Джон Атанасов, тази сплав от българска и ирландска кръв, е измислил компютъра, но в днешна Ирландия над 90% от административните услуги са електронизирани, докато в България са едва 6% (по данни на Българската стопанска камара).
На 50% да ги бяхме направили, това щеше да ни спести армия от чиновници и силно намаление на публичните разходи, по чиято ефективност страната ни е на последно място. Освен това щеше да ги направи значително по-прозрачни. Например да имате онлайн достъп до начина, по който се харчи общинският бюджет - в Германия може да го направите, но не и тук.
Това е всъщност е-правителството: предоставяне на услуги по електронен път на граждани и фирми. Страхотна услуга, нали - спомнете си пресните опашки от по 300 метра за подаване на отчетите на фирмите в Агенцията по вписванията.
Като малоумен носиш едни и същи документи и в НАП, и в агенцията. Защо не ги разменят помежду си? Ами няма контакт...А и как иначе ще лишат от петдесетачката, която се плаща за таксата за заявление, плюс два-три лева за банков превод, плюс още някоя петдесетачка за консултация с адвокат.
Пак поради липсата на контакт се оказва, че е по-добре да дадете подкуп на катаджията, дори и да е склонил да ви напише фиш, вместо акт. Защото и да си платите глобата в срок от 7 дни, пак фишът може да стане акт и да останете без няколко точки. Националната агенция по приходите и КАТ не са свързани помежду си.
В съседна Сърбия са свързани касовите апарати и данъчните, а у нас едва сега се почва - ако изобщо стане.
Няма е-правителство, защото корупцията е по-силна и държавата ни прибира повече - за рушвети и такси. Власт и граждани/фирми в България осъществяват контакт ръка в ръка. Не защото така им харесва, а защото предпочитат да се ръкуват под гишетата и чиновническите бюра.
Същия контакт предпочитат помежду си и институциите и техните представители. Липсата на информационни системи - и на работещи връзки помежду им там, където ги има, отваря широка порта - от източване на ДДС и пари на здравната каса до изчезване на доказателства по съдебни дела.
Все пак в компютъра информацията може да се изтрие, но следите остават, а хартиената папка може просто да изчезне. В много общини пък самите компютри са проблем - като наличност и като наличие на хора, които да могат да боравят грамотно и умело с тях.
За близо десет години, откакто изобщо се говори за е-правителство в България действат не повече от десетина електронни услуги със съмнително качество и непрекъснато повреждащи се компютри, сървъри и каквото се сетите. 18 месеца са били достатъчни на Естония да го направи, като електронизира 700 вида услуги. Там дори и електронният подпис не се купува, а е вграден чрез чип в личната карта на гражданина.
Е-правителството като геополитически проект
Въпреки двама министри - Димитър Калчев и Николай Василев, и специални министерства на държавната администрация при последните две правителства, не е готова и завършена напълно до степен на ефективно функциониране нито една от информационните системи на държавата.
В България те добиха измерението на геополитически проект - сякаш се прави не информационна система на здравната каса например, чиито основи бяха налети през далечната 1999 г., а нефтопровод.
И не само по това се родеят с геополитическите проекти. Министерствата на здравеопазването и на финансите например отказаха миналата пролет да предоставят договорите за изграждане на информационните системи на Националната агенция по приходите (НАП) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на парламентарната опозиция.
Поискаха ги Мартин Димитров и Мария Капон, за да се разбере кой и по какви критерии е избрал компанията "Бул" за изпълнител и какви са условията по договорите, сключени съответно през 2004 и 2006 г.
Системите досега не работят, заяви тогава Мартин Димитров. За него обяснението е, че това се прави целенасочено, за да може да се източват средства.
Отговорът на властта беше като за договорите за доставка на природен газ с "Газпром": информацията е поверителна и не може да се отворят без съгласието на фирмата.
Проблемът е, че системите не работят и сега. Договорът с "Бул", която е участник в изграждането и на двете системи, беше прекратен. Само за софтуера на касата сметката е за 3.5 млн. евро.
В края на май м.г. НАП и "Бул" тихомълком прекратиха договора си за изграждане на информационна система. Въпреки гръмките уверения на бившата шефка на НАП Мария Мургина, че всичко върви добре.
На фирмата са изплатени 3.1 млн. евро, като общата стойност по договора е 5.9 млн. евро. Фирмата е изградила първата фаза от проекта за информационна система, беше съобщено официално от НАП. Какво правим по-нататък...Или седим на първа фаза.
Може би лидерът на СДС трябва да поиска отново договорите? Или поне да провери на какво ниво е стигнало до-до-изграждането и надграждането на системите, правени на парче от различни изпълнители.
И най-сетне да се предложи законово - и да се направи, онлайн регистър на данъчно-осигурителните задължения.
Това е другият проблем: системата на НЗОК например беше почната от "Аремиссофт", после (няма нужда да припомняме причините, че ще трябва още един материал) тръгна да се довършва от "Бул", като част от направеното от първата фирма остана. Все едно правите система от отделни парчета, които после трябва да се донапаснат помежду си, за да станат едно работещо цяло. Скъпо, неефективно и безрезултатно.
Какво значи да работи системата на НЗОК? Това означава в нея в реално време да постъпва информация от лекари, болници, аптеки - т.е. цялата здравна верига. Следователно - ще има непрекъснат контрол на разходите, които са от парите на данъкоплатците. На първо време ще се премахнат дублиращите се разходи и в България няма да се раждат предимно недоносени бебета само защото клиничните пътеки за тях са по-добре платени...
Но мащабният размах на Николай Василев по отношение на е-услугите стигна до пиарските пускове на системите за рязане на опашки и флашките по границите, които влудиха народа и естествено бяха отменени година по-късно.
Смешка. Обаче единният електронен фиш, както беше промоцирана флашката, и бе въведен на 11 гранични пункта от Василев, налагаше на шофьорите на леки автомобили, преминаващи през границите със Сърбия, Македония и Турция, допълнително да се редят на 4-5 гишета и да пренасят данни с флаш устройството.
Макар че обяснението на Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР) тогава показа и още нещо: поредната "ревност" от типа „не си даваме данните". Този път от МВР, които отказаха достъп до тяхната система с мотива, че съдържа класифицирана информация.
Ето и част от самото обяснение на МДААР: "При изготвянето на техническото задание и софтуерното решение не беше предвидено използването на никакви „флашки". Данните трябваше да се съхраняват и пренасят чрез мрежа, в която се свързани работните компютри на границата. По-късно, поради отказа на МВР да свърже своите компютри с другите работни места, се наложи техническото решение за пренос на данните чрез "флашки", въпреки много ясното съзнание на МДААР, че това е остаряло техническо решение, което ще доведе до остри реакции сред гражданите"
Връзките са неработещи
Но и опитите за връзка между съществуващи (недоизградени) системи - като на данъчните и митничарите например, са на ниво проходилка. Или като да си общуват двама души, всеки от които знае по 500 думи от езика на другия и да искат да си обяснят левитацията например.
Но като се има предвид, че преди 9 години и едните, и другите просто не си даваха информацията - по признанието на тогавашния министър на държавната администрация Димитър Калчев, и я криеха помежду си, сегашното състояние си е направо повратна точка...Предвид и първата фаза, до която е докретала работата на "Бул".
Управляващите вече два мандата толкова "бързаха" с е-правителството, че нито един елемент от централната инфраструктура на електронното правителство в България не функционира. Къде го пише това ли? В доклада за състоянието и развитието на електронното управление в България, изготвен от Координационния център по информационни, комуникационни и управленски технологии (КЦИКУТ) към МС и Програмата на ООН за развитие.
В материала си "Е-правителството отново (не) ни изненада, публикуван в края на декември м.г. на Ваню Кръстев, е отчетен провалът на най-грандиозния IT проект на Н.В. Властта - за Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП). Струва си да се прочете:
"...Измислена през 1996 г., тя съдържа данните за всички документи за самоличност, адресни регистрации, извършени престъпления, разследвания, обвиняеми, дела в съда, осъдени и оправдани, затворници и арестанти. В нея трябва да влязат следствието, прокуратурата, съдът, МВР, ДАНС и министерствата на отбраната, правосъдието и финансите. По официални данни за нея са изхарчени 14.5 млн. лв.
Ядрото на системата е изградено, но не функционира ефективно от близо две години. Спряно е, защото се установява, че системите на отделните ведомства са изключително разнородни и при внедряването им въобще не е мислено, че трябва да общуват помежду си. И така се оказва, че свързаността, за която е трябвало да се мисли още в началото на проекта, ще се мисли тепърва години по-късно.
За ядрото на системата и за свързаността й отговаряше Министерството на правосъдието. От април 2009 г. по закон стопанин на системата е прокуратурата. Според доклада в момента огромната документация по системата, натрупана през последните 13 години, се предава между двете институции.
Специална комисия преглежда всичко, особено чувствителните счетоводни документи, тъй като обвинението не иска да приема пасивите, скрити зад тях. Засега няма отпуснато финансиране за системата, но за пари може да става дума едва след като всичко е изчистено на организационно ниво".
Предвид "грандиозните" успехи в битката с престъпността и съдебната реформа, постигнати от 1996-а насам, подобен крах едва ли изненадва някой. Престъпното й отлагане обаче е факт, макар и никой да не е подведен под съдебна отговорност за това. От системата са готови само някои модули в прокуратурата, но не и в МВР.
Проблемът е, че не чуваме пистолетен изстрел за старта й и от сегашния вътрешен министър Цветан Цветанов. И това ли управление ще държи е-правителството на ръчно управление?
