Да падаш за дузпа вече е изкуство

Преди няколко дни бившият голмайстор на националния отбор на Англия Майкъл Оуен чистосърдечно си призна, че на две световни първенства е симулирал, че е бил фаулиран в наказателното поле на съперника, за да си изпроси дузпа. И двата случая бяха срещу Аржентина - първо Роберто Аяла „уж" спъна Оуен на Мондиал 98, а четири години по-късно същото нещастие сполетя и Маурисио Почетино. И двата пъти реферът се заблуди и посочи бялата точка, а наказателните удари бяха реализирани. Доблестна постъпка от страна на Оуен, която за пореден път показва, че падането за дузпа от отдавна се е превърнало в изкуство.

Играчите вече съвсем преднамерено чакат леко посягане от страна на противников защитник, за да оставят краката си във въздуха, да изнесат торса напред и да паднат, сякаш са покосени от гангстерски куршуми. През дългия сезон дузпата е едно страхотно оръжие, което може да ти донесе много победи. Пътят към вратата е разчистен, изпълнителят може да почине минута или две, да си поеме дъх, спокойно и необезпокоявано да се засили и да отбележи.

Още от зората на футбола е имало големи симуланти, но в последните две десетилетия техният брой се е увеличил главоломно. В края на 80-те изпъкнаха „гмурци" като Клинсман и Марадона, които само чакаха удобен момент да се строполят в наказателното и да започнат да се превиват.

Постепенно към тях се присъедини един дълъг списък от хора като Ривалдо, Роналдо (и двамата, но най-вече Кристиано), Филипо Индзаги, гореспоменатият Майкъл Оуен, Алберто Джилардино, Ернан Креспо, много от играчите на Барселона, както и един куп по-неизвестни латиноси, които завинаги ще останат в историята като едни от най-големите артисти в наказателното. Прави впечатление, че повечето са играчи от топлите страни, където емоциите не спират да бушуват, кръвта кипи и театралното изкуство е на почит.

В момента най-горещите имена на сцената са Луис Суарес (Ливърпул) и Еден Азар (Челси). Още от периода си в Аякс, уругваецът стана пословичен с безумните си гмуркания при съвсем слабо съприкосновение. След като се връщаше от лагер с националния отбор, съотборниците му в Амстердам дори често шеговито го питаха дали е успял да симулира качествено. След трансфера му в Ливърпул не се забеляза никаква промяна. Дори напротив - симулациите му станаха още по-нагли. Особено фрапантно беше положението миналия уикенд срещу Стоук Сити, когато Суарес буквално се метна по корем, досущ като един бъг от предишните версии на компютърната поредица „ФИФА". Шокиращото беше, че Футболната асоциация изобщо не му наложи дори минимална глоба.

Белгиецът от Челси пък уверено върви по неговите стъпки. Във всеки от първите три кръга на Премиършип той успя да заблуди реферите и да получи дузпа за ефектните плонжовете, които правеше - по една срещу Уигън, Рединг и Нюкасъл. Да не говорим за безбройните падания за фаул в противниковата половина. Е, как после всички да не кажат колко полезен играч бил Азар и колко асистенции имал...

Лошото е, че и реферите започнаха прекалено много да „халюцинират" падания в наказателното поле. Воденият от добре известния с топлите си отношения със съдиите сър Алекс Манчестър Юнайтед през миналия сезон е изпълнил общо 11 дузпи в Премиършип (най-много от цялата Висша лига), а срещу него са свирени едва 3. Още по-кошмарното е, че вълната на симулиране вече напълно е заляла целия свят. В някои от софийските школи децата и юношите, вместо да бият повече преки свободни ли да практикуват по-усърдно дългия пас, остават след тренировка, за да оттренират по-добре паданията в пеналта, при минимален контакт със защитника (да, това не са градски легенди!). И това им доставя удоволствие. Жалко, наистина...