Когато след няколко часа изнасяме чувалите с боклук на моста пред погледите на зрителите, те се разотиват разсеяно, но трябва да се отбележи, че някои проронват "Благодарим ви".
Не знам какво етикетът изисква да се каже в такъв случай, но едва ли някой очаква отговор от три блатни чудовища. На такива приличаме с двете ми приятелки* в опръсканите си с кал дрехи, сплъстените си коси и прогизнали от тиня кецове (които след малко ще изхвърлим). Защото минаваща в бял като от реклама панталон госпожица гнусливо се отдръпва на метри встрани.
Мислех си, че хората, които доброволно махат боклука от някой тотално осран пейзаж, после се чувстват пречистени. Но след първоначалната еуфория, че си свършил нещо полезно, нещата не стоят точно така.
Въобще не броим, че веднага трябва да се врътнеш в пералнята на 95 градуса, ръцете ти са изподрани до лактите, скапан си като след маратон и дълго след това не можеш да хапнеш - особено ако, ровичкайки между заседналите в реката и "пакетирани" в найлон клони, през вече скъсаните ти ръкавици се е плъзнал умрял плъх.
Бих изпищяла още по-силно и избягала с ужас, ако на моста над реката, която чистим, наистина не се спира любопитна публика - и тя очаква от хора, заели се да оправят гледката, да свършат работата без много мрънкане. Нали и те ще трябва да правят същото след две седмици - само че в брандирани фланелки...
Добре, че докосвам трупа, чак когато вече сме напълнили 33 чувала с човешки отпадъци - но в нищо и никаква отсечка от петдесетина метра.
Булевард "Арсеналски" свършва с чисто нови лъскави постройки до един от задните входове на Южния парк. На няколко крачки оттам почва мостче, под което хлипа Перловската река. Безсилна да изхвърли найлоните, пластмасовите бутилки, кутии и чаши, парчетата плат, ламарина, стиропор, стари табели от стари улици...
И една, изглеждаща като половин автомобилна броня, която след дълга борба и падане в тинята, се оказва цяла.
Това, което като хлапе неудържимо те е карало да слезеш под моста и да си цопнеш краката до глезените, веднага щом пукне пролетта, предизвиква пасивно отвращение. Когато минават по моста, на отиване или връщане от близките катерушки, родителите припряно подвикват на децата си "По-бързо!", тъй като проврените между решетките очи на малките срещат бунище, а не природа.
Но когато за трети път чуеш от някое хлапе "Виж, виж, там има умряло бебе", сочейки захвърлена на брега кукла, имаш два избора - да дозатриеш хубавите си спомени от реката с няколко бири навътре в парка или да слезеш да я извадиш от мъките й.
Ако някъде Бог се е провалил, нещата могат да бъдат оправени със свръхчовешки ентусиазъм. Но там, където с лека ръка се е провалил човек, никаква висша сила няма да мине отново. Трябва много бачкане.
Найлонът е пуснал корени в коритото на реката. Когато го хванеш за видимия край, другият може да се окаже на няколко крачки от теб, здраво заседнал под почвата - покрита с още отпадъци между засъхналите съчки (един път тая дума да не е смешна), а всички растения приличат на изпочупени закачалки, върху които някой е метнал ненужния си килим, покривка, подметка...
За един уикенд трима души могат наистина само да оправят фасадата на природата - и то при условие, че не си разпростираш погледа много-много. Там има нужда или от много чифтове здрави ръце - или от една здрава машина.
Предпочитам да вярвам повече в хората, отколкото в общината. Иначе как да очакваме да цъфне страна, насилена от собствената ни мръсотия, покрай която едни минават със затворени очи, други самооправдателно питат: "Кой трябва да бъде глобен за тази вандалщина?", а трети... са само двама-трима.
Въпреки близката среща с мъртъв гризач, бихме отишли да си изработим глобата и другия уикенд. Най-малкото заради децата, на които някои родители поучително обясняваха, че трябва да пазят наоколо, за да не се стига до тук - а и като нагледна загрявка за голямата кампания на бTV на 9 април (колкото и странно да звучи идеята да се чисти само веднъж годишно).
България не може да бъде почистена за един ден. Както и пейзажът няма как да бъде защитен с любителски оборки, по време на които доброволците изглеждат в очите на другите като лимитирана серия наивници, вместо като хора, които си оползотворяват приятно времето.
Перловската е една от дългите маловодни реки - доброволци вече я почистваха по протежението на булевард Евлоги Георгиев, от движение "За Оборище" събраха 6 тона боклук в отсечката "Малък градски театър зад канала" - "Оборище", зелени човечета са шетали и в Южния парк.
Но докато целият приток не бъде почистен сантиметър по сантиметър, той ще продължи да влачи отпадъци и децата ще бъдат плашени с него - а можеше да нямат търпение да ходят на брега.
Реката е дар, който да поднесеш и на самотата, и на любовта си, да споделиш с приятели или просто да я подишаш. Няма виртуален заместител.
Ако имаш нужда от нея, слизай всяка събота, докато я освободим - и се чувствай поканен в голямото чистене на Webcafe.bg след Великден. Кафето и чувалите - от нас, сметта - от вас.
* Извинявам се на Сибила от квартал "Изток" и на Катя от "Лозенец", че се наложи да оставят гаджетата си без обяд, за да почистят под мостчето
