въпроси от типа на "Добре де, какво всъщност искате за Коледа?", обикновено се посрещат с мъгляви отговори от типа на "Всичко си имам" или "Е, ако има нещо, ще ти кажа". Ако си позволя да ги питам през мейл, обикновено ме игнорират.
Така година след година, докарвайки си тежки главоболия, се опитвах да декодирам онова, от което вероятно се нуждаят или искат. И винаги се провалях.
Баща ми има всичко от биографии на мъртви британски воини и плакати от Версайския дворец. Майка ми има цял шкаф с ужасно скъпи касероли, твърде малки за изпичането дори на едни картофи.
Предполагам неуспехите ми се дължат на факта, че родителите ми са работещи хора с добри заплати и по-скоро практичен вкус, които купуват всичко, което им трябва, когато им трябва.
Затова и да поискат от сина си нещо, което не биха си купили сами, е некомфортно.
Въпреки това всяка година участваме във величествената пародия, в която разменяме нежелани подаръци, преструваме се на радостни като за "Оскар", вечеряме, удряме една дрямка, гасим светлинките на елхата и така до следващата година.
Така онова, което би трябвало да бъде приятената част на Коледа, се превръща в мъчително театралничене.
Всичко това обаче не е необходимо.
Коледните подаръци са консуматорски акт. Те ни отдалечават от "истинския смисък на празника" (каквото и да влагате в това). Разменянето на подаръци между възрастни е ужасно неловко. Това е излишно и съм сигурен, че никой не се радва истински.
Не ме разбирайте грешно, обичам всичко, свързано с Коледа - семейството, коледното дръвче, атмосферата. Коледа е времето за бягство от всички онези 11 ужасяващи и натоварени със стрес и работа месеци от годината.
Размяната на подаръци убива това усещане, поне при възрастните.
Или получаваме закупени с неохота дреболии, или ни подаряват нещо, което да стои заключено в някой скрин. Като консуматори, ние непрекъснато си купуваме онова, което искаме, когато ни трябва. Ако нещо не ни трябва, не го купуваме.
Не съм Гринч и харесвам магията на Дядо Коледа. Спомням си вълнението от детството, когато под коледната елха намирах красиво опакования си подарък. Това е невинен и изпълнен със смисъл образ, който не трябва да бъде отнеман от никого.
Нищо подобно не се случва при размяната на подаръци между възрастни - насилствената щедрост, която може да бъде предвидена във времето, всъщност не е щедрост, а плащане на нещо като годишен данък.
Бих казал, че Коледа се разпада и става все по-малко религиозен празник, при който семейството се събира и се радва на това да е заедно. Коледа се превръща в декемврийски спринт по магазините за подаръци.
Със сестра ми, например, сме бойкотирали празника и всяка година си подаряваме нарочно ненужни неща Това също става скучно, защото всяка следваща година знаем какво да очакваме и трябва да бъдем по-изобретателни.
Празниците не трябва да са скучни.
Тази година мисля да наложа мораториум върху подаръците между зрели хора. Ще си залепя етикет "Без подаръци, моля" на челото. Похарчете повече пари за обяд навън. Ако искате да задържите коледния дух максимално дълго, спокойствието на ума е достатъчен подарък.
Пълна глупост! Смисълът е в емоцията, не в самата вещ - затова се подаряват дори "ненужни вещи"!
Съгласна съм, че купуването на подаръци на всяка цена е глупаво, особено за хора с нормални финансови възможности. В България обаче по-голямата част от хората работят за доста малко и почти постоянно се лишават от това или онова. Лично за мен Коледа е идеален повод да поглезя близките си с неща, които никога не биха си купили сами (макар, че тайно искат) или с неща, които им трябват. Така, че тази статия е релевантна, но сякаш за по-големите градове от страната, където се взимат по-нормални пари. В малките градове, Коледа е чудесен повод да изненадаш семейството си с нови дрехи, техника или дори козметика, която нямат как да си купят иначе.