Външният министър Кристиан Вигенин изпревари премиера Пламен Орешарски, мандатоносителя Сергей Станишев и официалната позиция на БСП - и обяви, че България няма да признае резултатите от референдума в Крим, насрочен за 16 март.
На пръв поглед звучи лесно за казване - такава е официалната позиция на ЕС, на САЩ и на временното правителство в Киев. Аргументът е, че в конституцията на Украйна не се предвижда държавните граници да се променят само със силата на местни допитвания.
Лесно за българската дипломация няма - по традиция от новото време тя предпочита да мълчи... балансирано, докато Великите сили - всичките накуп - не са се произнесли.
Темата "Украйна" - или вкъщност Русия и стратегическите й интереси, е особено чувствителна за властта (всяка една), която до момента се измъкваше със задължителните за дипломацията призиви за спиране на насилието на Майдана, намаляване на напрежението чрез преговори, защита на териториалната цялост, човешките права и т.н.
На фона на цялата тази предпазливост, Вигенин обяви преди дни, че е добре да се сложи краткосрочна пауза за "Южен поток". Направо революционно изявление предвид заявката на властта отпреди ден, че това е един страхотен инвестиционен проект и България продължава с него.
До момента по-твърда позиция на министър Вигенин имаше главно по адрес на Турция - София потвърди, че подкрепя нейното присъединяване към ЕС. Друга подобна беше по отношение на спирачките за Македония, но там има приемственост от няколко правителства.
Гласът на властта беше доста по-балансиран по теми като обявяване на военното крило на "Хизбулла" за терористична организация от ЕС, войната в Сирия и дори бойкота на Зимната олимпиада в Сочи от страна на Запада.
От засада
В интервю за Deutsche Welle Вигенин казва, че ако Русия не "покаже готовност за компромиси", то ще е напълно очаквано, Брюксел да й наложи санкции. Струва ми се, че в момента Русия се опитва да разреши тези проблеми по един по-скоро конфронтационен начин, продължава министърът, което си е чиста критика не само на езика на дипломацията.
Тази, изненадваща с категоричността си, реакция дойде сред среща на Вигенин и германския му колега Франк-Валтер Щайнмайер. И то при допускане от страна на Вигенин, че България ще е една от най-потърпевшите страни, ако Брюксел наложи икономически санкции на Украйна.
Предния път - голяма мъка
Студената зима от 2009 г. е още топъл спомен. Но през 2004 г., когато в Украйна тържествуваше "Оранжевата революция", а единствено Русия твърдеше, че Виктор Янукович е легитимно избран президент, Народното събрание и тогавашният първи дипломат Соломон Паси вдигаха залозите кой може повече да забави официалната българска позиция.
Въпреки паралелните дебати в парламента, Паси внесе свой проект за декларация, която беше отхвърлена заради липсата на яснота - и на острота. В крайна сметка Народното събрание прие текст, който споделя оценките на международните наблюдатели за груби нарушения в спечелените от Янукович избори - и се изразява надежда, че ситуацията ще бъде преодоляна.
Тогава десните от ОДС, които днес са извън парламента, определиха реакцията като "беззъба", а Соломон Паси - като небългарски министър.
Но днес Кристиан Вигенин ни изненада с позицията за Украйна. Българска.
