Добре, че бяха синдикатите да поискат оставката на правителството, че иначе кой знае какво щяха да правят БСП, ДПС и разните им там опозиции.
Една година мълчаха защитниците на трудовака, особено инато, когато жълтите павета се пукаха по шевовете, а лидерите на протеста очакваха да ги подкрепят с национална стачка. И ето че сега извадиха нож на умряло куче.
Проговориха чрез писмо на председателстващия с десетилетия КТ „Подкрепа" Константин Тренчев - и те направили "анализ". Така повече не можело.
Когато стана ясно как се гласува в Бобов дол, синдикатите отрекоха информацията за натиск и контролиран вот. Поредната, всъщност, защото през годините миньорите пак гласуваха под строй - и пак анонимно се явяваха по телевизии, за да говорят, но никой не ги чу.
Синдикатите останаха встрани, когато преди почти година стана трагедията в мина „Ораново" - реакцията им трябваше да бъде много преди преди фаталния инцидент заради отчайващите условия на безопасност, а не след това.
Всъщност, синдикатите никога не са там, където трябва. Ако те искаха да вземат реално участие в живота на страната, ако им пукаше за правата на работещите, щяха да действат много по-рано, а не да излизат от мишите дупки в „подходящия" момент, когато е най-безопасно.
Добре, че беше предизвестената оставка на кабинета „Орешарски", че да чуем гласа на синдикатите. Леко прегракнал и както обикновено - надигнат след бурята. Те все сухи си остават.
Дали от толкова пазене от дъжд не пресъхнаха съвсем?
