Лош късмет, българи и румънци. На вас се пада злощастието да хлопате пред затворените британски порти. За дошлите последни място няма, независимо дали са от Югоизточна Европа, Централна Африка или Луната. Жегнатите националисти да замълчат.
Sorry, казва Лондон. Имигрантите станаха твърде много и държавата не може да ги издържа в години на криза. Това е логиката на британското въздържание към нашенската неуморна работна ръка. Нищо лично, просто бизнес. И политика, особено когато "борбата" с българо-румънския контингент е предизборен катализатор и коз за британските претенции пред Брюксел.
За разлика от нашата мила родина, политиците на Албиона имат ясни национални приоритети - и левите (на Блеър и Гордън Браун), и десните правителства (като настоящето на Камерън) ги следват последователно. Мечтаната държава на мултикултурализма се превърна в нещо като бюро по труда с дълга опашка, събрана от няколко континента (великата Британска империя се е простирала в Азия, Америка и Африка). Ето защо британците искат да теглят чертата. И са в пълното си право.
"Вината" пада не върху нас или румънците, както е най-лесно и удобно да си мислим, а върху Европейския съюз, където за зла участ влязохме последни. Да, правото на свободно движение и достъп до европейския трудов пазар ни принадлежи. Но това е и процес, който не може да бъде безконтролно прилаган, защото вече отприщи икономическата миграция в посока Изток-Запад.
"Моля, не идвайте във Великобритания - тук вали, а работните места са оскъдни и нископлатени", пише авторитетният вестник "Гардиън", известен с лявата си ориентация. Слоганът не е журналистическа хрумка, а правителствена идея, вдъхновена от консервативната партия на премиера Дейвид Камерън. И всички медии на Острова й пригласят.
Бог да пази Великобритания
На "Даунинг стрийт" 10 сериозно обмислят да се "самоочернят", за да бъдат разколебани потенциалните имигранти от Балканите. Как? Ще им покажат негативите от живота на Острова. Ще има и грижливо припомняне колко красиви са Карпатите и как ваканцията на Черно море е великолепно преживяване.
Черният PR няма да е достатъчен. В арсенала на правителството се очакват ограничения за работа в държавната администрация, както и депортиране, ако за три месеца пришълците не придобият постоянна работна позиция.
"Докато правителства от целия свят наемат лондонски консултанти за изчистване на репутация срещу милиони, ще бъде иронично точно Великобритания да хвърли на боклука собствения си имидж, изтъквайки наводненията през зимата например", коментира "Гардиън".
Един от министрите дори настоява: "Впечатлението, че тук улиците са покрити със злато трябва да бъде поправено". Обетованата земя, доколкото знаем, не е остров, но за британците родината трябва да бъде защитавана и това е напълно естествено.
"Приливна вълна от румънци и българи заплашва да залее Великобритания и да наводни нашия раздут пазар на труда", пише таблоидът "Сън". "Дейли Мейл" също отдавна му приглася, твърдейки че едва ли не целокупното население на двете най-бедни в ЕС ще се изнесе на Острова.
Жълтото издание цитира румънски имигрант от ромски произход: "Животът във Великобритания е по-хубав. Всичките ми приятели ще дойдат през 2014 г. Защо не?".
Как да не се уплаши човек? Особено когато най-четените медии на Острова му поднасят незнайни трудоваци от ъндърграунда вместо образовани и интелигентни българи и румънци, които учат във Великобритания, някои работят за британската икономика и плащат данъци в британската хазна.
Разбира се, тъмните балкански субекти, които си намират работа предимно като чистачи по домовете или друга нископлатена, или обират банкомати като румънците чрез скимиране на данни, са удобно средство за сплашване. Не са компания за следобеден чай.
В крайна сметка, говорейки за ромите, този проблем тежи не на главата на английската кралица, а на правителствата на България и Румъния, които така и не направиха нищо за интеграцията на малцинството.
Политическа употреба на човешки съдби
Британците отрано и масирано са подготвяни за ужасната 2014 г., когато падат трудовите ограничения за българи и румънци. Великобритания договори в Лисабонския договор известни ограничения за трудовия си пазар и няма как да ги удължи повече. Самите рестрикции за гражданите на двете държави бяха договорени до 2009 г., тъй като за това се бяха договорили при присъединяването на двете държави към ЕС.
Най-лесният изход е да се палят страхове - от престъпност, корупция, неплащане на осигуровки, напрежение, кражба на работни места.
Цялата драма има и висок политически заряд - парламентарните избори през 2015 г. Всички партии искат да бъдат "спасители" на чистите британци от бедните, неквалифицирани, необразовани, нечистоплътни пришълци.
Същият трик - на борба с източноевропейските варвари, се опита да приложи и Никола Саркози, който разтуряше ромски катуни във Франция и поиска промяна на правилата в Шенген, за да спаси страната си от тази напаст.
На фона на британските терзания българската държава не направи нищо, за да облекчи процедурите поне за нашите студенти. Едва след като проблемът излезе на повърхността и в България, българските институции показаха "съпричастност". Министърът на външните работи Николай Младенов изпрати писмо на 16 януари т.г., с което настоя британското правителство да преразгледа процедурата за работни разрешителни за българските студенти.
Толкоз. А една проактивна позиция на властите ни можеше да ги стимулира, дори и да мислят за завръщане - в крайна сметка съдействието от държавата те прави оптимист за самата държава.
Търговията с Брюксел започна
Проблемът има и по-голямо измерение. Британците сериозно мислят да се откажат от ЕС и една от причините за подобен исторически обрат ще е именно превръщането им в гостоприемница за всякакви пришълци, търсещи по-добър живот.
Преди седмица премиерът Камерън постави ултиматум на Брюксел - Лондон иска нов договор за ЕС, където въпросът за миграцията се очаква да бъде с основна тежест.
"Не искам през 2014 г. да видя цели семейства, пристигащи без работа, които имат нужда от жилище и образование, които искат помощи. Ние вече сме пренатоварени. Великобритания трябва да решава кой да идва тук, а не ЕС", заяви депутатът-консерватор Стюард Джаксън.
Вътрешният министър Тереза Мей отдавна е казала, че британското гражданство е историческа привилегия, която не бива с лека ръка да бъде пропилявана. Идват избори и борбата с пришълците - хрантутници ще е наистина жестока. Само дето този път всички са срещу тях.
Приемаме, че британците не искат повече чужденци без работа и раздуване на програмите им за социално подпомагане. Наясно сме, че Острова не е без дъно. Чудим се кога ще спрат с престорената пропаганда, че едва ли не целокупното население на България и Румъния ще се пресели при тях.
Понеже с нищо не сме виновни, че в продължение на десетилетия приемаха хиляди второкласни поданици от бившите им колонии. За съжаление, докато политическият пазарлък тече, не можем да се надяваме това отношение да се промени.
