Нов поглед към Хитър Петър или искаме ли да възпитаваме деца тарикатчета? Обичани от малки и големи, приказките за Хитър Петър и Настрадин Ходжа са широко популярни в България.
Докато Настрадин Ходжа е фолклорен герой на много източни народи, Хитър Петър е изцяло локален - в европейските страни подобен герой липсва. И това може да бъде обяснено с отношението към хитростта - за българите хитростта е почти синоним на остроумието, докато останалите народи я равняват с измамата.
Трябва ли обаче Хитър Петър да се изучава в училище? Става въпрос за произведения, които са в програмата за възрастовата група 7-12 години, точно когато се гради ценностната система на човека. Искаме ли да учим децата, че хитростта е добродетел, а измамата полезно умение?
Когато една институция и то образователна внушава, че хитростта и измамата са добродетел, това е не само опасно, но и вредно. Пораженията върху съзнанието са трайни и по-късно няма как да се придобие нетърпимост към подобни прояви.
Логично обществото се изправя пред явления като Веселина Тенева (предложена - и оттеглена - за главен съдебен инспектор на инспектората към Висшия съдебен съвет) и до трудността да се обясни защо не е добре кандидати за обществени постове да са хитри - Танева е добър пример за хитро заобикаляне на законите и пестене от данъци.
В цитирания случай става дума за прехвърляне на имоти под формата на дарения между нея и възрастната й майка на силно занижена стойност. Това положително отношение към хитростта в българското общество е откроено още от Алеко Константинов в "Бай Ганьо": "Когато в другите народи думата "хитър" е синоним на лукав, вероломен и прикачена на някое лице, би го понижила в мнението на обществото, у нас с епитета хитър се кичат като с най-почтена декорация: "Бреей! Хитро момче излезе, да е живо на баща си, всинца ни измами! Не можахме да го излъжем. Ашколсун! Браво!".
Хитростта е съчетание от остроумие и измама. Българите обикновено се възхищават на съобразителността, открояват пъргавината на ума, остроумието, докато останалите народи акцентират върху етичната страна, върху измамата и нравствените поражения.
Хитър Петър често се надхитрува с Настрадин Ходжа, който е популярен герой не само в Турция, а и в други ислямски държави - сред иранци, пакистанци, араби. Като етнонационален герой Хитър Петър е въплъщение на българския национален характер и изражение на народопсихологията ни. Изграден е в периода ХV - ХVІІІ век. Настрадин Ходжа е представен като "много прочут с лъжите и шегите си." Той е силен в състезанията по надхвалване, по придобиването на престиж, където хитростта действа чрез словото.
Хитър Петър следва "мерака" си да е над другите. Той е изразител на народопсихологическото съзнание, че да бъдеш хитрец е въпрос на престиж, от хитреца се страхуват. Лъжата дава чувството за превъзходство, произтичащо от съзнанието, че другият не е достатъчно умен, за да я разбере - другият е "будала". Интересни са имената на двамата герои.
При Хитър Петър прилагателното "хитър", назоваващо качество на индивида, се е превърнало в собствено име. Докато при Настрадин Ходжа статусната позиция е станала собствено име. (Настрадин от арабското Несрредин означава "помощ на вярата", а с "ходжа" в мюсюлманския свят се обръщат към духовни лица.) В същината си хитростта е свързаността с някаква зависимост - хитростта например би могла да компенсира липсата на физическа сила.
Хитрецът е зависим човек - показателно е, че образът на Хитър Петър е създаден през епохата на турското робство. В българското самосъзнание хитростта е придобила измеренията на битова храброст, равна на геройство. Това го срещаме и до ден днешен - българите хитро заобикалят системата например когато слизащите от трамвая подават използваните си билетчета на качващите се.
В интернет е пълно с дребни хитрости как да се излъжат топломерите, така че да се отчита по-малко. Не бяха ли и финансовите пирамиди една голяма хитрост - да се печели без да се работи. Ако се върнем на образа на Хитър Петър, при него срещаме именно такова легитимиране на измамата и лъжата като начин на съществуване сред другите, като средство за надмощие и издигане над тях. Хитър Петър е "етносоциален лумпен, който съчетава в себе си цялата гама от качества, черти и дефекти, която може да се разгърне в едно безвластно и социално неразчленено общество като неговото. Понякога той въплъщава елементи на етническо достойнство, но другаде е просто мошеник, който не подбира кого да мами...", пише Владимир Трендафилов.
Показателно е, че в двубоите с Настрадин Ходжа Хитър Петър винаги печели, винаги е победител. За хитреца е важна победата, независимо как е постигната, независимо от използваните средства. Това отношение към хитростта остава приоритетно и в следосвобожденската, а и в съвременната литература. Любопитно е също, че в речника на Найден Геров хитростта присъства със значенията "лукавщина, враговщина, измама". Като второ значение са дадени "мъдрост, ловкост, коварство и острота".
От седем изброени, едва две са позитивни. Разговорите за образование винаги са трудни, всички искат добро образование и хубаво време, но когато трябва да се пристъпи към конкретни действия, системата се оказва крайно консервативна и непропусклива.
Резултатът са истерии като онази неотдавна: "Махат Ботев от учебниците", когато всякакви аргументи и контрааргументи потъват в страха да не би да не сме достатъчно добри патриоти. Искаме ли децата ни да са тарикати, или може би е по-добре, съобразно съвременното ни битие на свободни хора, да ги учим на дълг и на достойнство?
