Испанският футбол изживява едновременно най-добрите и най-лошите си дни. Националите са световни и европейски шампиони, най-успешният отбор за всички времена, който взе невероятни три поредни титли от големи първенства, оформяйки серията с разгром 4:0 над Италия, който е най-голямата победа на финал в историята.
Междувременно, Барселона и Реал (Мадрид) са вероятно най-могъщите клубове, които футболът е виждал. Фаворитите за тазгодишната „Златна топка" отново са техни играчи. От 2005 г. насам няма нито един носител на най-престижното индивидуално отличие, който да не е бил футболист на един от испанските грандове или впоследствие да не е преминал при тях. През последните две години Барса и Реал излъчиха изцяло челните тройки в анкетата.
Звездите на двата отбора Лионел Меси и Кристиано Роналдо почти всяка седмица чупят рекорди, чието подобряване доскоро е било немислимо. С 38 гола в Примера дивисион португалецът надмина постижение с 20-годишна давност. Само един сезон по-късно обаче аржентинецът наниза 50! Само две години след като Барселона бе направила 99 точки в първенството, Реал завърши със 100! Невероятни числа, чието достигане тези два клуба правят да изглежда като детска игра!
Една от причините за тези рекорди е, че в битката помежду им равенството е загуба и те не могат да си позволят да не побеждават. Напрежението е смазващо - Реал и Барса се бутат един друг към успеха, тъй като и най-малкото препъване може да е фатално за титлата.
Напук на възприетото от мнозина схващане, испанското първенство не е лесно. Барселона и Реал неизменно достигат до полуфиналите в Шампионската лига през последните два сезона (каталунците дори я спечелиха през 2010/11) и тази година отново са фаворити. Това са два брилянтни тима с уникални играчи, някои от които сред най-добрите за всички времена. Всеки от двата отбора би трябвало да спечели титлата във Висшата лига на Англия без никакъв проблем, ако играеше там.
Всеки път, когато някой попита по отношение на Меси „дали щеше да вкарва толкова, ако играеше в наистина силно първенство", очевидният отговор е: „А какво ще кажеш за Шампионската лига, където той е голмайстор четири сезона подред?". Когато пръстът на скептика е насочен към Кристиано Роналдо, е лесно да му припомним 42-та гола във всички турнири през сезон 2007/08 за Манчестър Юнайтед.
Два испански клуба се срещнаха на последния финал на Лига Европа - Атлетико (Мадрид) и Атлетик (Билбао). Столичани спечелиха втория по сила турнир в Европа за втори път в рамките на три години, а като цяло отборите от Примера дивисион са взели пет от последните девет купи.
Ако испанското първенство е надбягване между два коня, то това не означава, че другите участници са магарета. Поне не все още.
Тенденцията на доминация на двата гранда обаче не е просто на побеждаване на останалите, а на тяхното унищожаване. И унищожаване на първенството. Тази седмица 13 клуба се опитаха да принудят Професионалната лига да направи нещо по въпроса. Те поискаха преразглеждане на модела на разпределение на парите от ТВ права и промяна в началните часове на мачовете. В първите два кръга има девет отделни начални часа и мачове от 23 ч. вечерта (Бел. ред.: полунощ българско време). Клубовете искат от ПФЛ да ги защити в тяхната битка срещу телевизията, която според тях не им е платила за правата. Дори се говореше за стачка и за ново отлагане на старта на сезона, както бе миналата година.
Но те се провалиха в опита си. Лигата е ръководена от президента Хосе Луис Астиасаран, който навремето едва не докара Реал Сосиедад до фалит и който се хвали, че лично отговаря за телевизионните права на 30 клуба в Примера и Сегунда дивисион.
Президентът на Атлетико (Мадрид) Енрике Серезо заяви, че ПФЛ би трябвало да защитава интересите на всичките си членове, но на практика не го прави. „Цяла Европа ни се смее", коментира изпълнителният директор на Еспаньол Жоан Колет.
Известно е, че сделките за телевизионни права в Испания се договарят индивидуално. Така Реал и Барселона взимат три пъти повече пари от Валенсия и Атлетико, които са следващите в класацията. Разликата между 120 и 42 милиона евро на пръв поглед не е толкова стряскаща, но сезон след сезон, тя става все по-огромна.
Това е икономическата и обществена действителност: близо 2/3 от населението на страната определя Реал или Барса за свой любим клуб, а повечето от останалите испанци подкрепят един от тях на второ място след местния отбор. Докато милиони гледат двата големи, в неофициален разговор служител на Испанската футболна федерация призна, че за един мач преди няколко сезона без участието на някой от грандовете броят на зрителите, платили да го гледат по системата „pay per view" е бил... 47. Да, 47! И това е само домашният пазар, а международният е почти изцяло завладян от грандовете.
Има разлика между това два (или три-четири) клуба да печелят всяко първенство, както често се случва по света, и тези два да печелят всеки мач. Не е нормално победите с 4-5 гола разлика да са по-често срещани от тези с 1-2. Миналия сезон Валенсия завърши на трето място, като изоставането от шампиона бе 39 точки! „Прилепите" бяха трети и в предишните две кампании - съответно на 25 и 28 пункта. Преди това, през 2009 Севиля взе бронзовите медали - с разлика 27 точки.
Това е действителността - спортната и финансовата. Тя създава възходяща спирала за двата големи и низходяща за другите. Жорди Алба премина в Барселона от Валенсия, а Лука Модрич от Тотнъм вероятно ще подпише с Реал (Мадрид). През последните три сезона испанското първенство обира общо взето най-добрите играчи от Висшата лига (Кристиано Роналдо, Франсеск Фабрегас), Серия „А" (Кака, Златан Ибрахимович) и Бундеслигата (Нури Шахин). Ако приемем, че Примера дивисион е синоним на Барса и Реал. И наистина, двата клуба действат, сякаш те са Ла Лига. И телевизиите и пресата също смятат така. Както и мнозинството фенове по света.
Грандовете стават все по-силни, а за останалите върховно постижение е да задържат нивото си. Това лято най-скъпият трансфер на Валенсия е на стойност 3,7 милиона евро. На Севиля - 3,5. И това са най-големите сделки, без да броим Кралския клуб и каталунците. Останалите не могат да си позволят даже и това.
Реал и Барселона похарчиха за дублиращите си отбори повече, отколкото половината от клубовете в Примера за представителните си формации. Единственият клуб, който на теория можеше да застраши този модел, бе Малага. Но година след като отпусна близо €60 милиона за играчи, катарският собственик шейх Ал-Тани явно се отказа от надпреварата. Санти Касорла бе продаден, след него и Саломон Рондон, а вероятно и други ще ги последват.
Най-добрите и най-лошите времена. Най-добро и най-лошо не са взаимоизключващи се понятия - всъщност те са свързани. Липсата на средства извън Топ 2 представлява по-голяма възможност за изява на испанските футболисти, тъй като клубовете им нямат пари за кой знае какви чужденци.
Но тези играчи също, рано или късно, се оказват привлечени в орбитата на двата големи или в чуждестранните лиги. Валенсия имаше четирима световни шампиони - година по-късно вече нямаше нито един. Жорди Алба спечели това лято европейска титла, но още преди първенството да бе приключило, подписа с Барселона.
От твърдите титуляри в националния отбор единствено Давид Силва не играе за Реал или Барса. А за Манчестър Сити. Това е познат път: най-добрите избират - или в Барселона или Мадрид, или в чужбина.
Но кои са тези играчи? Серхио Агуеро, Дани Алвес, Давид Вия, Диего Форлан, Джузепе Роси, Фернандо Йоренте, Хуан Мата, Санти Касорлаа, Серхио Каналес, Радамел Фалкао. Всеки от тях или вече направи този избор, или му предстои да го стори.
От списъка Роси все още е във Виляреал, защото миналото лято клубът му предпочете да продаде Касорла на Малага, а впоследствие италианецът претърпя две тежки контузии. След отпадането на "Жълтата подводница" в Сегунда е сигурно, че скоро и той ще напусне.
Фалкао засега остава в Атлетико, но клубът държи само 50% от правата му, а тази седмица се разбра, че Йоренте искал да напусне Атлетик и едва ли някой дори си помисля, че той ще остане в Испания.
Даже Мичу си тръгна, сменяйки Райо Валекано с английския Суонзи. Тази седмица Аруна Коне напусна Леванте. С оглед очаквания трансфер на Йоренте, всички евроучастници (извън двата гранда) без Атлетико ще са загубили най-важния си футболист. Но дори и да запазят Фалкао, "дюшекчиите" със сигурност губят Диего.
На фона на всички изброени примери не е чудно, че пропастта между грандовете и другите се разширява и че Примера дивисион означава Реал и Барса. Преминаването на Касорла от Малага в Арсенал бе лоша новина за лигата и потвърждение на тенденцията. Даже нещо по-лошо от това, тъй като единственият клуб с потенциал за разчупване на статуквото се отказва от мисията си.
Иначе, предстоящият сезон отново обещава да ни поднесе много страст и забавление. Нови звезди ще изгреят - обърнете внимание на Оливер Торес от Атлетико (Мадрид).
Ще станем свидетели на вълнуващи мачове и все още ще има живот извън двата големи. Страхът обаче е свързан с това, че завършекът неизбежно ще е същият.
И новите герои, които ще се появят, ще гледат в далечината Реал и Барса и ще имат избор. Да подпишат с някой от тях или да напуснат страната.
