Kой нормален ще прави деца в България? Това е един от коментарите по повод изнесената от НСИ статистика, че се увеличават домакинствата с един или двама членове, както и тези без деца. Т.е. контингентът "родители" рязко намалява и, както може да се очаква, всеки разсъждаващ само битовo българин, отдава това на неблагоприятната икономическа обстановка.
Не предъвкахме ли обаче това оправдание за отлагане на възпроизводството - че съзнанието какво е да си родител идва с първата касова бележка за памперси. Това любов, разбирателство и произтичащите от тях общи усилия, за да отгледаш добре дете, все още са някакви маловажни фактори. Първо трябват много пари, понеже, над памперсите, хлапето на съседите носи Armani.
Излиза, че временно трябва да преустановим раждането на деца. Временно, временно - колко години й давате още на тая криза? И само тя ли е причината все повече млади двойки и в частност млади жени - наричащи себе си момичета на 26 - да гледат на раждането с известен цинизъм - "Не, ние няма да се прецакаме като родителите си, ние ще си поживеем още малко..."
Хайде да оставим настрана финансовите причини, скучно е. Зад тях се крие по-скоро субкултурна тенденция - инфантилното поведение на жените, които в момента са във фертилна възраст. Самовъзприемането им като вечни момиченца, изпитващи погнуса при мисълта, че сменянето на памперси не е като да сипеш два пръста уиски на шефа си в ранния следобед и да му изслушаш семейните проблеми (колко сприхава е станала жена му или обратното - изведнъж подозрително се е разхубавила).
Не казвам, че младите (и пост младите) мъже са хукнали да демонстрират готовност да бъдат родители. Но патриархалният манталитет достатъчно е изфабрикувал закономерността, че на мъжете се пада да поемат тежката отговорност по финансирането на проекта дете. Така и двете страни в една връзка (двучленно домакинство) започват да спекулират с идеята колко трудно е отглеждането на дете (той получава малко над средната заплата, тя ще трябва да спре да работи, налага се той да работи двойно повече). И решават да отидат на кратка екскурзийка.
Горките едва отделят за море в тия смутни години, ще се ядосате. Но хайде да си признаем: благодарение на Fаcebook, застаряващото вече младо поколение (26-30) се скъсва да демонстрира колко купонджийски и лежерно живее. Снимки от партита, снимки от планината, снимки от безгрижни разходчици, снимки на новата ми прическа стил Риана, снимки на бебе Голдън ретривър или на чаршафите ми със сто и един далматинци... Някои жени прибягват и до т.нар. домакински постове, обяснявайки какви палачинки или кюфтенца са поднесли на любимия си. Е, толкова ли не се намират и пет-шест хапки за трети член на семейството, мили дами?
Намалява относителният дял на ражданията от жени на възраст 20-29 години, сочат други данни на НСИ. Увеличава се делът на децата, родени от жени във възрастовата група 30-39. Факторът кариера, ще кажете. А факторът, че удължаваме неловките тийнейджърски години до над 30-годишна възраст?
Не би трябвало да се притесняваме, ако това беше социално-икономическо явление. Но то е повече култ. Издигнахме в такъв детето в тяло на възрастен, което/който предизвиква умилителни овации с хлапашките си стремежи - днес ще се пробвам като актьор, ще пиша стихове, другата година и аз ще се явя на X Factor, въобще - толкова интересни неща ми предстоят...
И колкото повече отлага порастването това поколение, толкова по-труден е преходът към осъзнаването, че родителството не ти отнема "хлапашкото", даже напротив - то е полезно може би единствено, ако си родител, за да не гледаш на децата си като на марионетки, които знаеш как да управляваш.
Огромна част от порастването се опира не на това да живееш сам, парадирайки, че не зависиш от родителите си, като в същото време адски ги сдухваш с непрестанното сменяне на работа, партньори, квартири, автомобили и идеи за бъдещето. Порастването е в грижата за друг човек, когато се научаваш да балансираш бюджета си, да готвиш полезна храна, да намалиш вредните навици, да се стремиш към благоденствие, вместо към еднократно удоволствие.
И - най-важното - разбираш, че единственото, от което те "лишава" детето, е погрешното схващане, че не можеш да си същия идиот по дух както преди. Можеш - с тая разлика, че вече имаш самоактивиращ се бутон за зрялост, когато се изисква да си нащрек.
Застаряващото младо поколение обаче, не е навито на това положение. То иска да си попълва колекцията със снимки от фестове, без да си дава сметка, че това, за което не ти остава време, ако имаш дете, са не фестовете, а качването на 68 снимки от тях - с шапка на задника, с джинсите на врата, с кенче в едната ръка и пластмасова чаша с ром между зъбите.
Носталгията по показната лигавщина е най-голямата пречка на това поколение да реши да има деца - и това не е само у нас. Социалната група No Kidding, която се хвали с дузини филиали в САЩ и по цял свят, се гордее с апликираното на тениски послание "Защо бих искала деца? Аз се НАСЛАЖДАВАМ на живота си."
Това са хора, които претендират, че обичат свободата на спонтанните пътувания по света, спането до ранния следобед в неделя или опитването от различни творчески професии, понеже циганката им е казала, че имат талант. За тях детето е тиктакаща бомба с часовников механизъм, която ще взриви самодоволното им съществуване.
Те живеят с категорично усещане за заслуженост, че все някога светът ще признае специалността им. И тогава може да си направят едно "миниатюрно аз", за да пренася гените им.
P.S. Авторът се извинява, ако е засегнал хората, които не могат да имат деца по репродуктивни причини и не подценява техните усилия за възпроизводсто, давайки си ясна сметка за този проблем. Темата е разгледана само от културна гледна точка по повод конкретен коментар цитиран в началото.
