Ура за България!
След всички избори се намират някакви хора, които възприемат отчаяна поза и казват „Край! Щом пак ще са тези, аз си събирам багажа и се махам".
Но смятаме, че песимизмът тук е неуместен. Време е да спрем да се оплакваме и най-сетне да отворим сърцата си за надеждата, с която ни дари последният извънреден вот.
Затова се налага спешно и хирургически точно да извадим и осветлим истинските герои, големите победители на тези избори, които покрай тръпката от съставянето на кабинет може и да не получат заслуженото признание.
Една телевизия
Истинският победител на 5 октомври е люпилнята на народното представителство - телевизия СКАТ. Няма друг такъв случай. Със скромен декор от завеси на рунд и две сковани читалищни маси, една провинциална телевизия успя да вкара втора, равна по мощ и обратна по посока, партия в парламента в разстояние на едва няколко години.
Първата от тези партии („Атака") не престава да бъде неизменна част от политическия живот на страната.
Втората - НФСБ - се роди като патриотичен коректив на собственото си създание. Какво по-демократично от това?
И трета политическа сила можеше да се влее в ПГ на СКАТ, ако Калина Крумова не се беше отклонила по трънливия път на самотното евромайчинство.
Победител на тези избори всъщност е българската телевизия като цяло, заченала и отгледала поне половината бивши, настоящи и бъдещи лидери. Няма нищо чудно - дори и най-тъпото предаване хваща 4% от зрителите, а те са достатъчни за парламентарно представителство. Аксиомата принадлежи на Божидар Димитров - апостол (без портфейл) на двукамерния ТВ-политпродукт. Ако той не знае, кой?
С толкова знаменитости в едно студио, пардон, пленарна зала, парламентарният контрол спокойно може да се измести в праймтайма, а правата за излъчване ще се продават по-скъпо от пакета за "А" група.
Денят ще започва с Горещата точка на Бареков от ведомственото барче, преди обед Деница Гаджева ще застъпва с "Приемна в зала "Запад" с преки телефонни линии за обратна връзка със суверена (на цената на един градски разговор), а Росен Петров ще изпитва министри в следобедния публицистичен пояс от Партийния дом.
В късните часове ще се редуват "Паралакс" на Валентин Касабов и "В окото на бурята" на Магдалена Ташева (меланж между великата шаячна правда и актуален геополитически разбор). В петък вечер - съветски сериал.
Един певец
С почти мистичните 1,14% Светльо Витков отново ще плува в море от държавни субсидии след практически отсъстваща предизборна кампания, като изключим няколко обрани пого-битки с най-озверялата част от електората.
Без никакви обещания, без ромски и корпоративен вот, без реално желание за участие в политическите процеси, партия „Глас народен" спокойно чака избирателната активност да спадне с още 20-30 процента, за да може и тя да се превърне в незаобиколим фактор в един следващ парламент.
Нямаме търпение да го доживеем!
Хоризонтът на прогреса беше очертан от трубадура на кухненската политология, който заплаши, че оттук нататък си дава само четири години "да направи каквото може за обществото", по собствената му широка дефиниция. Пък тогаз... майко, прощавай! Ти, либе, не ме забравяй!
Докато останалите се радват на еснафските си удоволствия, Светльо Витков "няма свободен ден, няма личен живот" от активни занимания с политика. Пък и за какво по-напред да му стигнат четиристотин двайсет и двете хиляди осемстотин тридесет и единия лев годишна издръжка с бюджетни пари.
Смирено свеждаме глава пред подвига на лирическия герой в неудържимия му устрем към общото благо.
Един самоковец
Александър Методиев, по-познат като Бат Сали, трябва да издигне паметник на Томас Хеър и Хорст Ниймайер в центъра на родния си Самоков.
По тяхната формула на преразпределение той се оказа "най-големият остатък" на ДПС и със скромния си актив от 864 гласа си осигури правото да законодателства в 43-то Народно събрание. Късметът му предизвика сътресение в целия кюстендилски вилает и дори изкара на улицата настръхнали дупничани.
Съгражданите на Братя Галеви приеха избора на ромското Бате като подигравка от съдбата. Особено след като им се наложи да изстрадат безмилостна 36-часова забрана за покупко-продажба на алкохол преди изборния ден.
Едвам се сдържаме да героизираме въздържалите се дупничани, но знаем, че истината е друга. Реално една алкохолна забрана се явява най-големият стимул да посегнеш към бутилката - или ако наистина някой отказва да ти я продаде, поне към тубите с резервите в мазето. По тази или друга причина, близо 13% от Кюстендилска област гласува за Николай Бареков.
Едно БВП
Безработица, отлив на чуждестранни инвестиции, руски шамар по родното селскостопанско производство - при все това българската икономика расте от година на година.
Защо? Много просто: Изборите, глупако.
Дойдат ли избори, макроикономическите показатели пикират. В почивния неделен ден малка и бедна България надминава азиатските тигри по паричен оборот.
5 октомври не направи изключение - партийно-ангажирани работодатели с нежни сърца обгрижиха отрудения пролетариат по достойнство - някои с финансови инжекции на ръка, други - със спонтанно изплащане на аванси и заплати след тримесечно забавяне.
Откакто националната статистика започна да отчита печалбата от проституцията, наркотрафика и контрабандата, брутният вътрешен продукт на страната набъбна със средно 192 млн. лева за година - представете си, ако се добави и корпоративният вот.
Не бихме се учудили, ако новоизбраните строители на съвременна България предвидят данъчни отстъпки за социално-отговорна дейност в деня на изборите при гласуването на Бюджет 2015.
Едно задкулисие
Противно на възприетата у нас представа, в едно задкулисие не се случва нищо лошо - там човек обикновено си оправя за последно маншетите, закопчава си панталона и за всеки случай си издухва носа, преди да излезе на сцената.
По всичко личи, че тези дейности депутатите ще продължат да извършват на тъмно, а не пред публиката, което няма как да е нещо лошо. Че нима някой би искал да ги наблюдава? Нима не се уморихме от Биг Брадъри?
Спокойно, след тези избори задкулисието ще си остане задкулисие, а по-голяма победа от това не можем да си представим.
Една държава в пубертет
Насладихме се на едни кротки, смирени, цивилизовани избори, отредили пъстра и жизнерадостна политическа картина в 43-тото Народно събрание, която на всичкото отгоре прекрасно отразява състоянието на духа в българското общество.
Тук трябва да отдадем заслуженото на очарователно ниската избирателна активност, благодарение на която път към парламента намериха екзотични политически образувания - до едно състоящи се от природно симпатични, модерни, адекватни, некомпрометирани хора, които иначе не биха имали никакъв шанс да докоснат каквато и да е власт извън собствения си домсъвет.
Гражданското общество кара лудия си закъснял пубертет, включващ многолюдни купони на улицата, безразборни политически афери и граждански експерименти със забранени вещества.
Сред това истинско пиршество на партийния модел, в което ще палуват близо 50 партии и партийки (повечето от които никой не е чувал, няма и да чуе), кой би се осмелил да каже, че българската демокрация още не се е родила истински?
